Банкеръ Daily

Съдби

109 години независима България

Независимостта на България е възстановена на 22 септември 1908 г. в старопрестолния Търновград, когато в църквата "Свети Четиридесет мъченици" в тържествена обстановка е прокламирано от княз Фердинанд възстановяването на независимостта на България чрез превръщането й в царство, т.е. прогласено е възвръщането на царското ѝ достойнство.

Мястото за прочитане на царския манифест, с който се прокламира независимост, е символично. В Търново е прокламирано възстановяването на българската независимост от Асеневци на 26 октомври 1185 година (празникът на Св. Димитър Солунски). Именно в църквата "Свети Четиридесет мъченици" е прогласено възстановяването на независимостта на България след византийско владичество над българските земи, започнало през 1018 година. Символичното място на прочитане на манифеста от Фердинанд към българския народ цели да подчертае правоприемството на Третата с Втората и Първата българска държава.

Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 година. От Освобождението на България през 1878 г. до обявяването на нейната независимост тя е трибутарно (зависимо) княжество спрямо Османската империя. Според чл.1 от  Берлинския договор: "България се конституира като самоуправляващо се княжество под суверенитета на Негово Величество султана..."

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава нейните възможности в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите (система от международни договори, при която европейските държави получават икономически, съдебни и други привилегии в Османската империя), наложени от Великите сили на Османската империя. Тези "договорености" налагат преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

Благоприятни условия за това настъпват през лятото на 1908 г. Тогава в Османската империя избухва Младотурската революция, вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина, а по железопътната линия Одрин - Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува железопътната линия.

В нощта срещу 22 септември министър-председателят посреща княз Фердинанд I на яхтата "Хан Крум" край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите.

Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 г. в църквата "Св. 40 мъченици". Княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипламотическо признаване на българската независимост.

Българо-османските противоречия са уредени с помощта на Русия. През април 1909 г. са подписани българо-руски, руско-турски и българо-турски протокол. Според тези споразумения Русия опрощава османските задължения, останали от войната от 1877-1878 г., в замяна Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към доскорошното трибутарно княжество България, а българската страна се задължава да изплати 82 млн. франка на Русия в срок от 75 години. През същия месец империята признава независимостта на България, последвана и от Великите сили.

С провъзгласяването на независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите държави. Княз Фердинанд приема титлата "цар на България". Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.

Оценки: Проф. Георги Марков: "Това е един забравен нов стар празник. На първата годишнина през 1909 г. той се чества много тържествено. В архива на цар Фердинанд, който внукът му Симеон Сакскобургготски дари преди две години на Централния държавен архив, има снимки от първата годишнина - с царя, със семейството му, с правителството. Този ден (22 септември) се чества по българските легации и консулства в чужбина, издава се възпоменателен кръст, взима се решение да се състави Зелена книга на независимостта, която обаче не излиза по външнополитически съображения. След Първата световна война празникът е честван едновременно с възшествието на цар Борис III по нов стил на 5 октомври. Поради тази причина след 1944 г. празникът е обявен като царски и е забранен. И така до 1998 г., когато става официален.

Все още обаче не може да се схване от народа ни, че това не е обикновен почивен ден. Повечето българи не могат да разберат значението му. Знае се за 3 март и за 6 септември, но не се знае, че в продължение на 30 години България е била васално княжество на Османската империя и българският княз е васал на своя сюзерен - султан Абдул Хамид II. България не е била призната за международноправен субект, не е можела да изпраща свои делегации на конференции и конгреси, нямала е право да обмитява стоките от Великите сили, българският съд не е можел да осъди поданик на Велика сила, извършил убийство на наша територия, и т.н. Освен това в Южна България е съществувала компанията "Източните железници", която формално е била собственост на Османската империя, но де факто е германско-австрийска и е управлявана от барон Хирш. В същото време през тези години страната ни е преживяла един огромен възход - стопански, политически и културен. Тя става европейска държава като съдържание и просто се е чакал сгодният момент да бъде призната за независима. Това е т.нар. Балканска криза от 1908-1909 г."

Facebook logo
Бъдете с нас и във