Банкеръ Weekly

Стани автор

Как галериите си избират художниците?

Преди две години Антония Гюрковска спечели Фулбрайт стипендия и дойде в Чикаго от София. Тя не само направи впечатление на своите колеги и преподаватели от Арт Института, но и на американските галеристи и колекционери.... (като Кави Гупта, където в момента тече нейна изложба), които вече знаеха, че тя ще е едно ново явление на съвременната артистична сцена в Чикаго. Сега с втората си самостоятелна изложба успехът и бе още по-впечатляващ - цялата изложба бе разпродадена за часове. Дори се оплака, че бързо трябва да подготвя нови картини, този път за Ню Йорк, където ще бъде представена от Чикагската галерия. На самото откриване Гюрковска беше заобиколена непрекъснато от колекционери и ценители и едва успях да я документирам в кадър на камерата, затова пък си комуникирах с картините й. Първо обиколих квадратната зала от дясно на ляво, а после тръгнах обратно, за да усетя музикалната ритмичност, идваща на пръв поглед от разликата в големината на платната. Започвайки с голямоформатни картини, постепенно те редуцираха размерите си, създавайки сякаш оптическа илюзия за отдалечаване като заглъхващ акорд от музикална мелодия?



Малките картини притегляха интимно към себе си, а големите респектиращо те отдалечаваха. Не бе случайно със сигурност, както не бе случаен и изборът и на черно и бяло, на множеството нюанси помежду им.


Това разкъсване на материята, макар и в организирана структура, чрез изрязани кръгове и овали не бе само визуален ефект. То крие динамика, физическо стълкновение, интервенция на чуждото тяло. Като метафорично противопоставяне на видимо и невидимо.


Дали е акт на проникване извън видимото, или детска игра с материята, или познание закодирало културна проксемика?


Нюанси, не само визуални. От статичната на пръв поглед мрежа чувстваш органичната връзка на материята, отблъсната и прелъстена отново и отново от категоричните параметри на бяло и черно.


nbsp;


Бяло и Черно в диалог с Антония...

nbsp;


- Черното е най- дълбокият цвят за мен, най- благодатният - споделя Антония. В него има толкова много разнообразна цветност и противоречия.


Не е ли крайност?

- Аз обичам крайностите както в изкуството, така и живота. Изразяват различна и същевременно еднакво силна гледна точка. Понякога се изолирам с дни от хората сама в ателието или се потапям в множество от социални дейности.


Кого харесваш?

- От реализъм и класицизъм в живописта като Рубенс , Тиеполо, Енгър, Давид до съвременни по-изчистени и концептуални идеи - минимализъм.


Защо абстракция?

- Като се замисля, развитието и оформянето ми като художник е подобно на историята на живописта (преминаване през всички етапи). В един момент натрупах достатъчно доказателства, че мога да рисувам, но какво следва от това? Исках да премина и изуча нова, непозната територия, която борави със собствен език, на - по-задълбочено ниво. Свободата на изразяване в абстрактното изкуство е по-голяма, има отворено пространство за развитие и обхваща много по-инетересни за мен теми.


Има ли символика в картините ти?

- По-скоро метафора. Новите ми картини се отнасят главно до това как сме свикнали да възприемаме и разчитаме изобразеното в картините. Tук изразните средства са сведени до основните елементи на живописта и липсва изображение.


Как се получава синтез в картината?

- Синтезът се получава с опит и опознаване на материала, което води до по-подходящо прилагане на художествените форми, по-точно изказване и предаване на идеите.


Как планираш изложбите си?

- Зависи от това какво се случва в ателието ми и какво изложбено пространството ме очаква. Всяка галерия предразполага към различна реализация, което е важно за мен, тъй като се стремя да има цялостна концепция, а не само представяне на картините.


Изкуството трябва ли да образова?

- То съществува и е факт. Аз съм привърженик на твърдението, че хората трябва да достигнат до него, а не то до тях.


Колкото до образоване, то неминуемо обогатява всеки, който се е докоснал до него - особено съвременното изкуство, което е толкова наситено информативно, визуално и интелектуално, тъй като обхваща тематики от всички сфери на живота, като същевременно е способно да обединява и различните видове изкуства.


Смяташ ли, че си успешен художник?

- Рано е да се определи. В днешно време (или по-скоро в САЩ) не е трудно да постигнеш нещо, а да го задържиш. Конкуренцията е голяма, нивото и напрежението също. Интересът и продажбите зависят от множество фактори - художници, галерии, тенденции, историци, колекционери, критици, икономически промени и т.н. Водещите градове тук са Ню Йорк, Лос Анжелис и Чикаго, които съответно кореспондират с водещите в Европа като Лондон и Берлин. Там са обособени най-активните художествени центрове и натам се насочват големите ценители колекционери (чиито колекции в бъдеще попадат в музеите).


Как стигна до галерия Kavi Gupta?

- Те стигнаха до мен благодарение на успешното ми завършване на Арт Института в Чикаго. Училището ме избра да го представлявам на изложението за изкуства - Арт Чикаго 2011, към което има специална секция, отделена за петте водещи училища в страната, които имат възможността да покажат по един от най-добрите си студенти. Оттам те проявиха интерес към работите ми и едно от предложенията за изложба беше от тяхната галерия.


Как стават откупките?

- Това вече е работа на галерията, за което взимат процент от продажбите. Те си имат техните контакти и среди, изградени с времето и с много доказване на правилния им избор. От мен се очаква етичност, нещо като при певците и отношението им с импресариите. Не е лоялно да се поемат ангажименти от други места или по-точно да извършвам продажби от ателието си, извън галерията, за да спестя процента към тях. Това би било само в моя загуба, тъй като главният интерес на галерията е успешната реализация на художника.


Какво се случи след края на изложбата ти?

- Последва предложение от галерията да представят работите ми на престижното изложение в Ню Йорк - The Armory Show, 2012, заедно с Theaster Gates, Tony Tasset, Angel Otero.


Жената художник?

- Най-точно го казва американската художничка Алис Неел: ... Аз не живописвам , както очакват от мен като жена. И слава богу, че изкуството не си губи времето с такива неща.


nbsp;


специално за БАНКЕРЪ,


Кина Бъговска, Чикаго

Facebook logo
Бъдете с нас и във