Банкеръ Weekly

Спорт

Възход и падение на футболните динсастии

На 4 септември 476-а малолетният император Ромул Августул е свален от германските наемници на вожда Одоакър. Тази знакова дата официално е приемана за края на Западната Римска империя. През февруари 2014-а историята може да се повтори, но този път с българско участие. "Футболната римска империя" "Лацио" ще бъде обсадена от "наемниците" на Кирил Домусчиев. Мястото на решителната битка между "орлите" от Изтока и Запада е Лига Европа. И ако римляните смятат футболната заплаха от Балканите за варварска и несериозна, те най-вероятно ще бъдат накълвани лошо. Защото "Лудогорец" взе скалповете на дузина знатни европейски грандове, но продължава да е гладно за още знаменити победи. Възходът и европейската легитимация на набиращия сила клуб от Разград, умело ръководен от Домусчиев, без никаква конкуренция е най-значимото футболно събитие в отиващата си година. В прахта на миналото позабравихме за кръстоносните европейски походи на Стоичков, Пенев и Костадинов с фланелките на славния (някога) ЦСКА. Избледня и победният марш на Станимир Стоилов с "Левски", донесъл на феновете триумфалните мигове от първото участие на български клуб в групите на Шампионската лига. Сега дойде ред на "Лудогорец" да докаже, че империя може да се изгради по нашите географски ширини дори в дни, когато парите във футбола са единственото мерило за сила, власт и бъдещи успехи.


Разградският "убиец на гиганти" показа на Тома-неверниците, че наемниците в един клуб не са порок. Стига да са добре селектирани, адекватно и навреме платени. "Зелената" армия от словенци, португалци, бразилци, холандци, французи, испанци, финландци, румънци...и българи в рамките на календарната година


вкара 103 гола на съперниците си

и постави рекорд за най-много изиграни официални мачове - 54. Таранът Роман Безяк 19 пъти превзе противниковите мрежи, "леката кавалерия" Мисиджан и Кишада бе неудържима по крилата, ходовете на "стратезите" Александров, Марселиньо, Дяков, Ешпиньо и Абало в повечето случаи бяха неразгадаеми за противника, а "железните войници" Барт, Моци, Минев, Кайсара и Шоко изградиха непревземаем вал пред стража Владислав Стоянов. Разбира се, успехите им на терена са проекция на организационния възход във второразредния до неотдавна тим. Собственикът Домусчиев следва успешно проектирана програма, в която инвестициите в отбор, стадион и база вървят паралелно. Надгражда се, но без да се рушат основите. Дори болезненото решение за смяната на Ивайло Петев със Стойчо Стоев бе взето в най-подходящия момент. Домусчиев и хората му за много кратко време извървяха твърде дълъг път. Походът им тръгна от бабуните на "Б" група, превзети с изхвърлени от столицата футболисти, за да стигне до реномето на европейски шлагер с играчи, чиято цена вече надхвърля 5 млн. евро. Още по-важното е, че бизнесменът даде безплатен урок на колегите си президенти какво значи "печеливш футбол". В съвременната му трактовка това е да завоюваш купи, репутация и нови фенове, а изкараните милиони от Европа да реинвестираш, за да вдигаш летвата.


И докато в Разград търпеливо градяха, в София неуморно рушаха. Столичните грандове


ЦСКА и "Левски" се самоизядоха

 


в управленски комбинации, логично довели след себе си финансовите катаклизми. Доскорошният им статут на футболни институции бе погребан в руини, което като цяло може би има оздравителен ефект за българския футбол. С геройски усилия "титаните" почти успяха да изхвърлят "армейците" на боклука и макар клубът да бе (временно) спасен от Александър Томов и "ЦСКА-Завинаги", на "Армията" още дълго време ще търпят терора на многобройните си кредитори. С 23 лева в клубната каса през лятото е божие чудо, че ЦСКА успя да се задържи на повърхността. Но истинският тест за бъдещето на 31-кратните шампиони тепърва предстои. Следващата 2014-а ще е или началото на възкресението, или краят на падението за изстрадалите "армейци". Ръководството в "Борисовата градина" трябва да изиграе много внимателно малкото си печеливши карти. Спасението минава през успешна продажба на акции на фондовата борса, силен "изходящ" зимен трансферен пазар, привличане на голям спонсор и плавно погасяване на огромните задължения към институции, фирми, мениджъри, служители и футболисти. В противен случай ЦСКА ще остане само славна история, единственото свидетелство за която ще е нашенският порутен Колизеум - стадион "Българска армия". Но дори и черните облаци да се поразсеят, след тоталната разруха ще е нужно поне десетилетие, докато ЦСКА отново започне да функционира като нормален европейски клуб.


Две


знакови "харакирита" покосиха "синята" империя

"Левски" ритуално се самоуби, като първо разруши централната трибуна на стадиона си "Георги Аспарухов", без да има пари за нов сектор. След това по изключително нелеп начин загуби титлата в мач със "Славия", излязла на следобедна разходка на "Герена". Взривът в сектор "А" и автоголът на Димитър Везалов срещу "белите" обаче бяха логично следствие от една тотално сбъркана клубна реалност. Невиждано текучество на ръководители и треньори, привличане на един куп безполезни, само мрънкащи за пари скъпоплатени чужденци, безнаказано "разиграващи коня си" крайни фенове. Пълен хаос, липса на цели и посоки за развитие. За капак на всичко бъдещето на 27-кратния шампион бе заложено на една карта - "Южен поток". Но заради променената политическа ситуация в страната "Газпром" позаобиколи "Левски" и финансовата криза дойде на гости дори при "недосегаемия" Тодор Батков. В това отношение клубът също е изправен пред "време разделно", а развръзките на не един и два огромни проблема ще определят мястото на "сините" върху футболната ни карта.


"Горе главите, долу носовете!" Това бе максимата, с която "владетелят" на националите Любослав Пенев за кратко време изгради биткаджийски тим. Пенев успя да предаде манталитета си на футболен завоевател на развелите бялото знаме "лъвове". И те му се отблагодариха със силни и резултатни игри в квалификациите за световното първенство през 2014-а. Отборът печелеше точки, симпатии и респект в "групата на смъртта" заедно с Италия, Дания, Чехия и Армения, за да завърши на "една ръка" разстояние от Бразилия. И ако творението на Пенев все още не може да бъде наречено "империя", то видно е, че основите й вече са положени. Дано успешната национална експанзия по европейските терени да продължи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във