Банкеръ Weekly

Спорт

Високите постижения разоряват спорта ни

Държавата е похарчила 30 млн. лв. за провала на елитните ни състезатели и федерациите им

След пълния крах на олимпийския на тим в Лондон не бяха малко гласовете, които апелираха Министерството на физическото възпитание и спорта да бъде закрито. И като че ли имаха право. Прав бе и финансовият министър Симеон Дянков, който отбеляза, че не е нормално за две-три години държавата да даде над 100 млн. лв. за спорт, а да се върне само с две скромни медалчета от олимпиадата. При това положение стреличките наистина първо би трябвало да попаднат в мишената на спортното ведомство, което въпреки че е твърде добре субсидирано, не успя да се справи с предизвикателството да подготви подопечените си федерации и спортисти за достойно представяне на най-големия спортен форум. Което пък отвежда директно към въпроса как се харчат десетките милиони за спорт, които то разпределя?


За първите шест месеца на 2012-а спортното министерство е изплатило за дейности и проекти, финансирани за провеждане на политиките в областта на спорта, от бюджета си над 31 млн. лв., а общите му консолидирани разходи заедно с постъпленията от Спортния тотализатор са 41 млн. лева. Това са две трети от парите, с които същото министерство разполага за цялата година. Интересно е да се знае, че по програма то работи в четири приоритетни насоки - за развитие на спорта за учащи и за свободното време, на спорта за високи постижения, за привеждането на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти, и за внедряването на добри международни практики.


Пределно ясно дори на първолаците е, че една


функционираща спортна система

nbsp;


се крепи върху ученическия и масовия спорт. А за разрушена до основи пирамида като нашата, за чието възстановяване пари все пак има, бавно се започва от долу на горе. И се прави приоритетно заедно с изграждането на необходимата спортна инфраструктура, детски площадки, тревни терени, стадиони, зали, писти, възстановителни центрове... Като свършиш тези два етапа, трябва да си намериш добри специалисти и треньори, да платиш за съвременни методики на тренировки, както се казва, да вземеш безценен чуждестранен опит. Едва тогава идва вложението в подготовка на елитни спортисти, в месечните им стипендии, в закупуването на необходимото спортно оборудване и накрая са премиите за високи резултати. Какво обаче показва българската действителност? Държавата инвестира главно в спорта за високи постижения, ако класирането на 63-ма олимпийци и връщането на само двама с медали изобщо може да бъде наречено постижение. Само


бюджетът за олимпийска подготовка

nbsp;


е глътнал към 20 млн. лв., без да броим масрафа за двуседмичния престой в Лондон на спортистите ни, излязъл ни още милион. От тях 37 спортни федерации с кандидат и истински олимпийски представители са получили 14 млн. лв., спортните клубове - още 3 милиона, за други дейности са платени още 2 млн. лева. Интересното е, че много малко от заложените цели в програмата, които биха оправдали харченето на колосалната сума, са изпълнени дори на минимума. Първата е подмладяване на състава и оптимално осигуряване на тренировъчната и състезателната дейност. Пълен провал - България бе водена от удрящите четиридесетака Йордан Йовчев и Мария Гроздева (поклон пред спортните им постижения), а всички младоци си глътнаха езиците. Лекоатлети, плувци, гимнастички и бадминтонистката Петя Неделчева се оплакаха от подготовката си. Координацията в олимпийския ни щаб остана на книга, програмата и да я е имало, се оказа напълно неработеща, единствено в допинг контрола не се издънихме, което вероятно има нещо общо и със слабите резултати.


Оказа се, че и


голяма част от парите не са стигнали

до предназначението си, а именно контролът трябваше да бъде сред приоритетите на спортното ведомство. След раздухани скандали ревизии на различни инстанции установиха нередности във финансите на федерациите по спортна стрелба, гребане, кънки и волейбол. Повечето от тях влизат в графата Спорт за високи постижения, за което само за първата половина на 2012-а спортното министерство е похарчило над 9 млн. лева. След спора на Гроздева и Камен Шишманов в стрелбата спортното ведомство установи, че повече от 400 хил. лв. са завъртени през клубовете за състезания и са се върнали обратно във федерацията, средства за подготовка са изразходвани за участия в международни турнири, а някои са злоупотребили с отпуснатите пари за оръжия и екипировка. Волейболната драма на Данчо Лазаров с неправомерно похарчените или укрити над 2.5 млн. лв. вече е достояние на столичната прокуратура, а в гребането се загубиха над 300 хил. лв., които организаторите на домакинството на европейското първенство през 2011 г. в Пловдив трябваше да отпуснат за електронна система за отчитане на резултатите, но си ги прибраха и си спретнаха сами апаратурата. В кънките пък бяха установени десетки хиляди неправомерно похарчени средства за лични телефонни сметки, компютри и други екстри.


Само за шест месеца държавата е дала


9.22 млн. лв. субсидии на организации

nbsp;


по договори за провеждане на домакинства на състезания и първенства от Международния спортен календар. Оказа се, че домакинството на Арена Армеец за втората олимпийска квалификация по волейбол ни е струвало 1.5 млн. лв., а не само 500 хил., каквито бяха предварителните заявки. Финансовият министър Дянков неотдавна каза, че страната ни дава около 25 млн. лв. годишно за домакинства, а Министерството на спорта така си организирало нещата, че веднъж като му поискат парите и като бъде одобрена план-сметката, то ги предоставя на федерациите и повече не се интересува какво се случва с тях. Не може за полумаратон в Каварна да се искат 1.4 млн. лв., след като дори не се сещам за един наш състезател в тази дисциплина, при това неолимпийска, смята Дянков. И властта реши да създава специална изпълнителна агенция към спортното ведомство, която да се занимава с организиране на големи международни състезания у нас. Въпросният орган ще се грижи за самолетните билети, настаняването и транспорта на състезателите, изобщо с всичко около логистиката, чрез което досега са се прикривали и оправдавали неуместни разходи. В този ред на мисли кабинетът започна проверка на финансите в 20 от водещите ни федерации и въпреки че тя е безнадеждно закъсняла, все пак е някаква стъпка напред.


Преди окончателно да стане факт олимпийското ни фиаско премиерът Бойко Борисов обеща столичната зала Христо Ботев на волейбола, 100 000 евро за спортна гимнастика във Варна, изтъкна, че Раковски е приютила художествената гимнастика, а многофункционални зали се строели в Пловдив, Русе, Бургас и Ботевград. Изобщо, останахме с впечатлението, че държавата налива реки от пари в спортна инфраструктура. Изразходваното от спортното министерство за шест месеца обаче може да бъде сравнено с пресъхващо финансово поточе. Малко под 2 млн. лв. са отишли за спортни обекти и съоръжения като видните резултати са основен ремонт в спортното училище Ген. Вл. Стойчев с подмяна на абонатната станция, модернизация и реконструкция на спортния комплекс Етрополе (не беше ли частен?), реконструкция на стадион Чавдар в Шумен и строителство на мултифункционални игрища в село Караджово, община Садово. Около 520 хил. лв. са отчетени с непрозрачната формулировка финансиране на спортни обекти и съоръжения, а останалите пари са отишли за подпомагане на организации, стопанисващи и управляващи държавна или общинска собственост, проекти, процедури по различни закони и публичен регистър на спортните обекти.


За международен обмен и надграждане на капацитета са изразходвани мизерните 200 хил. лева.


Любопитен е списъкът от държави

с които подписваме програми за двустранно спортно сътрудничество. За тази година договорените са с Тунис, Ислямска република Иран и Алжир, като заявяваме приоритети в спортните си контакти с Израел, правителствата на Фландрия и Валония, Япония и Индия. Поглеждайки към имената (с малки изключения), можем да заключим, че поне в спортно отношение няма какво да научим от тези страни.


По програмите за спорт в свободното време и за учащи по-малко от 5-те милиона за 2012-а се равняват на парите, усвоени от 63-мата ни олимпийци и треньорите им. А точно там е необходимо да се инвестира за възраждането на българския спорт.


nbsp;


Димитров взе 67 хил. от държавата


Тенисистът ни Григор Димитров е получил най-много средства за подготовката си за игрите в Лондон - 66 925 лева. Един от най-богатите ни спортисти е взел за участие в международни турнири 36 800 лв., за подготовка 8245 лв. и за възстановяване още2180 лева. Втора по отпуснати средства е двукратната олимпийска шампионка Мария Гроздева - по 8400 лв. месечно, или общо 61 100 лева. Колежката й в стрелбата Антоанета Бонева е с 56 200 лв., а стрелецът Антон Ризов - 55 300 лева. Третият ни олимпиец, финансиран с над 60 хиляди от началото на 2012-а, е каякарът Мирослав Кирчев, но при него разходът скача заради закупената лодка на стойност около 15 000 лева. Издръжката на гимнастичките ни излиза по около 52 хил. лв., а на волейболистите - малко над 38 хиляди. Издънката на лекоатлетите ни е струвала към 300 бона, а двамата ни колоездачи са потрошили още към 70 хиляди. Общо великолепната шестдесет и тройка ни е излязла към 4.6 млн лв. заедно със сумите, усвоени от треньорите им.



nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във