Банкеръ Weekly

Спорт

Славия - 100 години традиции и слава

Решихме да създадем едно сдружение между младежта с наименование Славия и със седалище София, имащо за цел физическото възпитание на своите членове, подтикване стремежа им към морално усъвършенстване и използване ползотворно на свободното от занятия време. Това е текстът на Протокол №1 от Бялата библия, подписан на 10 април 1913 г. от група ентусиазирани младежи на игрището край Руски паметник. Уникалният документ пресъздава живата история на основаването на най-стария и един от най-успешните български спортни клубове - Славия. На 10 април той ще чества своя вековен юбилей. За това време състезателите му записаха десетки триумфи по спортните и футболните терени и не една славна страница в хрониките на спорта ни. Но по-важното е, че един век Славия си остана еталон за аристократизъм, вяра в победата и несломим спортен дух.


Естествено, футболът е емблемата на Славия, а


съперничествата на белите срещу Левски

и варненския Владислав до годините на Втората световна война са изпъстрено с много страст, амбиция, воля за победа и нерядко - с големи скандали. За годините на съществуването е Славия осем пъти печели титлата в България и 12 пъти триумфира с купата на страната, което нарежда белите на трета позиция във вечната ни клубна ранглиста. Любопитното е, че те са пионерите на футбола ни в почти всички отношения. Славия печели първите два шампионата в Столичното първенство, а през 1928-а става и първият официален държавен шампион, след като две години по-рано след серия от разправии спечеленият от клуба трофей е отнет в полза на Владислав. На 23 август 1924-а Славия осъществява първото гостуване на български тим в Турция и печели знаменателна победа с 2:1 срещу шампиона на Цариград - Фенербахче.


Година по-късно на гости на Славия идва едноименният пражки отбор, който е първият чуждестранен шампион, гостувал у нас. Срещата се играе на стадион Юнак пред 15 хил. зрители и завършва 1:0 за чехите. През 1927-а Славия става първият български футболен клуб, поканен на турне на Запад. Отборът заминава за Италия и в рамките на един месец изиграва четири приятелски срещи. Белите първо излизат срещу втория тим на Наполи и го отнасят със 7:0. Втрещените домакини пускат и титулярите си, но резултатът пак е плачевен за адзурите - загуба с 2:3. Наред е Рома, която също е победена с 2:1. Единствената загуба на Славия е с 4:5 от сборен тим на Рим, дошла след доста спорна дузпа накрая. Вестниците на Апенините


обсипват със суперлативи играта

на българските си гости, които са наречени европейските уругвайци.


През август 1940-а за пръв в България пристигат спортисти от СССР в лицето на Спартак (Москва). Гостуват на Славия и, естествено, мачът придобива и политически привкус, без двата клуба да имат каквато и да било вина.


Славия е и клубът, който завинаги притежава митичната Царска купа. Тя е подарък от цар Фердинанд I през 1924-а и се връчва на победителя в държавното първенство. В периода 1924-1937-а купата е преходна, като всеки спечелил я тим гравира името си и годината, в която е бил първенец. За последно трофеят е връчен през 1943-а, когато на финала за титлата славистите побеждават вечния враг Левски след два успеха с по 1:0. Съдбата на купата е уникална не по-малко от самата нея. След 9 септември 1944-а ръководителите на Славия си я предават един на друг и я крият от комунистическата власт. През 1962-а тогавашният играч на тима Емануил Манолов я открива в къща до стадиона, заровена във въглищата в мазето. През 1991-а Царската купа е отнесена в Испания по време на гостуването на Славия срещу Осасуна в мач от турнира за Купата на УЕФА. В делегацията има български политици, които искат чрез купата да разчувстват живеещия в Мадрид Симеон II. Срещата не се осъществява, а трофеят за малко не е загубен, след като политиците са увлечени от испанските софри и съвсем забравят за купата. Добре че в коридора на хотела я намира бившата звезда на тима Чавдар Цветков. След този случай тогавашният президент на клуба Божидар Григоров решава да я прибере и да я пази лично, като я крие при шефа на травматологията в Пирогов Стоян Кожухаров. През април 2008-а купата най-накрая се връща у дома.


Белите са първият български клуб, достигнал полуфинал в европейските клубни турнири. Знаменателният рейд по европейските терени е направен през 1967-а в турнира за Купата на носителите на национални купи. Александър Шаламанов, Чоко Василев, Георги Харалампиев-Ампето и компания като на парад последователно преминават през Суонси Таун от Уелс (1:1, 4:0), френския Расинг (0:1, 2:0) и швейцарския Сервет, за да стигнат до сблъсък за място на финала срещу Глазгоу Рейнджърс. Мачът се играе на стадион Васил Левски пред 32 хил. зрители, но предишният домакински мач със Сервет е наблюдаван от цели 48 хиляди. От първата минута славистите се хвърлят в непрекъснати атаки, а шотландците, които знаят силата на своя противник, с всички средства се опитват


да държат домакините далеч от вратаря си

Нори Мартин. Гостите взимат специални мерки с плътно покритие на белите нападатели, а съдия е скандалният Тофик Бахрамов, който година по-рано подарява световната титла на Англия, зачитайки гола на Джеф Хърст за 3:2 във финала с Германия. До 31-вата минута изглежда, че голът за Славия е въпрос само на време, след като Михаил Мишев буквално попилява защитата на Рейнджърс. При една от редките контраатаки гостите достигат до гол след груба грешка на емблематичния за клуба вратар Симеон Симеонов, който им носи и победата с 1:0.


Сякаш на шега стигнахме до полуфинал. Срещу Рейнджърс нямахме късмет. Не играехме за никакви премии, надеждата ни бе, ако стигнем до финала в Нюрнберг, да се върнем с по едно фолксвагенче на старо. Треньорът на Байерн Златко Чайковски ни бе обещал съдействие. На първия мач в София съветският съдия не отсъди дузпа в наша полза, като че ли по онова време имаше едно негласно правило да не се допускат отбори от соцлагера чак до финала, спомня си Мишев.


Две години по-късно, пак в същия турнир, Славия играе и друг от най-паметните си мачове в евротурнирите, като отстранява испанския Валенсия. Славия среща на 17 септември 1969 г. испанците на своя стадион в кв. Овча купел и побеждава с 2:0 с голове на Божидар Григоров и Тодор Колев от дузпа. В реванша


на Местая пред 95 хил. зрители

столичани шокиращо повеждат с гол на Григоров, а силите на прилепите стигат само за изравнителен гол.


През 1977-а Славия печели турнира Интертото, в който участва за първи път. Постижението е уникално, защото съперниците в групата са много силни. Белите на два пъти надделяват над швейцарския Грасхопърс с 2:1 и 4:1, а с шведския Малмьо са разменени по една победа (1:0 в София и 0:3 в Малмьо). Идват и срещите с германския Хамбургер, в който играят уникални футболисти като Кевин Кийгън, Феликс Магат и Хорст Хрубеш. Тимът преживява кошмарно пътуване - първо са задържани в Източен Берлин, после се озовават в Бремен, а останалата част от маршрута минават с товарен влак. Славистите пристигат на стадиона буквално преди първия съдийски сигнал и въпреки това побеждават с 3:2 след две попадения на Андрей Желязков и гол на Чавдар Цветков. На реванша в столицата германците са отнесени с 3:0. В историята на клуба паметни остават и сблъсъците срещу Фейенорд през 1980-а на четвъртфинал за КНК, както и контролата с Реал (Мадрид) след шампионския сезон през 1996-а. В Логронес звездите на Реал печелят с 1:0, а вратарят на българите Здравко Здравков хваща дузпа. Славистите обаче не отстъпват на опонента си и дори удрят греда, а с пропуски се отличават Атанас Киров и Антон Димитров. Същата година белите гостуват и в Бразилия за мач с олимпийския тим на кариоките и въпреки че губят с 2:0, доказват класата си и срещу тима на Марио Загало.


nbsp;


nbsp;


Държавата празнува юбилея на белите


Книгата на спортния журналист Николай Кръстев - Хрониките на Славия (1910-1944 г.) официално постави началото на поредицата от събития около 100-годишния юбилей на белите. На събитието присъстваха министърът на спорта Петър Стойчев, както и трима бивши министри - Васил Иванов-Лучано, Симон Спасов и Свилен Нейков, президентът на ПФК Славия Венцеслав Стефанов, президентът на ОСК Славия Владимир Симеонов, председателят на Обществен комитет 100 години Славия Димитър Ларгов, някои от легендарните футболисти на белите като Андрей Желязков, Чавдар Цветков и Михаил Мишев, както и сегашният отбор на Славия заедно с цялото треньорско ръководство.



Хрониките на Славия е документална книга, базирана върху Летописната книга на Славия, Първата протоколна книга - Бялата библия и седем тома архиви на белия клуб. Тя проследява процеса около създаването на клуба, социалните дейности на белите във военните години и мачовете и отношенията им с Левски, Ботев (Пловдив), Тича и Владислав (Варна) и историческите гостувания в София на Спартак (Москва) и Славия (Прага). По-късно през годината ще бъдат издадени още две книги, които ще проследят спортната и футболната история на клуба.



В слависткия април ще бъде валидирана пощенска марка 100 години Славия, ще бъде открита паметна плоча в района на Руски паметник. Министерството на физическото възпитание и спорта, както и Българският футболен съюз ще наградят с плакети и значки изявени спортисти и футболисти на клуба. Кулминацията на тържествата е на 10 април, когато в зала 1 на НДК точно в 19.13 часа ще започне тържествен концерт-спектакъл, режисьор на който е известният фен на клуба Андрей Слабаков. В него ще участват славистите Васил Найденов, Васил Петров, Йордан Караджов със Сигнал, Пею Пеев със Спринт, Славчо Николов от Б.Т.Р., Еделина Кънева, а водещ е друг славист - актьорът Захари Бахаров.




Facebook logo
Бъдете с нас и във