Банкеръ Weekly

Спорт

Медалите ни най-скъпи

Държавата отдели 24 млн. лв. за лондонската епопея на олимпийците ни, а те се провалиха тотално

Просълзени, хлипащи и мрънкащи, със забити носове в земята... В такова душевно състояние се върнаха по-голямата част от 63-мата ни олимпийци, представили ни в Лондон. Там страната ни претърпя най-грандиозния си спортен провал от 60 години насам. В последните ни 13 участия на олимпийски игри поне един българин се бе връщал у дома със златен медал. Но в английската столица спортистите ни стриктно следваха олимпийския принцип важна е не победата, а участието. Отличията на сребърната Станка Златева и боксьора Тервел Пулев не успяха да заличат горчивия вкус от тежките поражения, претърпяни на всички фронтове.


Можем да разберем сълзите в очите на разпределителя на волейболния ни тим Георги Братоев, между другото избран за №1 на поста си. Той и останалите момчета надскочиха моментните си възможности, за да стигнат до полуфинал и само липсата на опит им попречи да вземат заслужен медал. Можем да приемем като постижение и финала на халки на 40-годишния гимнастик Йордан Йовчев. Но непонятен остава провалът на останалите ни представители, които тръгнаха за игрите с голямата кошница и ни уверяваха колко добре са подготвени. Главна роля в трагикомедията български олимпийци изигра и държавата. По време на 17-те дни лондонско шоу президентът Росен Плевнелиев и премиерът Бойко Борисов отскочиха до епицентъра на събитията, уж за да надъхат състезателите ни. В желанието си


да покажат съпричастност към българския спорт

двамата си направиха солиден черен пиар. Президентът дръпна конфузна реч колко спортсменски настроени и толерантни били състезателите ни. Разбира се, бяха толерантни, та нали оставиха на конкурентите си всичките комплекти медали...


Някой обаче спешно ще трябва да се отчита пред изживяващия се като спортен меценат премиер. В случая Борисов вече не може да обвини тройната коалиция, че отпуснатите за олимпийска подготовка от бюджета на неговото Министерство на физическото възпитание и спорта 22.92 млн. лв. изчезнаха яко дим. Още един милион бе заделен за разходите по престоя на делегацията ни от няколко спортисти и стотина екскурзианти в Лондон. Парадоксално, но излиза, че ние сме нацията, платила най-много пари за медал. Двете отличия ни струват по около 12 млн. лв. бройката. За сравнение Франция даде 11.4 млн. евро за подготовката на 333 олимпийци, а Южна Африка - 14 млн. долара за участието на 133 състезатели. Французите спечелиха общо 34 медала (11 златни, 11 сребърни и 12 бронзови), а южноафриканците - шест, от които три златни. Простата сметка показва, че с тези 23 млн. лв. държавата можеше да си напазарува цели 388 кг злато и да го сложи в резерва. Вместо това получихме звучен и болезнен шамар за националното ни самочувствие.


И сега


дойде времето някой да плати

солената сметка. Малко преди края на олимпиадата спортният министър Свилен Нейков, очевидно предчувстващ пълния крах, заяви, че дали и как е стигнало финансирането до състезателите щяло да се разбере след игрите. Ще се съберем с треньорите и състезателите, за да се види какво е дадено и какво е получено, отбеляза Нейков. Но не трябваше ли да изпълни основната си функция - да контролира и насочва целесъобразно средствата за подготовката преди, а не след провала?! Същият човек беше казал, че очаква медали от Иван Марков, Ваня Стамболова, Мария Гроздева, Антоанета Бонева, Елис Гури, Анатолий Гуйдя, Станка Златева, волейболистите, евентуално и тенисистите ни Цветана Пиронкова и Григор Димитров. Къде са те и на каква база бе афиширан този оказал се крайно неуместен оптимизъм?


В края на 2011-а Нейков планираше да сформира държавен отбор, съставен от спортисти, покрили олимпийските квоти за Лондон 2012. Предвиждаше се те да изкарат специален режим, а олимпийски щаб да следи за проблемите им ежемесечно и да уведомява спортното ведомство. Не искаме спечелилите олимпийска квота да тренират заедно с всички останали състезатели по федерации. Те трябва да бъдат изведени на друг стандарт и начин на работа, за да са спокойни и да мислят само за олимпийските игри. Искаме базата, от която ще се тръгне в следващия олимпийски цикъл, завършващ през 2016-а с игрите в Рио де Жанейро, да е възможно по-висока, изтъкна министърът. Явно


голямо мислене и спокойствие

е паднало, а другите стандарти и начини на работа не стават за нищо. Въпреки анонсирания железен контрол отборът ни за пореден път бе разтърсен от скандали. И то главно от финансово естество. Бадминтонистката Петя Неделчева на летището в София изрева, че вероятно повече няма да се състезава за България, защото федерацията не й отпуснала достатъчно средства. Стрелецът Антон Ризов изпаднал в депресия поради същата причина. Ивет Лалова се подготвяше в Италия, защото у нас няма нито една свястна лекоатлетическа писта... Изобщо спортен санаториум за патологични случаи. По отношение базата на подготовка, която изграждаме за игрите в Бразилия, всичко изглежда ясно. Отсега се вижда, че и в Рио де Жанейро ще броим разочарования, а не медали, ако въобще класираме спортисти.


Типично по български, изглежда, пак ще се окаже, че провалът е налице, а виновни няма. Ролята на спортното министерство и Българския олимпийски комитет (БОК) е да планира, организира и изгражда пирамидата на спорта от основите. След като не се справят, следва да закрият министерството и да остават на Стефка Костадинова единствено представителни функции. Така поне ще бъдат спестени десетки милиони левове годишно на данъкоплатците.


Не че държавата не се опитва да стимулира елитния ни спорт, дори напротив. Обещаните премии за злато от Лондон 2012


бяха по 200 хил. лева

nbsp;


срещу 25 000 долара за американците и кажи-речи никакъв финансов стимул за германските и британските спортисти. В олимпийското село премиерът обеща 100 000 евро за ремонт и обзавеждане на залата във Варна, реконструкция на столичната зала Фестивална, Българската федерация по волейбол щяла да получи зала Христо Ботев. Борисов се похвали, че правителството е превело 1.25 млн. лв. за награден фонд на тенис турнир и доживотна стипендия за олимпийските медалисти и треньорите им. Но това не помага, когато спортната база липсва и е тотално занемарена, а школите за подготовка на млади таланти една по една затварят врати заради безпаричие. За да се случи някаква позитивна промяна, парите, които сега се наливат хаотично в професионалния спорт, следва да бъдат пренасочени към детско-юношеска подготовка. И от самолет се вижда, че нищо читаво не идва отдолу и както е тръгнало след десетилетие ще въздишаме дори за успехи като днешните. Спортът ни изпитва остър дефицит откъм


качествени специалисти

използващи съвременни методики на подготовка, възстановяване и мотивация. Един такъв - италианецът Камило Плачи, се появи във волейбола ни и резултатите лека-полека започнаха да идват, независимо от предателства, дезертьорства и скандали. Младият ни волейболен тим вече показва агресия, тактическа зрялост и правилна игра. А ние още си вярваме, че като качим спортистите ни на един планински лагер в Белмекен да тичат по горите, сме си свършили работата. За високите спортни постижения не се работи ден за ден, те се планират и изграждат отдалеч. Не е достатъчно да изсипеш кош с пари на федерациите, за да нахраниш маса чиновници и да подготвиш неколцина спортисти на средно ниво. Големите се изграждат още от деца, а за това трябват бази.


Очаква се годишният оборот на Българския спортен тотализатор за 2012-а да достигне рекордните 150 млн. лева. С половината, а не само със 17% от тези пари, можем да започнем да правим спорт от нулата, където сме в момента. Държавата обаче предпочита да спонсорира концертите на Веселин Маринов. И после премиерът Борисов се чуди защо не му се удаде възможност да пререже лентата за златен олимпийски медал.

Facebook logo
Бъдете с нас и във