Банкеръ Weekly

Спорт

Футболът ни гони чуждестранните собственици

Провалът на проекта Тири във Враца показва, че сме далеч от реалността

Глобализацията така оплете конците на световния футбол, че за феновете на популярната игра става все по-трудно да проследят промените в собствеността на големите отбори. Бумът на чуждестранните инвестиции доведе до парадокса десет от двадесетте клуба във Висшата лига на Англия да се намират в ръцете на бизнесмени, родени извън пределите на Обединеното кралство. Американски собственици определят съдбата на колосите Манчестър Юнайтед и Ливърпул, пак янки диктуват правилата в Астън Вила и Съндърланд. Парите на Роман Абрамович играят много добре в скромния някога Челси, руските капитали постепенно превземат и Арсенал. Във Фулъм отдавна командва египетският бизнесмен Мохамед ал-Файед, който не пожали средства за Бербатов. Шейх Мансур наля почти милиард евро в Манчестър Сити за първата титла на гражданите от 1968 г., а малайзийският бос от Формула 1 Тони Фернандес си купи Куинс Парк Рейнджърс, като амбицията му е да вкара рейнджърите в топ 4.


Не само Англия заболя от чуждестранния вирус. В непристъпната до неотдавна Италия грандът Рома бе придобит от инвеститори от САЩ, а френският Пари Сен Жермен бе взет от катарски инвестиционен фонд. За година и половина в Париж се озоваха звезди като Пасторе, Ибрахимович, Тиаго Силва, Лавеци и Верати, привлечени от астрономическите заплати. Очевидно е, че европейските футболни клубове все по-често се превръщат в играчки за милиардери, а феновете се примиряват със ситуацията, защото големите пари нямат националност и не миришат.


На този фон дори нискокотиращата се у нас


А група чат-пат хваща окото

на чужденци, идващи да пробват късмета си и да реализират български футболен проект. Сегашният шампионат в елита ни започна с два клуба, управлявани от бизнесмени, родени извън страната. Но и в Ботев (Враца), и в Етър по различни причини чужденците се разминаха с общественото признания и с любовта на феновете. Нещо повече - италианецът Пепино Тири се оттегли от управителния съвет на врачани, а след последната загуба на Етър привържениците на болярите скандираха: Турците вън!. Досега не веднъж и два пъти европейски и азиатски инвеститори придобиваха акции на български тимове и по традиция първо бяха посрещани като месии. Естествено, всички искат българските клубове да се развиват по съвременни и професионално прилагани управленски модели. Но обещанията за мащабни инвестиции в отборите ни, школите и спортната инфраструктура издържаха най-много месец-два до първия отказ на някоя община да предостави безвъзмездно апетитен терен или търговски обекти. Оказа се, че част от пишман бизнесмените, дошли уж за да оправят футбола ни, съвсем не са толкова велики, колкото се представят. Част от тях набързо бяха натирени, други не издържаха тежката миризма, която се носи от футболното ни блато, трети пък бяха подведени от нашенски сътрудници и доброжелатели.


Случилото се в Ботев (Враца) е класически пример как един обещаващ футболен проект може да бъде зачеркнат в самото му начало


заради криворазбран национализъм

nbsp;


и манипулиране на общественото мнение. Главно от хора, изгонени от хранилката на врачанския тим. Феновете бяха убеждавани, че италианец е мръсна дума, а хората от Ботуша са дошли, за да съсипят и ограбят Ботев, въпреки че едва ли е имало и стотинка за крадене в касата на общинския отбор. Кметът на Враца Николай Иванов каза, че Тири и компания са довели клуба до ръба на фалита, но далеч по-правдоподобно звучи прощалната декларация, с която известният футболен мениджър се раздели с управлението на Ботев. По отношение на селекцията, както каза Тири, наистина бяха привлечени обещаващи млади чужденци, които със сигурност (след като се обиграят) щяха поне да постигнат миналогодишното класиране на врачани. Миналите през Наполи и Палермо Амендола и Варела, бразилецът Жайро, исканият от Левски и ЦСКА Бруно Висенте са обещаващи играчи с потенциал и качества и в съвсем скоро време може да играят във всеки от нашенските грандове.


Тири изтъкна, че е разсрочил дългове към институциите, направени от предишното ръководство, изплатил е заплатите за юни и юли на служителите, включително и на футболистите, ремонтирал е офисите на стадион Христо Ботев, който е общинска собственост, и е гарантирал, че няма да уволни никого. Дори и само половината от тези неща да са се случили, значи направеното за няколко месеца никак не е малко. Пепино Тири със сигурност не е от хората, случайно попаднали във футбола. Той е един от най-известните лицензирани агенти на Апенините и е участвал в трансферите на звезди като Антонио Касано, Валтер Самюел, Естебан Камбиасо, Луиш Фиго, Уесли Снайдер и Самюел Ето`o. Още през 2001-ва Тири и партньорът му Бронзети продават Мендиета от Валенсия на Лацио за рекордните тогава 41.6 млн. евро и трансферират Ривалдо от Барселона в Милан, като му издействат заплата от 4 млн. евро годишно. Тири работи чудесно с президентите на Реал (Мадрид) Флорентино Перес и на Интер Масимо Морати. Последната му голяма сделка е преминаването на Ето`o от нерадзурите в руския Анжи, съпроводено с космическата годишна заплата от 29 млн. евро, която камерунският голаджия получи от милиардера Сюлейман Керимов. Така че да се говори, че човек, спечелил десетки милиони от комисиони по трансфери, е дошъл в България, за да се облагодетелства от общински футболен клуб, е много смешно и безотговорно.


Скандал с етнически привкус пък разклати стола на турските собственици, които съфинансират Етър. След 14 години кретане във втория ешелон болярите най-накрая влязоха в А група. Но ден след историческата промоция националистически медии раздухаха изказване на мажоритарния собственик на лилавите Февзи Илханлъ. Той уж споделил пред турски информационен сайт, че


има намерение да прекръсти Етър

nbsp;


на Етър-Диарбекирспор, за да прослави родния си град. Великотърновци заявиха, че ако това стане, ще блокират с телата си стадиона и централните улици на града, но няма да допуснат гавра с отбора и с националното ни достойнство. Независимият депутат от Велико Търново Емил Василев излезе с декларация, в която се казваше, че е абсурдно и нелепо отборът на старата столица, символ на българщината, да носи името на турския град, където били заточавани всички изявени дейци на националноосвободителното ни движение.


Въпреки че от клуба обясниха, че думите на Илханлъ са били неправилно интерпретирани, високото напрежение остана. За да избухне след тежката домакинска загуба от Литекс. Бе изговорено много и за кюрдския произход на турчина, за това, че бизнесът му е съмнителен и прочее непроверени твърдения. Истината е, че Иханлъ има стабилни позиции в текстилния бранш, досега е бил коректен в сметките си с клуба и футболистите. Независимо от всичко трябва да му бъде даден картбланш от поне година, преди да се правят генерални изводи, а за този период ще се види дали той има стратегия за израстването на тима. Но и неговата глава май скоро ще падне на футболния ни дръвник заради шепа хора, които не са инвестирали и пукнат лев в Етър. Така че възгласите Марш в Турция! трябва да почакат. По-скоро феновете би следвало да потърсят отговор на въпроса защо Етър е разследван за уговаряне на мачове и кой би могъл да участва в подобни комбинации?


Разбира се, ставали сме свидетели и на обратния случай, в който богаташи влизат с фанфари, обещават купища пари и грандиозни успехи, а накрая се изнизват по терлици, след като са оставили клуба в пълна разруха. Така през 2006-а индийският милионер Прамод Митал влезе в ЦСКА, като купи армейците от Васил Божков. Очакванията бяха


новият собственик да налее 10 млн. евро

за класни футболисти, сред които словашкият национал Душан Швенто от Славия (Прага). С подобна селекция тимът щеше безпроблемно да влезе в групите на Шампионската лига. Бизнесменът обеща прозрачност, сериозна работа, особено внимание и нови технологии за детско-юношеската школа. Не след дълго индиецът, който почти не се мярна на Армията, заряза ЦСКА затънал в дългове на наместника си Александър Томов. Последният заради политически комбинации не успя да изтъргува клуба заедно с Кремиковци на украинския милиардер Константин Жеваго и бе принуден да го даде на Титан. Именно Жеваго бе платил 500 000 евро през 2008-а като първоначална вноска по закупуването на Кремиковци и ЦСКА, но сделката се провали и сега заради тази сума, останала неиздължена, Пепаз трейдинг корпорейшън запорира акциите на ЦСКА. Червените фенове само могат да гадаят какво би станало, ако украинецът бе взел футболния клуб, но сега надеждите им са, че руският енергиен монополист Газпром първо ще влезе като спонсор, а после и ще купи отбора от титаните.


Най-комичното появяване на чужденци в България бе с италианска марка. Към края на режима на Димитър Христолов в Ботев недолюбваният от половин Пловдив бизнесмен предприе отчаян ход, като доведе колоритна група от италиански туристи, които уж щели да купуват канарчетата. Сред тях бяха тежащият почти 200 кг Франческо Салерно, спортният журналист от конгоански произход Малу Мпасинкату и други предизвикващи усмивки фигури. Да, но на феновете на Ботев въобще не им беше смешно. Италианците постоянно протакаха хипотетичната сделка с Христолов, вадеха фалшиви документи и сериозно лазеха по нервите на привържениците, нарекли Салерно Пинокио. Междувременно отборът се напълни с италиански футболисти, селектирани от борсите по труда на Апенините и ръководени от иначе симпатичния мустакатко Енрико Пичоне. Веселата трупа бързо се прочу из нощен Пловдив. Футболистите пиеха, пушеха и гонеха мадамите до зори, а после с подпухнали очи излизаха на терена, за да изтърпят поредните 90 досадни минути. Въпреки това нападателят Емануеле Морини, освен в клетките на стрийптизьорките, влезе и във фолклора на феновете на Ботев с победния си гол в дербито срещу Локомотив. Останалите почти насила бяха прогонени от Пловдив.

Facebook logo
Бъдете с нас и във