Банкеръ Daily

Спорт

Джеймс Нейсмит измисля правилата на баскетбола

На днешния ден през 1892 г. Джеймс Нейсмит публикува правилата на баскетбола.

В началото на декември 1891 година канадецът Джеймс Нейсмит, преподавател по физическо възпитание в училище на ИМКА (днес Спрингфийлдски колеж) в Спрингфийлд (Масачузетс), се опитва да създаде занимания за учениците си през дъждовен ден. Той търси активна игра на закрито, която да ги занимава и да поддържа физическата им форма през продължителните зими на Нова Англия (New England). Това е регион в североизточната част на САЩ, който обхваща щатите Мейн, Масачузетс, Ню Хампшир, Върмонт, Род Айлънд и Кънектикът.

Нова Англия е първото място на американския континент, където се заражда американската литература и философия, и първият район, който се преобразява по време на Индустриалната революция.

След като Нейсмит отхвърля няколко други възможности като прекалено груби или неподходящи за затворено помещение, той описва основните правила и заковава кош за праскови на височина 10 фута. За разлика от днешните баскетболни кошове, първият кош на Нейсмит не е с пробито дъно и топката трябва да се вади от него след всяка точка. Впоследствие, за да не се качват играчите по стълба за изваждане на топката, дъното на коша е пробито, така че топката да се вади с дълга пръчка.

Първоначално баскетболът се играе с футболна топка. Първите топки, специално предназначени за баскетбол, са кафяви, а обичайната днес оранжева топка е въведена едва в края на 50-те години от Тони Хинкъл, който иска да направи топката по-добре видима както за играчите, така и за публиката. Дриблирането не е част от първоначалната игра с изключение на подаването с отскок на топката — основният начин за придвижване на топката е подаването. По-късно дриблирането е разрешено, но през ранния период е затруднено от несиметричните топки. То се налага като съществена част от играта през 50-те години, когато започват да се произвеждат топки с по-правилна форма.

Кошовете за праскови се използват до 1906 година, когато са заменени с метални обръчи с табло зад тях, а малко по-късно става възможно топката да преминава през коша. През този период отборът получава точка за всеки кош и отборът, получил повече точки печели. Първоначално кошовете са заковани за галерия около игрището, но това се оказва непрактично, защото зрители от галерията се намесват в играта. По тази причина е въведено таблото зад коша, което в допълнение дава възможност за изстрели с удар в него.

Дневниците на Найсмит, открити от неговата внучка в началото на 2006 година, показват, че той е бил притеснен за създадената от него игра, заимствала някои правила от по-стара детска игра с топка, заради множеството предишни неуспешни опити. Найсмит дава на играта името „баскет бол“. Първият официален мач е изигран в спортния салон на ИМКА в Олбани на 20 януари 1892 година с деветима играчи. Той завършва с резултата 1:0 с кош, отбелязан от 7.6 м на игрище, два пъти по-малко от съвременните. Петчленните отбори стават стандартни през 1897-1898 година.

Освен различни техники на стрелба, подаване, дриблиране и отскачане, баскетболните отбори разработват свои системи на разположение на играчите в нападение и защита. Традиционно най-високите и силни играчи се наричат център и тежко крило, малко по-ниските и пъргави — леко крило, а най-ниските или най-добре владеещи топката — пойнт гард и атакуващ гард.
 

Facebook logo
Бъдете с нас и във