Банкеръ Weekly

Спорт

Бизнесмени и политици убиват футбола ни

Футболът ни изпадна в будна кома, а държавната намеса вместо да го съживи, май ще издърпа и последните му животоспасяващи системи. Повече от две десетилетия съмнителни бизнесмени, новобогаташи и временно изскочили на върха на финансовата пирамида хора се разпореждаха със съдбите на най-големите ни клубове, които година след година затъваха все по-дълбоко в задкулисни комбинации, черно тото и нагласени шампионати, докато съвсем не загубят идентичността си. Левски, ЦСКА, Славия, Локомотив-ите от София и Пловдив, Черно море, Пирин, Берое и редица други тимове с история и традиции вече са жалки подобия на това, което бяха преди влизането на мутрите (както се изрази премиерът Бойко Борисов) във футбола. Доказва го и невижданото падение, което преживяхме в евротурнирите и фактът, че нито една българска телевизия не иска да даде повече от 1 млн. лв. за дискредитирания продукт, наречен А група.


Сбърканите управленски структури, погрешните селекционни политики, неадекватното управление от страна на БФС и тоталното неглижиране на детско-юношеските школи допринесоха за нелепата ситуация


цяла Европа да ни сочи с пръст

nbsp;


и да ни нарича евроидиоти. Но първопричината за тоталния крах е, че във футбола ни никога не е имало сериозни инвеститори с дългосрочни цели и идеи как да направят едно печелившо футболно предприятие. Бялата лястовичка засега е Лудогорец, където Кирил Домусиев само за две години така разви проекта си, че зелено-белите са напът да наложат трайна хегемония в нашето първенство и да се легитимират на европейската сцена. Разбира се, в Разград имат още купища неща за вършене, като например да организират произвеждаща собствени кадри школа и да скъсат с провинциалния манталитет. Посоката обаче е правилна, стига един хубав ден Домусчиев да не реши, че му е писнало от българските футболни простотии и всичко да потъне в забвение. Каквато бе съдбата на доста от споменатите клубове и на изредилите се техни собственици.


Картинката за останалите в А група е направо плачевна. Тенденцията за одържавяване на футболните ни марки, чрез изпращането на помолен от правителството инвеститор да дава пари за отборите, засега по-скоро води до негативни резултати. Единственият позитив е за управляващите, които вероятно заради проявената щедрост ще си осигурят някой и друг фенски глас на предстоящите избори. От другата страна са все още оцеляващите, но днес финансово лимитирани бизнесмени от прехода, които вече не наливат купища пари и съответно тимовете им вървят назад, вместо да се развиват. Накрая идват клубовете общинска собственост като Светкавица, Търговище, обикновено танцуващи по едно лято в елита, защото средствата им не стигат дори за втория ешелон.


Най-плашеща е патологията на случващото се в т. нар. столични грандове, които до един са кандидати за главни действащи лица във футболния вариант на сериала Спешно отделение. Задължително е в случая да започнем от обичайния заподозрен и вечно живеещ в света на повсеместния хаос ЦСКА. На президентския пост на клуба от Борисовата градина се изредиха някои от най-богатите българи начело с Васил Божков и покойния Илия Павлов, минаха и индийските слонове на Прамод Митал, но тимът така и не успя да привлече сериозен инвеститор. Нещо повече, титаните от Перник, които вече се сдобиха със софийско гражданство, направиха от 31-кратния шампион селско подобие на аматьорски отбор. Не минава ден, в който някой да не съди червените за неплатени трансфери, комисиони и заплати - БФС, УЕФА и ФИФА постоянно ги заплашват, че пак ще вземат лиценза им, спират картотекирането на нови футболисти... Стигна се дотам армейците да станат поредният тим, наредил се за помощ пред вратата на премиерския кабинет. Инициативни комитети, депутати, фенове и бизнесмени умуват дали умиращият гигант има бъдеще. Фрапантното е, че то е свързвано главно с успешната реализация на... инфраструктурния проект Южен поток. Точно от него зависи дали


към ЦСКА ще потекат парите

nbsp;


на руския гигант Газпром, което пък впоследствие може да доведе до смяна на собствеността по модела Левски.


Неслучайно напоследък най-активният застъпник за каузата на червените е депутатът от ГЕРБ Емил Димитров, комуто в сценария май е отредена роля, подобна на тази, изпълнявана от Иво Тонев на Герена. Държавният проект Левски претърпя първия си провал още докато не бяха стихнали фанфарите от поредната управленска революция в синьо. След идването на демокрацията Левски бе любимец на всички власти, а политици от навремето всесилното СДС всячески толерираха клуба, който уж бе символ на промяната. През Левски минаха милионите на Грашнов и Чорни, но освен успехите в домашното първенство той така и не успя да се наложи като фактор в Европа, където записваше провал след провал дори и с по 10-тина национали в състава си. Участието в групите на Шампионската лига, постигнато благодарение на тандема Сираков-Стоилов, така и си остана единственият значим пробив. Сега на ход е тихата смяна на собствеността, но на Герена спокойствието е само привидно. Главният спонсор и кандидат-собственик Внешторгбанк, без да се афишира, наля доста пари за привличане на нови футболисти с високи заплати, но уж обновеният Левски се сгромоляса още при първия си европейски сблъсък срещу Сараево. На Герена в движение се опитват да направят реорганизация на управленската структура, но силният човек Иво Тонев засега не успява да налучка верния път, а кредитът му на доверие взе да се изчерпва прекалено бързо. Видно е, че и новият треньор Илиан Илиев засега не притежава необходимия капацитет да бъде мениджър от английски тип, за какъвто Тонев го взе от Берое.


В Левски обаче има


още един оперативен център на власт

nbsp;


и той е собственикът Тодор Батков. При все че адвокатът временно се скри от светлините на прожекторите, пределно ясно е, че той все още държи силните козове и нито едно сериозно решение не се взема без одобрението му. Батков съвсем няма намерение да подари акциите на когото и да било, без да бъде добре компенсиран. Очевидно е, че той ще напусне само ако получи поне половината от отпуснатите като кредити към клуба 17-18 млн. евро. Явно новите не са склонни да поемат Левски с подобна тежест, още повече че за изграждане на печеливш проект ще е необходима сериозна инвестиция. Затова на Герена сега тъпчат на място и се чудят кой път да хванат.


Собственикът на Делта-Г и Еко Тайм Николай Гигов бе един от бизнесмените, навлезли с гръм и трясък в столичния Локомотив през 90 години на миналия век. С многомилионни трансфери и звездни селекции железничарите бяха превърнати от средняк в кандидат за трофеи и редовен евроучастник. Но в един момент или парите свършиха, или Гигов се умори от футбола (вероятно и двете) и червено-черните бяха почти оставени на произвола на съдбата. Тимът бе пред разпадане, но общината реши да удари едно рамо и да поеме ремонта на клубния стадион в Надежда, който ще струва почти милион. Въпреки това Локомотив вегетира, а малкото останали фенове виждат в тунела само светлината на идващия насреща влак. Най-красноречивото доказателство за проваления проект е почти унищожената клубна школа, в миналото произвела легендарни футболисти като Начко Михайлов и Никола Котков.


В Славия школа има, успехи - не. След титлата през 1996-а, когато отборът бе щедро финансиран от групировката СИК, белите живуркат в средата на класирането и от време на време избухват с по някой финал за купата. Президентът Венцеслав Стефанов не спира да повтаря, че в Славия се работи с визия за бъдещето. Но е факт, че след поколението на Чавдар Янков, Благой Георгиев и Димитър Рангелов от професионално развитата клубна школа нито един собствен играч не е оставил следа в титулярния състав. Иначе е любопитно, че двата по-малки столични клуба никога не са били поставяни на държавната хранилка, може би заради недостатъчната си електорална тежест.


Същото не може да се каже за пловдивските Ботев и Локомотив. И двата водещи тима от града под тепетата бяха


уредени с нови собственици

Но приликите май свършват дотук. Канарчетата се сдобиха със стратегически инвеститор в лицето на Корпоративна търговска банка, докато фармацевтичният бос Веселин Марешки почти насила бе замъкнат на Лаута независимо от явното му нежелание да си харчи парите за футбол. Банкерът Цветан Василев съзря потенциала на Ботев и в клуба бе въведен съвременен управленски бизнес модел. Започнаха мащабни инвестиции в стадион Христо Ботев и в базата, селекцията се прави професионално, обръща се внимание на школата... Ако вървят по този път, жълто-черните имат всички шансове да станат вторият Лудогорец. От своя страна феновете на черно-белите най-накрая успяха да изгонят постоянно обвинявания в разиграване на черно тото Коко Динев, но пред тях се изправи енигмата Марешки. Варненският бизнесмен започна на Лаута с рязане на заплати и гонене на футболисти, затова е доста съмнително, че има някакви значими инвестиционни намерения. По-скоро ситуацията прилича на разменна сделка в името на бъдещия му политически проект и дано пловдивските железничари накрая не се окажат употребени и захвърлени. Каквато бе съдбата на


проектите Литекс и Черноморец

За около 15 години Гриша Ганчев инвестира към 60 млн. лв. в Ловеч и видя как оранжевите вдигат 4 титли и 4 купи на България. Собственикът превърна отбора в печелившо предприятие, но при първите проблеми с властта Ганчев се обиди и, кажи-режи, се оттегли. Разбира се, оранжевите ще продължат да играят в А група, но при ограничените средства са обречени най-много на живуркане в златната среда.


По същата схема в Черноморец Митко Събев започна грандиозен проект, с който за няколко години сините трябваше да станат един от най-сериозните тимове в България. Бяха привлечни качествени чужденци, скъпоплатените треньор и технически директор - Красимир Балъков и Фреди Бобич, ударно започна строеж на кампуса Гнездо на акули. Но в един момент акционерите в Петрол Събев и Ершов се изпокараха, кранчето за футболния клуб бе спряно и Бургас не доживя да види първия си футболен шампион.

Facebook logo
Бъдете с нас и във