Банкеръ Weekly

Позиции

Златният стандарт - панацея или катастрофа?

S 250 245e2399 6d33 4f6a 9f4c 21fab6e135be

Доналд Тръмп се старае доста целенасочено да подкопае независимостта на Федералния резерв, като пробва широк спектър от тактики - от неизменните словесни интервенции в "Туитър" до опити да  превземе институцията "отвътре" - чрез полагащите му се по закон номинации за членове на директорския борд. И  докато някои от предишните му фаворити - Стийвън Мур и Хърмън Кейн, се провалиха, една от последните му кандидатури е повече от сериозна. Става дума за икономическият съветник на Тръмп - Джуди Шелтън -  в по-дългосрочна перспектива дамата трябва да седне в креслото на сегашния председател на Федералния резерв Джеръм Пауъл. Но за да се случи това  Тръмп най-напред трябва да спечели втория си президентски мандат през есента.

 

В политически план, госпожа Шелтън е известна най-вече с беззаветната си подкрепа за Републиканската партия и с критиките си към Федералния резерв. И с доста несериозното си отношение към работата си в Европейската банка за възстановяване и развитие, за чийто директор от страна на САЩ бе утвърдена от Сената на 18 март.  Според репортажи в "Уолстрийт джърнъл , тя е отсъствала на 12 от общо 28 съвещания на банковия борд, състояли се  по време на мандата й. 

До избирането на Тръмп за президент на Съединените щати Шелтън беше твърд защитник на по-стриктната парична политика, настояваше за връщане към златния стандарт, за премахване на федералната система за застраховане на депозитите и квалифицираше  централната банка на страната като "съветска".

След като Тръмп (в чиято предизборна кампания Шелтън се включи през 2016-а) оглави щатската администрация, дамата започна да защитава по-щедрата парична политика, намаляването на данъците, ограничаването на регулациите, динамичните енергийни и търговски реформи - като фактори, гарантиращи максимален достъп до капитал.

Шелтън се обяви и за бързо намаление на лихвите - дори до нула, за да се премахне практиката банките да държат парите си по депозитни сметки във Федералния резерв срещу заплащане, вместо да ги насочват в реалната икономика.

Освен това, тя запази привързаността си към златния стандарт и продължи да настоява той да бъде възстановен в САЩ, при това - чрез използване на иновативен подход, основан на криптовалутите.  

Всъщност, връщането към златния стандарт е един от отколешните стремежи на консервативните и либертарианските привърженици, които са убедени, че сегашният валутен модел е основан единствено на спекулациите и затова не е достатъчно надежден метод за определяне на реалната стойност на парите в обръщение.

Златният стандарт, който повелява, че общият размер на контролираната валута на страната трябва да е гарантиран от действителни златни резерви на хазната, бе отменен през 1971 година. Което позволи на Федералния резерв да инжектира колкото е възможно по-обилна доларова ликвидност.

Номинацията на Шелтън е интересна глава от историята на щатската централна банка, която е имала ограничен брой носители на такива класически идеали в най-високите ешелони на йерархията. Ако бъде одобрена от банковата комисия на Сената, тя може да предизвика трусове в най-могъщата финансова институция в света. И би могла да породи  обезпокоителни последствия за правомощията на американските институции при управлението на президент, който не зачита традиционните баланси и контрол. Засега все още няма официално потвърждение дали сенаторите са одобрили Шелтън за член на борда на Федералния резерв.

 

Каре: Възгледите на Джуди Шелтън 

В интервю през миналата седмица госпожа Шелтън защити неортодоксалните си монетарни убеждения.   

"Смятам, че златният стандарт е гарант на монетарната дисциплина. Парите трябва да са разчетна единица, надеждна мярка и средство за съхранение на стойността … независимо кой е председател на Федералния резерв."

"Как може дузина лица, които се събират по осем пъти годишно (става дума за паричния комитет на щатската централна банка - бел. ред.), да решават каква би трябвало да е цената на капитала спрямо някакъв вид органично, определено от пазарното предлагане равнище? Федералният резерв не е всезнаещ."

Според Шелтън "футуристичната" версия на златния стандарт може да включва и цифрова съставка. Тя смята, че централните банки не са успели да предложат на частния сектор надеждна мярка за стойността на парите, каквато е имало по времето на златния стандарт. И само той, особено ако се използва както криптовалутите, може да осигури изискваната стабилност.

Шелтън е готова да приеме подход, при който Федералният резерв да поддържа целева доларова цена на златото като "свърже паричното предлагане и кредитите със златото".

Тези възгледи на финансистката  не са нови.

Още през 2018-а частният американски либертариански Cato Institute публикува нейни разсъждения за виртуалните пари и златото.

"Ако достойнството на криптовалутите е в техния потенциал да създадат обща парична единица и да поддържат универсална стойност за всяка емитирана монета, една справка с класическия международен златен стандарт доказва, че същите качества се постигат и чрез него", пише Шелтън. И допълва: "Предлагайки нова интернационална парична система, свързана по някакъв начин със златото, Америка има възможност да си гарантира продължително влияние в глобалните монетарни дела".

Дамата дори смята, че би било "страхотно" връщането към стандарта на Бретън Удс да стане в Мар-а-Лаго - частната резиденция на Тръмп във Флорида. 


 

КАРЕ

Мотивите на критиците

Председателят на Федералния резерв  Джейрън Пауъл  заяви пред Конгреса още през миналата година, че връщането към златния стандарт ще е разрушително за икономиката. Просто защото няма да е съвместим с двупосочните задължения на институцията по отношение на реалната икономика - максимална заетост и стабилни цени.

Ако Федералният резерв получи правомощия да стабилизира доларовата цена на златото, паричната политика може да направи това, но няма да може да овладее колебанията на другия базов показател - безработицата.  

Съединените щати "отвързаха" за първи път долара от златото по време на Великата депресия от 30-е години на миналия век (през 1933-а) като първи етап от девалвацията на зелените пари. Това позволи на правителството да емитира повече долари и да намали лихвите като лек срещу пораженията на кризата върху националната икономика. В резултат, цената на златото се увеличи от 20.67 на 35 долара за тройунция и се задържа там до 1971-а, когато златният стандарт беше премахнат окончателно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във