Банкеръ Daily

Позиции

Златният стандарт е просто валутен борд

Във връзка с набралия напоследък скорост дебат за връщане към златния стандарт, публикуваме позицията на един от ревностните му поддръжници - журналистът на "Форбс" Нейтън Люис. Макар и на моменти спорни в съвременните условия, разсъжденията му съдържат ценни поуки.  

 

През по-голямата част от периода от почти 182 години между 1789-а и 1971-а Съединените щати спазваха принципа : долар, обвързан със златото - първоначално до 1933-а при курс 20.67 щ. долара за тройунция, а след това - при 35 долара за тройунция.

Почти всеки икономист в момента ще ви каже, че това е била ужасна политика. Макар че по онова време САЩ станаха най-богата и най-преуспяваща държава в световната история. И все пак, в сегашното пандемично време на икономически и финансови сътресения почти никой не би въвел подобна парична дисциплина. 

Всъщност, какво би се случило, ако точно днес имахме система на златния стандарт? Или, още по-конкретно - къде щяхме да сме, ако през последните десет години живеехме с този стандарт и той продължаваше да съществува и в момента, в разгара на паниката от COVID-19? 

В крайна сметка, системата на златния стандарт е просто система на валутен борд, който, по данни на МВФ, прилагат в някакъв вид повече от половината държави в света. Те обвързват цената на своята валута с някакъв външен стандарт, по правило - щатски долар, евро или друга международна валута - и фиксират обменния курс с тази външна базова мярка. С други думи, ако приемем златния стандарт просто като "валутен борд, свързан със златото", ще получим представа за генералната идея. Съществуващите в момента валутни бордове целят да поддържат паричната стабилност в условията на други сътресения.  

На практика обвързване със златото би било по-лесно отколкото с долара или с еврото, защото стойността на жълтия метал като цяло е стабилна, докато свободно плаващите хартиени валути по природа имат висок размах на колебанията. И ако трябва да фиксираме националната парична единица към нещо, много по-разумно е то да се променя по-слабо. Големите доларови колебания от 1982-а, 1985-а, 1997-1998-а и 2008-а, бяха придружени с валутни сътресения по целия свят. Същевременно, дори в рамките на дисциплината на златния стандарт, може да има справедливо количество свобода за активността на централната банка, както и различни видове финансова подкрепа, идваща от министерството на финансите и от Конгреса. Просто трябва да се върши онова, което е съвместимо с поддържането на стабилна цена на долара към златото. 

В периода до 1914-а съществуваше набор от политики в тази насока, познати като "кредитор от последна инстанция". Друга група инициативи разрешиха Паниката от 1907-а без дори да се напуска златния стандарт. (Бел. ред. - Става въпрос за финансовата криза в САЩ, известна още като банкова паника, започнала в средата на октомври и продължила три седмици, когато Нюйоркската фондова борса загуби почти 50% от върховата си пазарна оценка, достигната през 1906-а).  

Какво би могъл да направи Федералният резерв днес, ако трябваше да се придържа към златния стандарт?

Първо, централните банкери могат да увеличат паричната база до необходимия размер, отговарящ на ръста на търсенето на кеш.

В общия случай, когато обстановката се изостри, хората предпочитат да имат повече средства в наличност. Индивидите могат да теглят банкноти от банките, а кредитните институции предпочитат да държат повече банкови резерви (депозити) във Федералния резерв - банкерският еквивалент на персоналния кеш. Всъщност, точно това се случваше по време на всяка голяма война. По време на Великата депресия обаче щатската централна банка увеличи баланса си с огромно количество допълнителни пари, което наложи временен отказ от златния стандарт при курс 20.67 щ. долара за тройунция и последващото му възстановяване на 35 долара за тройунция (след девалвация на зелените пари). 

На второ място, Федералният резерв може да отпуска заеми на определени субекти - банки или корпорации - в размери, отговарящи на поддържането на приетия курс на валутата към златото.

Преди 1914-а това се осъществяваше чрез т. нар. "сконтов/дисконтов прозорец" (бел. ред. - инструмент на паричната политика, позволяващ на правоимащите институции да теглят кредити от централната банка, по правило краткосрочни, за посрещане на временен недостиг на ликвидност, породен от вътрешни или външни фактори). Един от начините днес е да се замени правителствен дълг срещу директно кредитиране. Например, Федералният резерв може да отпусне заеми за 1 трлн. щ. долара на банки и корпорации и да редуцира също с 1 трлн. долара вложенията си в ДЦК. Така паричната база няма да се увеличи, но пък суаповата сделка ще помогне на компаниите да се снабдят с необходимото финансиране. 

Онова, което не би трябвало да прави щатската централна банка, е да увеличава паричното предлагане с екстремни количества средства. Защото това ще предизвика обезценяване на валутата спрямо златото заради свръхпредлагането.

Случилото се през 1933-а се дължи по-скоро на действията на министерството на финансите и на Конгреса. Тогава федералното правителство направи сериозна промяна в схемата за застраховане на депозитите като гарантира банковите сметки, за да овладее банковата паника. Тази политика е доста противоречива дори в наше време и някои икономисти смятат, че именно тя е задълбочила кризата на спестовните и кредитните институции от 80-е години на миналия век, да не говорим за доста по-сериозните сътресения през 2008-а. Това обаче няма нищо общо с Федералния резерв. 

Днес Конгресът предоставя средства, за да гарантира кредитирането на бизнеса, както и за широк спектър от инициативи, които трябва да поддържат спокойното функциониране на финансовия бранш. Добра или лоша, стратегията ще се обсъжда в бъдеще, но тя няма нищо общо с централната банка. 

Що се отнася до лихвените проценти, всеки би искал ниски лихви в тежки времена. През 30-е години на миналия век техните нива се определяха от пазарните сили и предвид икономическите сътресения бяха много ниски. Например, тогава доходността на краткосрочния държавен дълг се задържа близко до нулата почти цяло десетилетие под въздействието на пазара.    

Или, в резюме, много от нещата, които оправдават съществуването на свободно плаващите хартиени валути, са постижими и при системата на златния стандарт. 

<!-- Google Tag Manager --><!-- End Google Tag Manager --><!-- Google Tag Manager (noscript) --><!-- End Google Tag Manager (noscript) -->

Facebook logo
Бъдете с нас и във