Банкеръ Daily

Световноизвестният генетик акад. Атанас Атанасов пред „БАНКЕРЪ“:

Земеделието е нашето злато, водата – нашият петрол

Лошата храна е причина за трагичното ни здравословно състояние

Акад. Атанасов, макар и потулено под политическа врява, научното събитие на сезона у нас е издадената тези дни ваша книга „Живот и наука през моите очи“. На кое давате предимство в нея – на науката или на живота?

- Идеята беше книгата да отразява не само пионерната ми дейност в науката от 1967 г. насам, а по-скоро да изразя отношението си към отрасъла земеделие и научния състав в него, да покажа как технологиите извисяват работата в сектора. Разказът ми започва в онези години, когато бяхме водеща страна в земеделието. През 1967 г. имаше далновидни хора, като проф. Тодор Кикиндонов, който в един провинциален институт създаде първата биотехнологична лаборатория по тъканни култури. Това беше началото. В книгата съм изложил и визията си за бъдещето, по която хората след мен биха могли да продължат.

Когато хвърляте поглед назад във времето, кои най-високи хребети откроявате?

- Много важно е, когато човек започва научна работа, да се огледа за предшествениците си, за тези, които са оставили дири в световните хоризонти. В моя случай това са хора като Дончо Костов и още плеяда изтъкнати български учени, присъствали в апогея на световната генетична наука. Важно е и да съществува отрасъл, на базата на който да развиваш новото. Имам предвид нашата родна селекционна наука, която след 60-те години на миналия век зае авангардно място в света, особено при пшеницата, слънчогледа и памука. Получавахме признание в Щатите, във Франция. Слънчогледовият хибрид „Албена“, който донесе много слава и пари на България, проби във Франция – световният първенец по производство на слънчоглед – и те засяха 60% от масивите си с тази култура! Тогава убеждавах нагоре по етажите да направим научно сътрудничество чрез съвместна фирма с французите, но не се получи, защото били капиталистическа държава. Сортовете ни изтекоха в чуждите фирми, те си направиха постиженията, сега нашите собствени семена в България са около 5на сто.

Това е катастрофа не само за земеделието и икономиката ни, а и за българската наука.

- Боли ме да го призная, но е така. От върховете се озовахме на дъното. Не искам да го наричам генетичен дефект, но не го изключвам. Добави се и безвремието на прехода и, както се изрази акад. Сендов, всички вкупом сгрешихме. Въпреки, че десетилетия съм бил в авангарда на световната наука, не спирам да се питам къде сбърках. В българската селскостопанска наука от 8860, останахме 1800 човека. По-лошото е, че тя не премина на принципите на пазарната икономика, не се кооперира с водещите световни университети и научни звена. Защо проявяваме тази злоядост, не мога да разбера.

Злоядост на кого - на политиците, бизнеса, научния сектор или на обществото като цяло?

- Беше време, когато никой не знаеше как и защо ги избират политиците. Но защо ние, хората на науката и интелигенцията като цяло допускаме подобни грешки – ето това е въпросът. Не сме ли ние малкото копие на същите тези хора. Лично аз съм изпратил зад граница над 400 елитни млади учени, от тях десетина са суперелитни, които отдавна надминаха моите научни познания и възможности. Ако върнем поне част от този капацитет, това означава, че България ще има изграден потенциал.

В тази научна ниша са заровени милиарди, а в същото време селското ни стопанство вече десетилетия се развива в полуфеодален, латифундистки профил, с шепа свръхбогати „зърнари“ и без развитие на никаква добавена стойност в сектора. Не е ли абсурд това?

- Не исках да получа този въпрос, но той е неизбежен. Да, това е част от парадокса. Имахме 3200 АПК-та, а не се и запитахме можем ли да вкараме пазарната икономика в тях и да направим нов тип кооперации. Ако България дорасне до единна земеделска браншова камара, която да обедини всичките 200-300 асоциации, ще отворим нова страница в отрасъла. Защото сега подходът ни е суровинен и не произвеждаме никаква добавена стойност. Лошата храна е в дъното на трагичното здравословно състояние на целия народ.

С наличните си средства „зърнарите“ могат да направят такива инвестиции в наука и технологии, че да станат в пъти по-богати, храната да стане родно производство, а икономиката да скочи чувствително. Защо не го правят?

- Преработената стойност расте и ще стане толкова скъпа, че земеделието може да стане нашето злато, а водата нашият петрол. Ще повтарям това, докато съм жив. Като слушам нашите политици, имам чувството, че не живеят в България.

Ако приемем, че държавата се управлява от умни, способни и образовани хора, какви ходове трябва да предприемат те в посока земеделие?

- Първо трябва да създадат експертен съвет на директно подчинение на премиера – да ги затворят за един месец, да ги хранят и поят, докато не постигнат стратегически консенсус. Също така и фонд за иновации, технологии в земеделието. Това е японският модел, виждал съм го с очите си. Специален гост-професор съм и в Южна Корея, където пред 50-те години са яли по шепа ориз на ден и не е за вярване докъде са стигнали днес. Сега те едва ли не се молят да ни помогнат, а ние не щем. Умни хора имаме, въпросът е да се научим да ги слушаме. Мен политиците ме отбягват, макар че си предлагам опита, контактите и връзките в цял свят безплатно. Говорим не само за наука, а и за чисто пазарни елементи.

Вярвате ли на версията, че „зърнарите“, със своите лобита във властта, умишлено не допускат промяна в земеделския сектор?

- Допускат или не, промяна ще има, защото ЕС я иска.

Как защитавате тезата, че геномът на човека и на неговата естествена природна среда са съгласувани и всяко население трябва да консумира продукти, израснали и гледани на земята, на която живее?

- Едно е да консумираш продукти от земята, на която си се родил и израсъл, друго е да получиш дълбоко замразени храни от Бразилия или Китай. В книгата си разглеждам и проблема за микробиома, който е общ за човека, животното, растението от общ географски район, едно ново направление. От тези микробиоми тръгна пандемията Ковид 19. Като маса микробиомите са 2-4 кг от човешкия организъм. Те са над 10 000 вида и са милиарди на брой. Пет процента от тях са "лоши", 5% са „добри“, а останалите ги смятаме за „неутрални“, но те винаги тръгват след „силния“. Така е и при болестите. Българите сме пълни с пробиотици, още Млечников го е открил и е казал, че това е страната на столетниците. Но, пак ще повторя, за начало е необходимо да бъдат учредени единни браншови камари за всеки отрасъл.

Вие сте световно признат учен, търсили ли са ви у нас от някоя политическа сила за изготвяне на отраслова програма или за изграждане на визия в селското стопанство?

- Не.

Ваша теза е, че към 2050 г. земеделието ще определя всички индустрии в света. От бизнеса не проявяват ли интерес към вашия опит и експертиза, те поне биха могли да направят пари от вашите знания?

- За голям интерес не мога да говора. Четирима-петима души винаги са се отнасяли много внимателно към мен. В близки отношения съм с Божидар Митов от Търговище, Христо Бунарджиев от Стара Загора – те са достатъчно любознателни и напредничави. Най-добре се справя Недко Митев от Овчарово. Това е човекът, който рано прозря, че България и бизнесът имат нужда от добавена стойност. Изгради кравеферми с 12 000 говеда и на тази база направи месо- и млекопреработвателни предприятия, отвори и 58 магазина в страната. Имаме и Милена Узунова, ръководител на биотехнологична програма на четвъртата по обем семенна фирма в света – една българка, която определя земеделските стратегии на Германия.

Има ли шансове научната система в България да се отпуши и политическата абстракция за ускорено и догонващо развитие да се налее със съдържание?

- Политическият вирус е специфичен, той е клон на Ковид 19 и хваща българските политици веднага след влизането им във властта - за да забравят от къде и за какво са дошли.

Разговора води: Емил Янев

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във