Банкеръ Weekly

Стефан Софиянски:

Защо гербаджиите говорят за рестарт, нали управляваха прекрасно?

България трябва да е република със споделено управление и синергия на институциите

Стефан Софиянски, икономист, бивш министър-председател на България и кмет на София, доктор хонорис кауза на Университета по архитектура, строителство и геодезия.

 

Г-н Софиянски, не е тайна, че вие имате готов проект за конституция. Да влезем в темата през обществения портал: освен ултиматума „оставка“, протестите шумят около две възлови „К“ – корупция и конституция. Обществото очаква второто „К“  да осветли първото, властта прави всичко възможно първото да бъде затулено от второто. Как преценявате този пасианс?

Хубава аналогия. Да подходим принципно: необходима ли е на България нова конституция? Категорично да. През 1991 г., когато приемахме сегашната, страната беше член на СИВ и на Варшавския договор. От 2004 г. сме член на НАТО, а от 2007 г. - на ЕС. Или, този прословут преход, който сегашните управляващи отричат, а те са на власт точно вследствие на него, беше осъществен. Къде щеше да работи днес Борисов без прехода? Най-вероятно като партиен секретар в пожарната.

Той публично държеше на членството си в БКП.

Точно така. Та, когато влязохме в новата обществено икономическа ситуация, трябваше да адаптираме формата си на държавно управление и институциите към новите условия. България вече 13 г. е член на ЕС, но по никакъв начин не се възползва от членството си. Нещо повече, ние спряхме развитието си – предприсъединителния период 1997-2007 г. беше по-силен като икономическа макрорамка и растеж от периода на пълноправно членство. Когато влязохме в ЕС, бяхме предпоследни, а Румъния беше след нас. Сега сме закотвени на последното място и сме единствената държава в съюза с БВП на човек от населението под 10 000 евро. Вместо да си поставим за цел да се изравним поне с Вишеградската четворка, ние увеличихме изоставането и се утвърдихме като най-бедната и корумпирана държава в ЕС.

Какви конституционни решения предлагате?

В моя проект за конституция аз съм се ръководил от това, че тя трябва да отразява организацията на обществото - как то излъчва хората, които да го представляват, а не да го управляват, в какви институции се разпределят те, какви са отношенията между тези институции и къде е мястото на гражданското общество. Във внесения от ГЕРБ проект на конституция, гражданското общество не фигурира като функция. Усеща се силен хаос в управлението, имаме недобре дефиниран Министерки съвет, в който не е ясно кой за какво отговаря. Какви са функциите на иначе стараещия се вицепремиер Дончев? Валери Симеонов на какво беше министър? Не може да си министър на нищото. Хаосът се усеща на всички нива в държавата. Учените от БАН също взеха категорична позиция. Именно затова трябва да съградим наново организацията на нашето общество.

Да тръгнем от общото – каква е философията на вашия конституционен проект?

Написал съм, че България е република със споделено управление. Развитието и управлението на страната да се споделя между институциите. В сегашната конституция е заложено противопоставяне на институциите.

И зависимости между тях.

Противопоставяне и зависимости. А хората очакват споделяне на отговорности и функции. Да започнем от избирателната система – обществото очаква по-голяма представителност, а вместо това им се предлагат 120 народни представители, централизация.

Жаргонно казано, „пазаруването“ се опростява.

Точно така. Заложени са противоречия премиер-президент. На президента му се дава някакво право на вето.

И след почти всяко вето той получава от парламента по една „реконтра“. Вместо да има синергия.

А той е директно избран и трябва да има право на законодателна инициатива. Така би се получила съвместна работа. Друго противоречие на местно ниво е между кмет и областен управител. Кметът е пряко избран, заедно с общински съвет, а областният управител, който е назначена от правителството политическа фигура, има правото да отменя решенията на избраните от народа. В съдебната система квотният принцип предполага зависимости – аз те предлагам, ти ми връщаш услуга.

Мястото на прокуратурата в съдебната система ли е изобщо?

Една система е независима или когато се избира директно от хората, или когато се самоуправлява. Аз предлагам съдебната система да е самоуправляваща се – съдиите организират вътрешен избор и си съставят ВСС.

Проблемът с независимостта на прокуратурата е най-болезнен, а прокурорът трябва да е адвокатът на обществото?

Прокурорът е обществен обвинител. Кой да го избира, ако не обществото. Тук идва мястото на териториалното разделение на България, което не е уредено в сегашната конституция. Аз разделям страната конституционно на 6 области плюс столицата. Там областните управители и съвети се избират пряко. Заедно с тях, всяка област си избира обществения обвинител – местният прокурор. Шестимата областни прокурори плюс столичния образуват висш прокурорски съвет със 7-годишен мандат и всяка година на ротационен принцип един от тях е главен прокурор. Това административно делене осигурява и други функции на народното представителство. В националния парламент депутатите стават 160, по 1 на 40 000 души от населението. Но хората имат и друго ниво на представителство – през областта.

Как ще се балансират отделните структури на представителство?

Президентът поема вътрешната и външната сигурност и посочва съответните министри. Стопанските и хуманитарните министерства се поемат от Министерския съвет, като всеки министър, предложен от най-голямата парламентарна група, поотделно се гласува от Народното събрание. Българският министър трябва да е министър, а не прислужник.

Сглобени заедно, как ще действат тези конструкции?

Министерският съвет определя политиката на държавата, областният управител – политиката на регионално ниво, а кметът се грижи за ежедневието на хората. И, за да бъде синхронът добре регламентиран, в конституцията се въвежда нова глава – „Публични финанси“. Сега всички финанси се събират по места, отиват в централния бюджет и после се преразпределят обратно по различни схеми. Предлагам 20% да си остават по общините, 40% да са за развитието и баланса на региона и 40% да отиват в държавата.

Какъв е технологичният път на един независим конституционен проект?

Трябва да бъде внесен в парламента и, ако бъде одобрен, да се свика ВНС за обсъждането и гласуването му. Аз смятам, че премахването на ВНС е безродствено, то е уникална национална традиция. Но какъв е дневният ред на обществото в момента? Има ли кредит на доверие сегашният парламент, за да бъде внасян в него проект за нова конституция? Категорично не! Освен това, стига сме правили конституции на ура и на палатки – 1991 г. беше така, сега историята се повтаря. Не е сериозно.

Дневният ред на обществото какво сочи?

Правителството си подава оставка, следват избори и нов парламент с по-добро представителство. Нищо страшно няма в служебното правителство. Между другото, в моя проект предлагам всички избори – редовни или извънредни – да се правят не от управляващите, а от служебни правителства, за да са честни. Готов съм още в първия ден на новото Народно събрание да внеса моя проект за конституция и очаквам да има състезателно начало, подробни разисквания, работа по места, за да се избистри моделът. Чак тогава идва ред на Великото народно събрание.

В чисто нравствен план, нормално ли е хора, които отказват да изчистят имената си след скандални записи и снимки, да търсят обществено доверие, да пишат и да предлагат нови конституции?

Всичко това наруши сериозно външния образ на България. Виждаме котерия, характерна за воюващи силови групировки. Защо гербаджиите говорят като папагали за рестарт, нали управляваха прекрасно страната през последните 11 години?

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във