Банкеръ Daily

Арман Бабикян пред "БАНКЕРЪ":

Задкулисието вече е предкулисие

Г-н Бабикян, парадът на политическите ПР-и марширува с пълна сила. Като опитен експерт в областта, как виждате действията на колегите си? И кой от тях стреля най-точно?

- Много сложен въпрос. За да знаем кой стреля най-точно, трябва да знаем коя е мишената.

Ако приемем, че е властта?

- Това е грешна мишена в момента. България е в турбулентен период, който изисква друга мишена. И тя е максимално здравословният изход на страната от няколкото успоредни кризи. Друг е въпросът, дали има стрелци, които искат да стрелят в тази мишена.

Вижте цялото видео от разговора с Арман Бабикян ТУК:

 

Грешки прави всеки, но е важно, когато грешките са в правилната посока. Да започнем с президента. Какво казва на обществото ПР-образът на държавния глава днес?

- Видими са разликите между първия и втория му мандат. Първият му мандат завърши с мощен финал и той умно застана върху струята на протестите. През него имаше и демонстрация на независимост от диктатурата на Борисов. В рамките на втория му мандат нещата изглеждат по-дребнави. Като всеки баща, той се ядосва, когато децата му правят по някоя глупост и страда от липсата на възможност да им дръпне ушите, защото вече са в пълнолетие. Загубата на фокус идва тогава, когато решаваш непрекъснато да напомняш кой е родителят и наставникът – всички тези патерналистични представи за развитието. А всяко пиле отлита от гнездото. Родителят трябва да се радва, че то може да лети, макар че невинаги лети в посоката, която родителят е избрал.

Известно е, че всяко „пиле“ е дете повече на своето време, отколкото на родителите си. И родителите трябва да знаят това.

- Точно така е. Острото противопоставяне на Радев - още в ранния период на този кабинет - прави изненадващо неприятно впечатление. Струва си човек да води и неприятни разговори, но това не трябва да става през медиите. Това показва недобронамереност. За човек с опита на Радев се съмнявам това да е случайно.

Каква би могла да бъде целта на президента с тези действия?

- Подхранва съмнения на демократичната общност, които в края на първия му мандат бяха изтлели. Тогава се прие, че той е нужната надпартийна фигура. Сега някои от ходовете му удивително напомнят левия му произход. За мен това е стъпка назад. Освен ако неясни за нас обстоятелства не го принуждават да я прави. Особено в миг на война. А и не може на тази възраст да откриваш, че България е член на НАТО и че югоизточният фланг на алианса отдавна е слабо подкрепен. Да се развява такъв вид патриотизъм пред погледа на съюзниците е глуповато и присъщо на организации, свързвани с названията на дребни руски монети.

Дали в дългосрочен план битката не е за сърцето на „столетницата“?

- Като гледа човек рейтингите, на „столетницата“ й е останало само лявото предсърдие. Намераме се в най-неподходящото време за демонстрации на путинофилия.

Звучи странно, че на електорална територия от около 15% са разположени толкова много противоборства между стари и нови кандидати за благосклонността на Кремъл. Кои са двигателите на тази конкуренция?

- Наистина много остра конкуренция. Такава битка се проведе и след разпада на СДС преди години, когато съюзът се разрои на десетина сектора.

Но СДС се бе разположил върху огромно пространство.

- Едномилионната левица отдавна се превърна в малък терен. И всички искат да си вземат по един къшей от тялото, което лежи някъде си в електоралното пространство. Разпадането на БСП донякъде е същото като разпадането на СДС. БСП няма цел и проект, който да предложи. За 33 години "столетницата" така и не предложи на обществото модерна социалдемократическа визия. И остана реликт. А реликтът не става нито за хладилника, нито за мечти. Между другото, от този сектор най-ясен е Костадин от Варна. Макар и доста по-малко артистичен от Сидеров – той поне откровено казва: аз съм такъв и мисля така. Без полутонове. Неонацистките групировки винаги обилно са се изхранвали от една държава, нямаща нищо общо с българския патриотизъм.

Не е ли най-големият печеливш от ситуацията родното задкулисие, което получи като подарък три тежки кризи и пълно отклоняване на вниманието от себе си, включително от страна на президента?

- Точно това е проблемът. Тези хора си въобразяват, че парите им са си останали, защото Гешев си е на мястото. Но мачът, който върви, е друг. Огромен геополитически мач, който ще ни засмуче в центрофугата си, независимо дали ние искаме. Наредиха всички мотики пред кабинета на Петков, и той от време на време ги настъпва. Но този ужасяващ черно-бял филм показва корупционните схеми на предишната власт и влиянието на Москва в България. Вижте какво стана при уволнението на шефа на „Булгаргаз“. Неистово го бранят не само някакви люти хора от ГЕРБ, а и Румен Овчаров, Румен Петков, президентската институция... Какво ли политически обединява тези хора? Като не видиш политическия интерес, остава другият интерес. Синдикати изпращат развълнувани жени пред камерите да обясняват, че кабинетът трябвало да си плати за геополитическия избор, който е направил, а не работниците да страдат. Само портрета на Ленин не видях по студията. В същото време някои от големите бенефициенти на ГЕРБ се упражняват в стачна дейност и не искат да плащат такса за българските пътища. Политиката с хеликоптерните пари, вместо целевото финансиране доведоха до тези случки. Колкото по-силно викаш и получаваш пачки, толкова по-зле става.

Задкулисието разполага с два големи бункера – администрация и медии. Неразрушими ли са тези крепости?

- Задкулисието е вече предкулисие. Медиите са способни да загубят на обществото една седмица време, за да обсъждат железните врати на парламента. Фактът, че управляващите забравиха правната реформа е ужасна грешка. Но без да ги защитавам, те дойдоха да правят реформи, а им се наложи да борят кризи. А кой ще вземе комата в България е второстепенно, в сравнение с това, което се случва  по света. Каквато и мутра да си, ако страната се издъни, бизнесът приключва. И няма кой да се изправи и да каже: цената на газа е такава, защото Путин я направи такава.

Определени медии десетилетия се трудят върху упражнението за лошия Запад и добрите братушки, за които сега сме „страхлив неприятел“. Как се излиза от тази манипулация?

- За три месеца не се излиза. Имаме лоши учебници. Не може хората да не знаят кой е полковник Дрангов, да не са чували за битките в Добруджа и за бомбардировките над Балчик и Варна, да не знаят, че британци и американци са бомбардирали София. Масово не се знае и как е извоювана българската екзархия. Големите проценти на русофилия отдавам на неграмотност. Скорошно изследване показа, че 50% от българите са информирани за българо-руските отношения от учебници, издадени преди 1990 година. Как да се сърдим на тези хора, които знаят, че има един голям Дядо Иван, който ще те помилва, когато си реши, а когато не е доволен - ще ти шибне един зад врата? Важното е да се страхуваш, а през останалото време да си благодарен.

Погледната политически, ситуацията у нас не е ли „ези-тура“ – или сегашната власт, или реанимация на статуквото? Виждате ли трети вариант?

- Третият вариант е пренареждане, в рамките на този парламент. Възможно е ГЕРБ да влезе във властта, без да се провеждат избори. И без Борисов начело. Не съм сигурен, че тогава президентът Радев ще е щастлив.

В каква посока се движи вашата с адвокат Николай Хаджигенов платформа „Ние идваме“?

- Изглежда, че сме в затишие, но работим активно по райони. Имаме и доброволческа работа по бежанците в България. Организираме в близките дни кръгла маса, там ще представим пет стъпки за правосъдната реформа, които не се нуждаят от конституционно мнозинство. В това число и български вариант на закона „Магнитски“.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във