Задкулисието спечели още една (анти)реформаторска битка

Няма какво повече да си играем на политкоректност, медийна толерантност и търсене на всички гледни точки. В този й вид, къщичката на българската съдебна власт трябва да бъде срината до основи и изградена наново. Но не със старите тухли, дюшемета и черчевета, както се случи след приемането на конституцията през 1991 г., а с чисто нови и съвременни материали.

За целта лидерите на управляващото мнозинство Кирил Петков и Асен Василев трябва да съберат коалиционните си партньори и да ги убедят, че повече никой не бива да робува на вехти мантри и доказано вредни юридически постулати. Някой си бил казал, че в основата на съвременната държава има един единствен крайъгълен камък: разделението и взаимния контрол на трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна.

Така е - казал го е човекът. А западната цивилизация е прегърнала казаното и го е "циментирала" в основен принцип. Докато ние какво правим от 1944 г. насам? Играем си на вица, обезсмислил съществуването на профсъюзите по времето на социализма: "Те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че работя!"

Е, с една единствена и много фундаментална разлика: ние наистина лъжем Брюксел и Вашингтон, че реформиране съдебната система и утвърждаване върховенството на закона. Те обаче - не знайно защо - изобщо не ни лъжат, че ни плащат плащат: от влизането в сила на новата конституция през лятото на 1991 г., досега в България са влезли

най-малко 35 милиарда евро днешни пари.

С тях ние трябваше да направим едно много простичко нещо - да си подредим държавата, гарантирайки трите основни принципа на демокрацията: върховенство на закона, пазарна икономика и развито гражданско общество.

Вместо това обаче какво направихме? Да се похвалим с "нещо", струващо толкова много пари? Най-много да оправдаем половината от тези милиарди. Всичко останало е или откраднато, или "закопано" в някакви безумни и безсмислени начинания, финансирани по партийна или шуробаджанашка линия. По тази тема сме писали през годините стотици, ако не и хиляди пъти, затова днес караме направо през просото.

От 1997 г. насам, когато СДС и коалиционните му партньори в "Обединените демократични сили" спечелиха изборите, а Иван Костов стана лидер на първата политическа сила, изкарала пълния си 4-годишен мандат, разделението на властите започна да "преживява" изумително странна мутация.

Вместо да бъде спазена традицията, завещана ни от  Монтескьо преди 274 години, у нас се случи нещо... нашенско, да речем.

Формално, всичко си беше точно. Първо - властите са три: законодателна, изпълнителна и съдебна. Второ - те са независими една от друга, но между тях има баланс и се контролират взаимно. Трето - парламентът пише законите, правителството ги прилага, а слугите на Темида санкционират всяко отклонение от правия път. И четвърто - класическата йерархия на нормативната уредба също беше спазена: конституция - закони - кодекси - правилници - наредби - постановления и т.н.  

На практика обаче картинката беше много по-различна. Депутатите от управляващите мнозинства

безропотно изпълняваха повелите на партийните си централи

и превръщаха в нормативни актове всяка "поръчка" на техните спонсори. В резултат на това нормативната ни уредба, вместо да регулира обществените отношения в полза на гражданите и бизнеса, разпредели за десетилетия държавната "баница" между правилните хора. Парламентът наистина бе превърнат в гумен политически печат, а парламентарният контрол бе превърнат в технология за разчистване на лични и корпоративни сметки.

Помните ли преди три петилетки и половина какво каза лидерът на ДПС Ахмед Доган в студиото на днешния управляващ коалиционен партньор Слави Трифонов?

Правилно си спомняте - всяка партия си има обръч от фирми. Те финансират съществуването й, а когато влезе във властта - било като управляваща сила, било като удобна опозиция - започва връщането на жеста. Главно чрез обществени поръчки, лежерно подминаване на некоректни практики и снизходително отношение на контролните органи и съдебната власт.

Тогава всички си мислехме, че Ахмед Доган е не само прав, но и смел, защото кой друг политик би споделил на висок глас такава задкулисна интимност?

Както се казва в една телевизионна реклама - "Стига глупости!" 

В самото начало на прехода откровението на Доган може и да е било вярно, но след връщането на Царя през 2001 г. и началото на скоропостижното ерозиране на системните партии от 90-те години на миналия век, истината става точно обратната. Не всяка партия си има обръч от фирми, а

всеки фирмен обръч си има поне една партия. 

Доказателства бол.

След разгромната загуба през 2001 г., СДС се разцепи така, сякаш никога не е съществувал. Порнографията стигна дотам, че първопроходникът на синята идея - "Екогласност", вече е парламентарен ортак с БСП и според лидерът му организацията винаги си е била... червено ориентирана! 

Да задаваме въпроси от сорта "Какво се случи с НДСВ?" и "Какви точно идеологически несъответствия има между БСП на Станишев и Нинова, АБВ на Първанов и Петков и "Движение 21" на Дончева?" е повече от нелепо. Защото за никого не е тайна, че всичко е бизнес!

Ами ГЕРБ? Същата работа, само че вършена безпардонно нагло и в пълен разрез с една от най-стойностните български поговори - "Дори в разврата трябва да има капка морал!"

Каквото каже Бащицата - това се случва, думата му на две не става! А кой обира парсата - всеки може да отвори Търговския регистър и да сравни какво е било финансово състояние на гербаджийските галеници преди влизането на Бойко в голямата власт, и какво е днес. Поради липса на място и време, обобщаваме набързо.

Парламентът пишеше и приемаше закони по поръчка. Правителството уреждаше бизнеса на задкулисните спонсори така, че всички да знаят за какво става дума, но никой нищо да не е в състояние да направи. А

съдебната власт бе обезсмислена по три направления

- деградиране на юридическото образование, приемане на неработещи и взаимно изключващи се закони, назначаване по върховете на институциите платени послушковци и готови на всичко кариеристи.

И какво се случва днес, точно една година след управленския залез на Борисов и изгрева на... "Започваме изчегъртването" и "Продължаваме промяната"? Абсолютно нищо. Или по-скоро - крайно неприятни неща.

Депутатите от управляващата коалиция буквално профукаха първите си 100 дни в празни приказки и имитиране на дейности. И то толкова безцеремонно, че през седмицата оправдават заплатите си със законодателна дейност най-много два работни дни - сряда и четвъртък.

Всъщност - не. напоследък се забелязва още една тенденция, която е пълна противоположност на управленската епоха "Борисов": стане ли дума за пари, министрите и вицепремиерите на Кирил Петков

не смеят да кихнат без разрешението на парламента!

Без изобщо да ги интересува какво пише в конституцията, в правилника за дейността на Народното събрание, в ресорните им закони и... къде ли не още.

На 13 април обаче управляващата коалиция изби всичката риба на света: в продължение на няколко часа най-малко две постоянни комисии - по бюджет и финанси и по конституционни и правни въпроси умуваха дали парламентът да разреши на регионалния министър да плати на строителния бранш всички дължими от държавата пари - около 1 млрд. лв., или само половината. И то за договори, чието изпълнение е установено както си му е реда - с протоколи, приемателни комисии, отчети, фактури и т.н.

По силата на каква логика Народното събрание е тръгнало да разрешава или да забранява на правителството - в лицето на еди кой си министър - дали трябва или не трябва да изпълни някое свое законоустановено задължение? Нито в конституцията фигурира подобно парламентарно правомощие, нито в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Да, депутатите имат право да знаят къде какво се случва, но по друга процедура и в друго качество. В случая с АПИ, "Автомагистрали" и милиардите, налети за строителство на магистрала "Хемус", за текущи ремонти и за зимно почистване на пътната мрежа,

парламентът изобщо няма право да си играе на "Това да, това не!"

Прокуратурата, между другото, също няма работа в решаването на този казус. Поне засега, защото преди законодателната и съдебната власт да се намесят, тежката си дума трябва да каже поне три четири от "съответните" компетентни ведомства - Сметна палата, АДФИ, НАП, Главен инспекторат в Министерския съвет, Агенция за обществени поръчки, Икономическа полиция, Финансово разузнаване (т.е. ДАНС) и една камара административни съдилища и търговски отделения.

И чак тогава, ако има защо, в игра влизат прокуратурата и наказателните съдии - за да санкционират виновните. Или Народното събрание - за да изкорени злото завинаги чрез ремонт на съответните закони.

Всичко останало е от лукаваго. Или заради лукавия и слабите (ни) ангели...