Банкеръ Daily

Достойни за " Гинес":

Задава се петнайсеторна коалиция

Александър МАРИНОВ

 

Ще има или няма да има (правителство)? Това е въпросът. Всъщност има още един, по-важен въпрос – ако има, каква работа би могло да свърши? За да намерим отговорите, трябва да тръгнем от няколко почти сигурни предпоставки.

Първо. Някакъв реален шанс за съставяне на кабинет в този парламент има единствено при осъществяването на първия мандат от „Продължаваме промяната”. От ГЕРБ, чиято група е втора по големина, категорично заявиха, че няма да правят такъв опит. В сегашната ситуация третият мандат (който и да го получи) изглежда невъзможен, след като се е провалил първият опит.

Второ. Излъчването на правителство начело с Асен Василев може да се случи само по два начина, след като политическо (партийно) мнозинство е аритметически невъзможно, освен ако някоя от опозиционните партии не направи завой на 180 градуса. В публичното пространство се въртят някакви предположения в тази посока, свързани с

осъществяван отвън силен натиск,

но няма нито доказателства, нито логични аргументи в полза на такъв вариант.

Единият начин е да бъдат осигурени чрез индивидуални „преговори” още поне шест гласа, които, добавени към 109-те на трите партии и шестимата вече заели позиция отцепници от ИТН, ще осигурят минимално необходимото мнозинство. Този вариант ще свърши работа, ако цялата опозиция е налице и гласува монолитно против предложението за премиер или кабинет (или ако реши ан блок да бойкотира вота).

Вторият начин би се осъществил, ако 11 и повече депутати от опозицията по някаква причина не участват в гласуването. Тогава 115-те вече осигурени (ПП, БСП, ДБ и шестимата независими) ще бъдат достатъчни, за да бъде успешно реализиран мандатът. Всеки от тези два варианта има свои преимущества и недостатъци, въпреки че и двата са политически и управленски слаби, тъй като ще произведат правителство с крехка и неясна подкрепа, да не говорим за ненадеждното мнозинство, което ще трябва да гласува заявените като задължителни законопроекти.

Ще започнем от втория вариант, който е доста по-малко вероятен. Това е така, защото самите мандатоносители засега категорично заявяват, че ще внесат проект за състав на правителството, само ако си осигурят поне 121 гласа. От друга страна, опозиционните формации също отхвърлят възможността по такъв начин косвено да подкрепят избора на кабинет. Недостатъците на този вариант са два: невъзможност да се сглоби дори и крехко мнозинство и основания да се предполага, че е сключена някаква междупартийна сделка. Последвалите обществени ефекти няма да са в интерес нито на управляващите, нито на опозицията.

И така, по-вероятен изглежда първият сценарий – осигуряването на

още поне 6 индивидуални подкрепящи депутати,

от които един хипотетично от „Възраждане”, а останалите 5 могат да дойдат само от разпадащата се група на ИТН. През последните дни се засилват предположенията, че подобен опит може и да успее. Представители на "Продължаваме промяната" дават все по-оптимистични изявления (при все че това може да е поредния блъф от тяхна страна), а и внимание привлича обявеното оттегляне на Виктория Василева от парламента. Като отчитат, че тя има силно влияние в ИТН и в групата, някои анализатори смятат, че близки до нея депутати могат пряко или косвено да спомогнат за прокарването на новия кабинет.

Макар и имащи някакви основания, все пак засега това остават само догадки.

Съществено значение има дали и кога ще бъде оповестена достатъчно убедителна програма на новото проекто-правителство (ясна, конкретна, с измерими показатели). Наличието на подобна политическа основа би могло най-малкото да даде някакво алиби на решилите да подкрепят кабинета „Василев”. Ако това не се случи или предложението не е сериозно, както казва народът, работата ще стане съвсем ачик.

Но

дори да допуснем, че индивидуалният „отстрел” успее

и новото правителство начело с Асен Василев стане факт, проблемите не свършват, а започват.

На първо място, ще останат тежките съмнения за някакъв вид „пазаруване”. През последните дни нарастват индикациите, че все пак тече играта „сделка или не”. Независимите депутати обявиха, че няма да дадат безусловна подкрепа, а ще имат свои условия (но не уточняват какви). А от ПП потвърдиха, че е възможно на индивидуално подкрепилите да бъде предложено „повече от едно” министерско кресло. Освен това някои от отцепниците бързо преминаха от високи принципи към конкретни претенции. Сегашният спортен министър в оставка Радостин Василев, който отдавна не крие мерака си към вътрешното министерство, обяви, че ако бъде избран за такъв „Рашков ще се стори на мафията като пролетна песен”. Николай Радулов пък изрази предпочитание „да има контрол над службите” (не е ясно в какво качество), за да ускори тяхното реформиране (каквото и да значи това). Поне още двама също имат известни амбиции към определени сектори.

Вторият и по-съществен недостатък е, че в случая става дума за неясна и нехомогенна подкрепа от 12 или повече индивиди, всеки от които вероятно ще има свои преценки и претенции, възможно взаимно изключващи се. Така на трите партии от коалицията ще се наложи не само да се договарят помежду си (видяхме, че това не им се отдава особено добре), но и постоянно да обезпечават

лоялността на дузина „самостоятелни бойни единици”.

Основателно един анализатор използва сравнението за „дванадесетте коалиционни партньори” на трите партии. Това може и да е метафора, но ако се случи, България ще има пълно основание да претендира за нов запис в политическия раздел на книгата на рекордите „Гинес”.

Да се управлява с подобно крехко и неясно мнозинство в условия на задълбочаваща се криза е крайно трудно и рисковано. Опасността подобно управление да породи негодувание и участниците в него да бъдат наказани на следващите избори е много висока. И ако от отцепниците трудно може да бъде потърсена лична отговорност, то трите партии са изправени пред заплахата от тежки електорални загуби (при положение, че поне две от тях и без това са на ръба).

Подобен политически избор може да се обясни само по два начина – всеотдайност (граничеща с жертвоготовност) в името на обществените интереси, или някакви други, извънполитически и очевидно твърде важни съображения. Без да бъдем мнителни, второто изглежда много по-правдоподобно от първото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във