Банкеръ Daily

Бизнесменът Цън Цон пред „БАНКЕРЪ“:

За разлика от Васил Божков, Джак Ма няма да може да напусне страната

Приликата между създателя на "Алибаба" и собственика на "Национална лотария" е в репресиите на държавата

Г-н Цон, два китайски казуса напоследък конкурират ковид кризата в очите на световното обществено мнение. Първият е, че високопоставеният държавен чиновник Лай Сяомин получи смъртна присъда по обвинения в мащабна корупция, след като в шкафчетата му бяха открити пачки с банкноти и златни кюлчета. Какъв е случаят със Сяомин и какви проекции би могъл да има той на родна почва в борбата срещу корупцията?

Сяомин е бил шеф на голяма държавна инвестиционна компания, която е събирала и инвестирала лошите кредити на различни банки. На тази база са се разигравали и корупционните схеми. В Китай законите срещу корупцията са изключително строги още от времената на императорите. Корупцията е в човешката природа и не може да се изкорени, но проблемът е в мащабите.

Конкретният случай със Сяомин проява на традиционна антикорупционна хигиена ли е или включва в себе си състав на вътрешнопартийни борби и елементи на назидание?

И трите фактора са смесени. Но в случая става дума за огромни средства, стотици милиони долари. Всяко нещо трябва да е в рамките на допустимото, в това число и корупцията. А в Китай има милиони бедни.

Но нали това трябва да е „хармоничният социализъм“ на Дън Сяопин – богати и бедни да живеят в мир, съгласие и разбирателство?

Не трябва държавните служители да са тези, които прибират толкова много – примерът е ужасен за хората, пострадали икономически, финансово и здравно.

Добър пример ли е присъдата за Сяомин?

Безспорно е добър пример, повечето хора в Китай ще се съгласят, че това е правилен акт.

Възможно ли е в съвременен Китай, при сигнали за натрупване на средства с неясен произход от висш държавен чиновник, да не тръгне разследване?

Винаги е възможно. Но трябва да се съблюдава допустимата граница на мащабите. Китай е сред страните, които най-активно се борят срещу корупцията. Десетки хиляди държавни служители на всички нива са разследвани, съдени и осъждани.

Да разгледаме другия казус. Джак Ма, създателят на "Алибаба", беше една от най-богатите и влиятелни личности не само в Китай, а и на планетата, трупаше милиардите си и нямаше особени проблеми, докато не направи едно 20-минутно изказване срещу политиката на властта. Тогава приказката за Алибаба свърши. Има ли актуална информация за съдбата на Ма?

Неговият случай е и специфичен, и не е. Специфичното е, че той е най-богатия китаец. Компанията му "Алибаба" има дъщерна компания "Ант Груп", която развива две основни дейности.  Едната е системата за дигитално разплащане "Алипей", която се ползва от 1,2 млрд. души ежедневно в Китай. Втората дейност е посредничество за потребителски кредити между клиентите на "Алипей" и търговските банки в страната, за което платформата взима комисионна. Тези две дейности дават достъп до огромна информация: кой колко пазарува, какво пазарува, кога го прави, какви кредити има, как ги погасява и т. н. – набор от чувствителна и внушителна по обеми информация. Ето тази информация китайските власти пожелаха да им се предостави. Ма се противопостави и дори през октомври 2020 г. направи изявление, в което обвини китайските регулатори, че действат неадекватно, че спират иновациите, сравни китайските банки със заложни къщи. Тази капка преля чашата. И Джак Ма изчезна от публичното пространство, а четири мегарегулатора правят проверки на "Ант Груп". До месец-два вероятно ще има индикации как ще завърши този процес. Може и да му отнемат компанията.

Законно ли е в Китай да бъдат отнемани бизнеси в полза на държавата?

Възможно е държавна компания да откупи акциите на "Ант Груп". И това няма да е прецедент. Такива случаи е имало и с други едри бизнесмени. Но Джак Ма е най-разпознаваемият в света.

Като изключим мащабите, намирате ли сходство между случаите с Джак Ма в Китай и Васил Божков в България?

Без да съм запознат в подробности, има и прилики, и разлики. Разликата е, че Джак Ма няма да може да напусне страната като Божков. Приликата е в методите на репресии – и тук, и там държавата притиска, без да е минало съдебно дело.

Случва ли се в Китай подобни казуси да се създават в полза на трети бизнесмени, приближени до властта?

Като цяло вероятно се случва, но на по-ниски нива.  В проблема с Джак Ма това не е релевантно, прекалено голям е, за да го изядат по-дребни кандидати.

Как изглежда проблемът с корупцията в България от гледна точка на китайските стандарти?

Разликата е в мащабите. Но изкореняването на корупцията е утопия. Важното е да се сведе до разумни граници, да не е нагла и да не дразни обикновения човек.

Улицата се пита – у нас властта ли ражда корупцията или корупцията контролира властта?

То е като яйцето и кокошката.

Не съвсем. Ако властта ражда корупцията, с нейната смяна покварата може да се овладее. Докато ако корупцията контролира властта, тя ще възпроизвежда нови и нови власти.

България има много проблеми и за мен най-големият е в образованието. Проблем са и ниските заплати в администрацията, което също поражда корупция. Ако човек има остри нужди вкъщи, може и да се възползва от некоректна ситуация.

Някои хора имат остра нужда от пътешествия до топли острови. Но коренът на проблема е, че българската администрация е прекалено раздута, защото е полезна за властта, особено около избори. Не дразни ли това бизнеса, който я издържа?

Така е, напълно съм съгласен. С намаляването на бройката и заплатите ще се увеличат – на работа ще останат най-добрите.

В предишния ни разговор вие казахте, че не партиите трябва да яхват протестите, а обратното – за да има кой да прокара исканията им в законодателната власт. Уверихте ли се, че това у нас е трудно приложимо: как недоволството да овласти някой от системата да се бори срещу самата система?

Не виждам нищо нелогично.

То даже е практично, но изглежда е прекалено китайско за нас.

За протестиращия прагматичното мислене трябва да е: независимо дали съм ляв или десен, аз знам, че има субект, който може да реши проблемите ми, защото има шанс да влезе в парламента. Не го харесвам, но ще го подкрепя.

Най-големите подмени у нас станаха по подобен начин.

Само когато има смяна на кръвта стават промени. Проблемът е, че в България хората много бързат, а добрите и трайни неща стават бавно. Хилядолетните народи, каквито са китайският и българският, трябва да знаят това.

Разговора води Емил Янев

Цън Цон е български бизнесмен от китайски произход, председател на Съвета за икономически и дипломатически отношения и съветник в Дипломатическия институт към МВнР по въпроси, свързани с Китай.

Facebook logo
Бъдете с нас и във