Банкеръ Daily

In memoriam

За диктаторите истината е като дневната светлина за вампирите

„Защо не харесвам Путин? Заради простотията му, която е по-лоша от алчността и кражбите му. Заради цинизма му. Заради расизма му. Заради безкрайната война. Заради лъжите му. Заради отровния газ в Норд-Ост. Заради труповете на невинно убитите, придружаващи целия му първи мандат. Често си мисля: Путин човек ли е изобщо? Или желязна замръзнала статуя?“

Анна Политковская

В Русия на Путин такива думи не се прощават и обикновено, тези, които се осмеляват да ги изрекат публично, сами подписват смъртната си присъда.

 

На 7 октомври 2006 г., в центъра на Москва, в асансьора на жилищния й блок, е намерена мъртва Анна Политковская - безстрашна журналистка, талантлива писателка, активна общественичка и последователна критичка на режима на Путин. Екзекуцията е мафиотска класика - три куршума в гърдите и един контролен изстрел в главата.

Анна Политковская е родена през 1958 г. в Ню Йорк , в семейството на съветски украинци, дипломати в ООН. Завършва журналистика в Московския държавен университет през 1980 година. Работи в различни печатни издания, като

през последните 7 години от живота си е в „Новая газета“.

Автор е на редица книги, сред които „Русия на Путин“, „Нищо друго, освен истината“, „Руски дневник“, „Мръсна война“, „Малък ъгъл от Ада“, „Заслужава ли журналистиката да умре?“, които се радват на голям читателски интерес и са преведени на много езици, включително и на български (първите три).

Анна Политковская многократно посещава райони на военни действия и бежански лагери в Чечня, Дагестан и Ингушетия. С обективността и почтеността си, които са основни принципи не само в професионалния, но и в личния ѝ живот, успява да спечели доверието на всички участващи в конфликтите страни. Това ѝ помага да се изяви като умел посредник в редица сложни ситуации, но никак не се харесва на кремълската върхушка.

През октомври 2002 г. група чеченски терористи окупират московския театър „Дубровка“, докато тече мюзикъла „Норд-Ост“, и вземат близо хиляда зрители за заложници. Анна Политковская и доктор Леонид Рошал се заемат с посредническа мисия и започват преговори с похитителите. И точно когато на хоризонта се появява надежда за компромис, Путин заповядва силово решение. В резултат на това

всичките терористи са ликвидирани с отровен газ,

но загиват и близо 200 заложници.

По време на заложническата криза в училището в Беслан през 2004 г., Анна Политковская е натровена, за да бъде възпрепятствано посредничеството ѝ, а кризата завършва с нова кървава баня - загиват над 300 души, голяма част от които са деца.

Анна Политковская също е активен застъпник за правата на семействата на загиналите в Чечня войници, прави разследвания на корупцията във военното министерство и в командването на руските федерални войски в Чечня. Това ѝ навлича гнева на високопоставени военни.

През 2001 г. е принудена да прекара известно време във Виена, след като получава редица заплашителни имейли от офицера от ОМОН Сергей Лапин, заради свое разследване за изчезнал чеченец, арестуван и разпитван от него. През последните години от живота си, Анна Политковская е била съвсем наясно, че е белязана и е непрекъснато в опасност. Въпреки това, когато ѝ предлагат политическо убежище в Белгия, тя отговаря с достойнство:

„Изгнанието не е опция!“

Логичният край настъпва на 7 октомври 2006 година. Докато президентът Путин празнува в Кремъл своята 54-та годишнина, наемният убиец извършва своето пъклено дело. Разкъсаното от куршуми тяло на Анна Политковская е най-ценният подарък за височайшия рожденик.

Три дни по-късно (на 10 октомври), руският президент е на посещение в гр. Дрезден по любезната покана на канцлера Ангела Меркел. Многохилядната демонстрация обаче, която го посреща на градския площад, не е никак любезна. Хората скандират името на Анна Политковская и крещаят „Убиец“ в лицето на нежелания гост. А председателят на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Рене ван дер Линден обобщава ситуацията много точно само с едно изречение: „Убийството на Анна Политковская е нападение срещу демокрацията в Европа!“


В България практиката на рождените дни на диктаторите да се подаряват главите на противниците им е отдавна позната. На 7 септември в далечната 1978 г., на моста Ватерло в Лондон, е прострелян с отровна сачма българският писател дисидент и отявлен критик на режима в София Георги Марков. По една „случайност“, на тази дата първият секретар на БКП Тодор Живков (по-късно титлата му е променена на генерален секретар), който е главен герой в четените от жертвата по Би Би Си „Задочни репортажи“, има рожден ден и получава своя скъп подарък...


 

Чавдар Михов

Facebook logo
Бъдете с нас и във