Банкеръ Daily

Позиции

Възраждането на капитализма зависи от данъците

Кризата е заради недостига на постъпления в държавната хазна

S 250 f5b00046 f26f 482c a914 b88efaa380f0

Капитализмът е в криза заради липсата на приходи и тя може да  бъде преодоляна  единствено чрез значително увеличение на данъците, пишат Джоузеф Стиглиц, Тод Тъкър и Гейбриъл Цукман във Foreign Affairs - водещо списание за задълбочен анализ на международната политика на САЩ и връзките с Русия, Северна Корея, Близкия изток и Европа. Предлагаме на читателите разсъжденията и мотивите им в подкрепа на тази противоречива, включително и за нашата държава, теза.

 

От хилядолетия пазарите процъфтяват с помощта на държавата. Без регулации и правителствена подкрепа английските производители на облекла и португалските винари от ХІХ-и век, които икономистът Давид Рикардо направи известни чрез  теорията си за сравнителните предимства, никога не биха постигнали необходимия мащаб за водещата си роля в международната търговия. А невидимата ръка на пазара зависи от тежестта на  държавната  десница.

Държавата изисква нещо съвсем просто, за да изпълнява множеството си задачи: приходи. Те й трябват и за строежа на пътища и пристанища; за обучение на младите; за здравна помощ на болните, за финансиране на базови проучвания - изворът на прогреса; както и за попълване на редиците на чиновниците, които поддържат във форма обществата.

Нито един успешен пазар не може да оцелее без подкрепата на силна и добре функционираща държава. 

Тази проста истина е забравена в наши дни. В САЩ общият обем на данъчните постъпления е намалял през последните две десетилетия от около 32% от БВП (през 1999-а) до  приблизително 28% днес - уникален спад в модерната история на богатите нации. Директните последици от този обрат са налице: износена инфраструктура, недостатъчно бързо развитие на иновациите, забавен растеж, избуяващо неравенство и чувство на безнадеждност сред големи части от населението. Всичко това води до нещо далеч по-мащабно - заплаха за устойчивостта на демокрацията и на световната пазарна икономика.

Спадът на приноса  на правителството в  БВП е отчасти резултат от добре обмислен избор. През последните десетилетия законодателите във Вашингтон и, до известна степен в много други западни държави, възприеха своеобразен  фундаментализъм, според който данъците са спънка за икономическия растеж. Междувременно, увеличението на данъчната конкуренция в международен мащаб и подемът на "бизнеса" за укриване на данъци, оказаха допълнително  низходящ натиск на приходите. Днес мултинационалните компании прехвърлят близо 40% от печалбите си в държави с ниски данъци. Особено изобретателен в "спестяването" на налози е бил "Епъл": през някои години в Ирландия технологичният гигант е плащал пренебрежително  ниските 0.005% годишно. Корпорациите не са единствените данъчни нарушители.

 

 

каре - с различен шрифт

Сред свръхбогатите укриването на данъци си е направо спорт

По оценка на експерти 8% от финансовите активи на най-заможните фамилии в света са укрити в данъчни убежища. Каймановите острови, Панама и Швейцария са структурирали своите стопанства специално, с цел да помагат на милиардерите да държат състоянията си далеч от очите на собствените им правителства. И дори в места, които не са включени в списъка на международните данъчни убежища, включително американските щати Делауеър, Флорида и Невада, банковата и корпоративната тайна улесняват индивидите да укриват данъци, да избягват някои регулации и да имат публична отчетност. 

По този начин богатството се разпределя сред все по-малък брой участници и се ограничава функцията на държавата да осигурява публични услуги на всички.

 

 

Съединените щати създават свят за плутократите

От 30-е до края на 70-е години на ХХ-и век САЩ прилагаха една от най-прогресивните данъчни системи в света, при която максималната данъчна ставка  за данък върху общия доход ( ДОД) надхвърляше 90%, най-високият налог върху недвижимите имоти беше почти 80%, а ефективният данък на най-богатите беше около 60% в средата на миналото столетие. Администрацията на президента Роналд Рейгън отмени тази система и оряза максималния ДОД до 28% през 1986-а - най-ниската за онова време стойност, прилагана сред индустриалните държави. Джордж Буш пък наруши всякакви исторически норми като намали през 2001-а и 2003-а най-високите данъчни ставки (специално на онези, които получаваха капиталов доход) и същевременно започна война в Ирак през 2003-а, която е струвала на американците над 3 трлн. щ. долара. През 2017-а администрацията на Доналд Тръмп продължи тази тенденция. Белият дом не само намали най-високите ставки на ДОД и корпоративните налози, но създаде и т. нар. схеми за "благоприятни зони", позволяващи на богатите да не плащат данък върху капиталовите печалби, ако инвестират в бедни квартали. На практика обаче строителите използваха новите данъчни стимули за изграждане на луксозни имоти и студия за йога на влиятелни общности в близост до въпросните зони.

Нов режим за национално и международно данъчно облагане

Средният размер на данъците в световен мащаб е паднал от 49%  върху доходите през 1985-а на 24% през 2018-а.

През последните четири десетилетия новите данъчни вратички, просперитетът  на нишата от консултанти, готови да помогнат на фирмите да пестят от данъци, и разпространението на различни корпоративни техники за укриване на налози доведоха до абсурдната ситуация ред водещи американски компании да не плащат изобщо корпоративни такси. Този феномен не се ограничи  единствено до Съединените щати. Множество правителства по света направиха данъчните си системи по-малко прогресивни и тласнаха неравенството нагоре. В наши дни, според последните огласени  оценки, корпорациите в глобален мащаб прехвърлят над 650 млрд. долара от печалбите си (близо 40% от реализираните извън държавите, в които се намират централите им) в данъчни убежища - предимно на Бермудите, на Карибите, в Ирландия, в Люксембург и Сингапур.

До голяма степен вина за този резултат има съществуващата система за ценови трансфер, по която се осъществява облагането на стоки и услуги, продадени между отделни части на една и съща мултинационална група. Въпросната схема е изобретена през 20-е години на миналия век и оттогава насам почти не се е променила. Интензивната глобализация пък окуражи още повече използването на системата за ценови трансфер за укриване на данъци, задълбочавайки проблемите, произтичащи от бягството на капитали към данъчните убежища.

Как богатите стават по-богати

Много политици, икономисти, корпоративни магнати и финансови величия настояват, че данъците са контрапункт на растежа. Опонентите на данъчните увеличения твърдят, че фирмите ще инвестират повторно по-голямата част от печалбите си, когато превеждат по-малки суми на държавната хазна. Според това схващане корпоративните инвестиции са двигател на растежа: разширяването на бизнеса създава работни места и покачва заплатите, което е в полза на работниците. В реалния свят обаче не се наблюдава зависимост между облагането на капитала и неговото натрупване. От 1913-а до 80-е години на миналия век нивата на спестяванията и на инвестициите в Съединените щати са се променяли, но винаги са се движили в рамките на 10% от националния доход. След орязването на данъците, което направи през 80-е години на ХХ век  администрацията на Рейгън, таксуването на корпорациите отпада, но равнищата на спестяванията и на инвестициите също се понижават.

Намалението на данъците през 2017-а също илюстрира тази динамика. Вместо да повиши годишните заплати с 4 хил. щ. долара годишно за домакинство, да окуражи корпоративните инвестиции и да стимулира устойчив икономически растеж, то доведе до символично повишение на възнагражденията, имаше няколко тримесечия на по-висок растеж и - вместо инвестиции - бум на обратното изкупуване на акции в размер на 1 трлн. щ. долара. Което е  довело  единствено до "златен дъжд" в портфейлите на богатите акционери на върха на пирамидата на доходите. За това благополучие  по традиция плаща цялото общество: Америка натрупа за първи път дефицит за над 1 трлн. щ. долара.

Спасението е всички да бъдат принудени да плащат. Което ще стане чрез

"смел нов режим за национално и международно данъчно облагане"

Той трябва да отговаря на няколко основни изисквания:

- Първото разпореждане към бизнеса  да се създаде фискална система, която да генерира данъчни приходи, адекватни на икономика от ХХІ-и век. Това ще стане само чрез по-прогресивни данъчни закони, които да осигурят необходимото равнище на бюджетни приходи;

- Следващата стъпка ще е премахването на специалните клаузи, които изключват от данъчно облагане дивидентите, капиталовите печалби, стимулите, недвижимите имоти и други форми на финансови приходи;

- Подобрение ще донесе и  въвеждането на данък богатство, подобен на предложения неотдавна от сенатора демократ от Масачузетс - Елизабет Уорън, която участва в надпреварата за президент. Тя предлага налог от 2% за лични състояния над 50 млн. щ. долара и 6% за активи над 1 млрд. долара, които ще вкарат почти 3.6 трлн. долара в щатската хазна през идното десетилетие и ще бъдат платени от 75-ге хиляди най-богати американски фамилии (в действителност те са под 0.1% от населението на страната);

- За да се ограничи укриването на ДОД и на данък богатство държавите трябва да си сътрудничат по-плътно помежду си;

- Особено важно ще е въвеждането на минимална данъчна ставка в глобален мащаб, която да определи  прага, под който не трябва да слизат налозите на данъчните убежища.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във