Банкеръ Weekly

Любомир Кючуков:

Въпреки победата, пътят на Байдън към Белия дом няма да бъде гладък

Любомир Кючуков, дипломат и бивш заместник-министър на външните работи, директор на Института за икономика и международни отношения

 

Г-н Кючуков, светът стана свидетел на най-епичните президентски избори в историята на САЩ. Какви посоки трасираха те?

Основното: светът гледа на тях през призмата на демокрацията - като концепция за управление, и опасенията от нейното дискредитиране - като институции и механизми. Защото това би нанесло удар върху демокрацията по целия свят. Основанието за това е свързано с признаването на изборите. Тръмп декларира, че изборите са съпроводени с огромни фалшификации, макар че не предостави нито едно доказателство.

Много рядък случай е властта да се оплаква, че опозицията манипулира избори.

Факт. Обвиненията са спрямо тези над 100 млн. предварително подадени гласове. Над 60 млн. от тях с пратени по пощата, което забави преброяването. Ако Тръмп изпълни заканите си за завеждане на многобройни дела, главният арбитър на двубоя ще се окаже Върховният съд. Тоест - изборното поле ще бъде прехвърлено от урните към съдебните зали. Иначе казано, въпреки че е победил, Байдън тепърва може да се сблъска с още трудности по пътя към Белия дом.

Крайният срок на това чакане не е ли 14 декември, когато се събира електоралната колегия, за да гласува окончателния резултат?

Достатъчно убедителната победа на Байдън няма да позволи следизборната борба да се прехвърли в това поле. Имаше спекулации, че при малка разлика може да се появят т. нар. „нелоялни електори“, които да не гласуват съобразно резултатите от изборите в техния щат и да обърнат вота. Очевидно това се обезсмисля сега. Третото поле, където може да се пренесе конфронтацията, са площадите. Факт е, че американското общество е дълбоко разделено и изключително партизирано. Дори ежедневни проблеми са превърнати в партийни знаци. Санитарните маски, например - демократите ги носят, а републиканците не. Резултатите от изборите обаче отнеха голяма част от енергията за протест при републиканците.

Заслуга на Тръмп ли е това крайно разделение?

Тръмп профитираше от конфронтацията. Това се видя особено ясно през последните два месеца. В началото, победата му изглеждаше като приятна разходка до урните за неговите избиратели. В края на лятото, след провала в битката с пандемията, изглеждаше, че Байдън печели убедително. Със своя агресивен стил Тръмп допълнително конфронтира обществото. В съдържателен план има един много интересен момент от предизборната борба: антагонизмът постави гласоподавателите пред парадоксален избор – между хляба и здравето. Тръмп се концентрира изключително върху икономиката, докато Байдън акцентира върху онези близо 250 000 жертви на коронавируса и неспособността на администрацията да предприеме адекватни мерки. Много странна ситуация, която не получи еднозначен отговор.

От средите на Тръмп заговориха за американски социализъм, чийто носител ще бъдат демократите. При либералния капитализъм на Щатите, какво трябва да се разбира под тази квалификация?

Неслучайно се казва, че американското ляво започва там, където свършва европейското дясно. От друга страна има тенденция за промяна в начина на мислене в САЩ и света. Дали Тръмп е причина или следствие на популизма? Отговорът е, че Тръмп е следствие, но и катализатор. Причините за появата на Тръмп и други популисти са достатъчно обективни, защото са свързани с глобализацията и произтичащите от нея три важни дефицита.

Първият е дефицитът на сигурност. Глобализацията извади хората от привичния им уют – персонален и социален, който им даваше националната държава и те започнаха да търсят тази сигурност на поддържавно ниво, в общността на религия, етнос, идеи – което доведе до допълнително разделение на обществата.

Вторият е дефицитът на справедливост. Неравенствата нарастват рязко, за тях говорят ООН, МВФ, форумът в Давос. Тези неравенства разрушават социалните баланси, средната класа потъва, а дори и в условията на пандемия, милиардерите в Щатите увеличиха богатствата си.

Третият е дефицитът на доверие. Доверието към управляващите навсякъде по света. Без значение ляво или дясно, защото те вече се разбират като част от проблема, а не като алтернативи за неговото решение. Тръмп катализира всички тези процеси и ги направи по-видими, макар те да са много по-дълбоки.

Как да си обясним тогава, че поставен на ляво-дясната ос, Тръмп намери много привърженици сред представящите се за леви функционери у нас?

В Европа това не е така. Тя - като цяло - стои зад Байдън, а левите сили - още повече. В Русия Тръмп има подкрепа, но това са геополитически позиции, пък и управлението в Кремъл не е ляво, а дясно-консервативно. При Байдън не може да се очаква подобряване на руско-американските отношения.

Пък и Тръмп замени стратегическия враг Русия с Китай.

Фокусът обективно се измести. Ако допреди коронавируса основното противоборство между САЩ и Китай беше икономическо, сега то е всеобхватно и обещава дългосрочна и яростна борба за световно лидерство. При Тръмп въпросът за подобряване на отношенията с Русия се вместваше във формулата „Всеки друг, но не и Тръмп, с всеки друг, но не и с Путин“. След четири години, през които антируските позиции бяха водещи за демократите (основно по вътрешнополитически причини), едва ли може да се очаква позитивно развитие при Байдън. Все пак той би могъл да потърси продължаване и предоговаряне на споразуменията САЩ - Русия в сферата на разоръжаването.

Каква би била Америка на Байдън и светът при Байдън?

В целите на американската външна политика промени няма да има. Целта е постоянна и тя е световно лидерство, нерядко разбирано като хегемония. Съществена промяна ще има в инструментариума и подходите. При Байдън ще има връщане към мултирализма, т. е. уважение към международните институции и международното право, позитивен диалог със СЗО, СТО и връщане към Парижкото споразумение. Ще има и демонстративно затопляне на климата от двете страни на Атлантика, въпреки че с пълна сила стои въпросът до каква степен разрушеното е възстановимо, а каква част от него е резултат от обективно разминаване на интереси.

Повечето анализатори смятат, че България и Балканите ще получат по-сериозно внимание при Байдън, след като бяхме в периферията на Тръмп.

Демократите по принцип винаги са били по-интервенционистки настроени, намесвали са се в редица райони, включително с военна сила. Интересът на САЩ към региона ще продължи да се диктува от проблемите на сигурността и политиката на възпиране на други глобални играчи, основно на Русия и Китай. В двустранните отношения с България не може да се очаква промяна.

А по отношение на Турция?

Много американски анализатори говорят за възпиране и на Анкара. В отношенията на САЩ с Турция непреодолимият проблем е персонализиран и той се нарича Гюлен. Едва ли обаче Байдън ще отстъпи под натиска на Ердоган и ще го екстрадира.

Може ли евентуалното президентство на Джо Байдън да се окаже повратна точка и светът да се върне към нормалните политически практики?

Скептичен съм, защото има съществена разлика между американския и европейския популизъм. В Щатите той е „чист популизъм“, докато в Европа е идеологически оцветен, крайно десен и националистически. Популизмът е функция на  по-дълбоките проблеми, които смяната на президентите в САЩ - сама по себе си - не решава.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във