Банкеръ Daily

Мартин Димитров пред „БАНКЕРЪ“:

Всеки, който е против корупцията и мафията, е наш съмишленик

Г-н Димитров, по време на дебата за неосъществения избор на управител на БНБ, вие обвързахте процедурата със съществуването на редовен кабинет. Каква е зависимостта между двете институции?

Управителят на БНБ е много важна фигура, която следва да бъде избрана в нормална, продължителна и конкурентна процедура. Такава процедура е възможна само при съществуване на редовно правителство. Тридневната процедура, която ни предложиха, крие риска много качествени участници да отпаднат от състезанието.

Как коментирате контрааргумента, че всички заинтересовани – и кандидати, и политически сили – отдавна са запознати с датата 15 юли, на която изтече мандата на сегашния управител на БНБ?

Не съм съгласен с този аргумент, защото потенциалните кандидати вероятно имат доста добра реализация и в България, и по света, и поканата към тях трябва да бъде отправена официално с достатъчна дистанция. Лично аз бих искал в това състезание да видя различни тези и много кандидати, а не надпревара между един - два коня. Така че за съкратената процедура няма нито една разумна причина.

Някои заподозряха, че атаката срещу бързия избор на шеф на БНБ е свързан с идеята сегашният управител Димитър Радев да продължи да управлява банката и дори по-късно да получи втори мандат. Как оценявате досегашната работа на г-н Радев в централната банка?

Още не е ясно дали г-н Радев изобщо ще бъде кандидат за следващ мандат. Лично на мен ми се иска да бъде избран човек с по-различен профил, по-категоричен в своите действия, който да подобри контрола в банковата система. Къде е била БНБ по време на сега разкритите действия в ББР? Има и други въпроси, които касаят управителя на централната банка.

Какво виждате и какво бихте искали да видите в актуализацията на бюджета, предложена от служебното правителство?

Актуализация трябва да има и това не търпи възражения. Когато се достигне тавана на разходите вече не може да се прехвърлят пари от едно перо в други. Или трябва да се откажеш от 60:40 за бизнеса, в условията на пандемия, или от допълнителни здравни разходи, или да спреш 50-те лева за пенсионерите и т. н. В тази актуализация обаче ние от ДБ настояваме на няколко важни неща. Първо, ние сме против идеите за увеличаване на данъците и това десният подход. В този смисъл, не повече пари, а повече ефективност и запушване на пробойните в бюджета. Днес дадох идея на министър Кирил Петков как да направим мярката 60:40 по прозрачна – чрез публичен регистър на заявленията в Агенцията по заетостта и публичен регистър на платените в НОИ. Щом е скандално, скандалът става веднага, а не след плащането. Запушването на пробойните е жизнено необходимо. Давам пример. Създадоха ВиК холдинг във време, когато светът отива към децентрализация, към умни решения близо до хората, а ние градим държавен мегахолдинг – още един начин да няма контрол върху разходите. Попитал съм: има ли там „ин хаус“ поръчки?

Вие дори предложихте на служебния кабинет да си върне обратно онези 1 млрд. лв., вложени като капитал на мега холдинга, преди да бъдат прахосани.

Същото важи и за Държавната петролна компания.

Народът е скептичен към връщането на държавни средства - още от митичните куфарчета през 1990 г., та до днес -  не сме видяли прибиране на заграбени публични пари.

Ако капиталът не е похарчен, никой не може да спре служебния кабинет да върне парите в бюджета. Днес внасям писмен въпрос по темата при финансовия министър.

Служебният кабинет заяви намерение да изиска обратно в ББР огромните кредити, които не съответстват на профила на банката, но това очевидно няма да се случи.

Това е друг режим и друга процедура. За ББР установих нещо, което е малко познато. През 2019 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие(ОИСР) финансира създаването на закон за публичните предприятия, който предвижда отчетност, прозрачност, планиране за всяко държавно предприятия. Партньор по тази програма е министерството на финансите. И какво правят ГЕРБ, ДПС и Патриотите? Чрез разпоредбата на чл. 2 вадят ББР от обхвата на закона. На това дори „тяхното“ МФ възрази. ОИСР също излезе с официална позиция това да не се прави. Но въпросните политически сили, въпреки всичко, извадиха ББР от закона.

Реално има три варианта за ББР оттук насетне: да бъде върната към естественото си предназначение - както е решил министър Петков,  да бъде приватизирана - както предлага г-н Трифонов, или да бъде закрита - за което настоява трета група. Какво е вашето експертно мнение?

Малкият бизнес има нужда от специфична подкрепа.

А ББР е инструмент на държавата в това отношение.

Така е. Търговски банки има много, но има и много бизнеси, които в условията на пандемия не могат да получат финансиране. Точно затова дизайнът на банката трябва да не позволява да се финансират едри компании. Едрият бизнес да ходи в търговските банки, където пари има в изобилие. ББР трябва да остане само за малкия бизнес и никой следващ министър да не може да промени това.

Споменавате плана за възстановяване и устойчивост и жизнено необходимите ни европейски средства, част от които може да постъпят у нас още преди края на годината. Но вашият колега Радан Кънев е убеден, че никакви пари от ЕК по този план няма да дойдат, защото той не съдържа „зелен график“. Как четете вие ситуацията?

Забележката на Радан Кънев е основателна, но и след внасянето на плана има възможности за доработване на съдържанието.

Но декарбонизацията на икономиката е стратегически процес, който изисква широк политически консенсус и това по никакъв начин не може да се случи за седмица или две.

Вярно е, но има възможности за бързи промени в плана. И съм убеден, че парите няма да бъдат спрени.

Като излъжем Брюксел или като представим реална стратегия?

Тези, които лъжат Брюксел, първо лъжат българските граждани. До 15 септември времето за корекции в плана е достатъчно.

Дебатът за декарбонизацията е свързан със сърцевината на българската икономика, а в него се преплитат и твърде много социални фактори и политически интереси. Как този дебат може да се случи за две седмици, след като години наред е безрезултатен?

Темата е застъпена в плана достатъчно добре, за да бъде защитен пред Брюксел, а после ще бъде прецизиран и допълнен.

В „СТУДИО БАНКЕРЪ“ от година насам работим по формулираната от нас тема „коалициология“, но видими резултати в тази посока очевидно липсват. Защо ДБ отказа контакт с БСП, при положение, че за коалиция вече е пределно късно, но пък можеха да се обсъдят колегиално въпроси като актуализацията на бюджета, пенсиите, здравните мерки? Не смятате ли, че обществото очаква политиците, които не могат да се гледат, да започнат да си говорят, в името на общото ни бъдеще?

Въпросът има два аспекта. Единият е принципният – че коалицията е добър европейски начин за управление. Но пък в България коалициите получиха лошо име най-вече заради скритата им част – ГЕРБ направи коалиция с Реформаторския блок, но в същото време управляваше с ДПС. В конкретния случай, действията на редица хора доведоха до това да няма кабинет. За мен това бяха целенасочени действия още отначало. Но по третия мандат сме решили да говорят само нашите лидери.

Но всеки контакт между идеологически различни политически сили срещу задкулисието е добър знак и гражданите очакват именно това от политиците – обединени усилия.

Принципът трябва да бъде – всеки, който е против корупцията и мафията, е наш съмишленик. На следващите избори ще се търси коалиционно споразумение с ясни отговорности.

Хората искат коалиционно споразумение, но този път го искат предизборно – с общи листи и обявен поименно кабинет, за да не се повтарят гротеските от последните два парламента.

Добре направената коалиция води до взаимен вътрешен контрол. Извън коалиционните, не съществуват други реални форми на управление. Другото е тотално задкулисие. Очаквам следващите избори да отрезвят политиците, които нямат ясна стратегия и губят времето на останалите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във