Банкеръ Daily

Експертът по комуникации и пиар Любомир Аламанов пред "БАНКЕРЪ":

Връзката "Власт - медии - общество" е скъсана от самозабравяне

Г-н Аламанов, проблемът за диалога между медиите и властта става все по-сериозен. По време на предишното управление този процес беше еднопосочен - управляващите говореха каквото си искат и когато имат някаква неотложна нужда. А на медиите им беше отредена незавидната роля да задават въпроси, но без да очакват конкретни и смислени отговори. Днес е същото, но с обратен знак - управляващите на драго сърце споделят пред медиите онова, което обществото иска да чуе. Но...  диалогът отново е някак спънат, сякаш като по команда. Къде и защо, според Вас, се къса връзката?

Най-точното определение е самозабравяне. Дългогодишната липса на демокрация в България доведе до липса на демократични рефлекси по всякакви поводи. Периодично има политици, които се възползват от тази липса и изплуват на крилете на популизма и лъжите. Решават, че са вечни в политиката и приемат действията на всеки, който се осмели да им отправи критика за директна атака. За тях хората са досадна подробност, която им се мотае из краката, а това е типично поведение на насилник. Тук не говорим за леви - десни, горни-долни, средни, центристи, крайни и т.н. Насилникът усеща, че жертвата срещу него е скромна и отстъпчива, и мачка наред, докато на нея не й писне и не каже: "Край, стига, омръзна ми!"

За съжаление това е реалността. Къде обаче е заровен ключа от бараката - в манталитета на българския политически елит или на останалите просто така ни е по-уютно и по-изгодно?

Голяма част от нашите политици са със стария комунистически манталитет на източни сатрапи. Докарват цялата рода и настаняват на държавна заплата, а огромната част от тях нямат качества за съответните позиции. Накрая администрацията, която трябва да работи независимо от конкретното политическо управление, е препълнена с калинки, които не знаят какво правят там и системата започва да буксува. Получената амалгама произвежда феноменално устойчив резултат - 150 000-200 000 души смятат, че местата им на държавна служба са спуснати от Божия промисъл, а мисията им е да ни управляват нас - нещастните, бедните хорица. И, ако ги няма тях, Земята ще спре да се върти. 

Означава ли това, че след като ГЕРБ вече няма шансове за самостоятелно управление, тази порочна практика е на доизживяване?

Промяната настъпва. Но за целта, този източен манталитет трябва да бъде изкоренен. Ако трябва, ще се правят избори до дупка и ще се правят уволнения непрекъснато. Иначе няма как да бъде променена системата. Освен това за лошото управление на държавата, не носят вина само политиците, а и всички ние, които го търпим 12 години. Носят вина и тези, които са гласували за тях, а и всички, които са казали - няма смисъл да се гласувам. Защото от гласуването винаги има смисъл. Видяхме, че след изборите на 4 април настъпи промяна и много укорими практики излязоха на светло. Представете си какво би се случило, ако всеки ден да правим лични избори и те водят до такива промени? Нас обаче все още ние страх. Необходимо е малко повече време, окуражаване и съпричастност. Крайно време е да пораснем като общество, а не да си седим в детската фаза за непоемане на отговорност от личния избор. Трудно ставаме и признаваме "Да, аз съм виновен, поемам отговорността..." Без израстването ни като общество трудно биха изчезнали порочните практики.

В този ред на мисли, как ще коментирате отговорността на медиите, които прекъсват предаванията си, заради словата на Борисов. Това ли е свободата на словото или по-скоро слободия?

Силно се надявам, че подобни практики ще изчезнат, защото медиите са натоварени с големи отговорности. И да, някои медии отричат, че са зависими - или защото им е по-лесно, или защото така са свикнали. Но страшното е, че за огромно съжаление, част от младите репортери не познават различна практика, освен познатата ни от 12 години насам. Те трябва да осъзнаят, че спокойно могат да не прекъсват предаванията си, за да излъчват безсмислени пресконференции. Особено когато съдържат лъжливи изказвания и внушения. Така работи обществения договор - когато има атака към журналисти, ние като публика ги защитаваме. Но от друга страна, разчитаме на журналистите да ни пазят от политици насилници, което не винаги се случва. От тази гледна точка, това негласно споразумение между масовата аудитория и журналистите в момента е доста нарушено. Вижте как работят нормалните медии в Европа, те цитират политиците, но слагат fact check - този факт не е проверен, това може би не е вярно. Така трябва да стане и в в България - тиражирането на лъжи и удобни полуистини не трябва да продължава.

От парламентарната трибуна депутатите често се замерят с най-различни квалификации, непроверени факти, манипулирани данни и откровени обиди. Как мислите, подобен "диалог" нормален ли е? И трябва ли да е пример за подражание?

За съжаление диалог няма! Във всички парламентарни групи има способни хора, но като излязат на трибуната те знаят, че ги "дават по телевизора" и започват да говорят като на партийна сбирка. Те приемат този обществен ресурс като възможност да повишат рейтинга на партията си и изборните си резултати. И да направят добро впечатление на лидера си, който отново да ги сложи на избираеми места в листите. Както виждаме, в БСП Нинова се разправя с вътрешната опозиция, а Борисов размества хората си непрекъснато... А след като в самите партии няма идея за демократичност, какво да говорим за държавата под тяхно управление? За съжаление много често поведението на народните представители не може да бъде определено като пример за подражание.

Защо споменавате БСП, след като те смятат себе си за лява алтернатива, т.е. не би трябвало да имат нищо общо с досегашното управление? 

Ръководството на БСП се държи и говори като типична крайно дясна, националистическа религиозна секта. В лявото политическо пространство Нинова разбива и изсмуква всичко така, както прави това Борисов в дясното политическо пространство. Той мимикрира, че е десен, а тя - че е лява. Фактически ГЕРБ е най-лявата партия, която сме виждали - налага административни тежести върху бизнеса и говори единствено за вдигане на заплати, за вдигане на пенсии, за вземане на огромни заеми. Прави държавни компании и концентрира власт в себе си. Мисля, че централизираното управление на бюджета стигна до 45%, а това е само на една крачка от класическата дефиниция за социализъм. Та, кое й е дясното на партия ГЕРБ? От другата страна БСП говори вече за исконни и традиционни християнски ценности, което е тотално в зоната на десните националистически структури.

Г-н Аламанов, на 11 юни започна втората за тази година предизборна кампания. Смятате ли, че тя се различа по нещо от предишната?

Разлика има и тя не е за пренебрегване. ГЕРБ загубиха едно от основните си предизборни оръжия - да злоупотребяват с преразпределението на публични фондове, като представят "раздаването" за тяхно лично геройство. Не, това не е геройство, а е тяхно задължение. Сега се опитат да извадят какво са построили и направили, но стената вече пропукана и масовата публика вижда колко много проблеми има и колко е завладяна държавната администрация.

Новите партии трябва да усилят ефекта на тези разкрития. Те трябва да излязат от анти ГЕРБ реториката и да намалят да се занимават със старите партии. Време е да направят приказка за бъдещето и за начините, по които смятат да върнат държавата към нормалността. И то да заговорят на общодостъпен и лесно разбираем език. Това важи особено за лидерите и експертите на "Демократична България". Голяма част от хората не ги разбират, особено ако дебатите са за съдебната реформа. Трябва да направят директна релация за това какво прави прокуратурата, и как то се отразява на всеки един човек, на обществото и на бизнеса. Примерно - защо чуждите инвеститори бягат или заобикалят, защо хората са бедни, защо децата ни заминават в чужбина и други конкретни примери.

Възможно ли е за такъв кратък период да бъдат разбити толкова много стереотипи? 

В комуникацията всичко е възможно, особено сега, когато инструментите са по-директни и по-достъпни. Социалните мрежи са силен инструмент, чрез който може да бъде постигнато адски много. Всичко обаче зависи от това, какъв е човекът, каква е каузата му, какви резултати иска да постигне, какви резултати реално постига и т.н. А един месец е и много, и малко. Зависи от схемите за използване на комуникационните инструменти, от качеството на съдържанието, от автентичността на посланията, от визията на новия политик.

Значи ли това, че ни очакват различни... изборни резултати?

От към комуникационна гледна точка ситуацията е сложна, но интересна - заради промените, с които служебното правителството успя да излезе от матрицата, че е бутафорна преходна мярка между два парламента. 

При парламентарните избори има значение стабилността, която една политическа сила дава на избирателите. Дълго време ГЕРБ държат висок процент именно заради това. Те не допускаха други играчи и внушаваха измамната идея, че всичко е окей, защото те са по-малко зло. Тоест - с тях е лошо, но без тях ще е сто пъти по-лошо. За огромно съжаление, голяма част от хората продължават да им се доверяват и не могат да повярват, че има възможност и по-добре да заживеят.

Идеята за доброволците, които ще наблюдават изборите е много добра. Наслушахме се, какво се случва по места извън големите града. Там не просто администрацията помага, а организацията се е сраснала с една, две политически сили и всички участват заедно. Няма купуване на гласове, там има нагласяване на изборите.

Ще има и снимане на процеса. Машинното гласуване, срещу което всички говорят, вече прави чудеса: в секциите, където хората са гласували машинно, броят на невалидните бюлетини е паднал драстично. За това обаче никой не говори.

Най-важното е българите да разберат, че техният глас има значение. Да отидат и спокойно да гласуват за промяна. Вече може да се дава за пример това, което е направено до тук. За три-четири седмици се видя колко кошмарно е положението и колко нагли хора има. 

Имате ли представа какво ще е бъдещото правителство?

Прекалено рано е да говорим за бъдещия кабинет. Нека да видим какво ще се случи до края на кампанията. Може хората отново да изберат ГЕРБ и да искат същото положение - да нямат отговор на въпроса "Къде са похарчените милиарди?" и да им дават обещания от 2009 година. Тогава те спечелиха изборите с обещание за реформа в здравната система, за приватизация на здравната каса, за разбиване на монопола на здравната каса и за заплата от 2 000 лева. През 2021 г. обещанията им са същите. Та, ако хората искат още от това - "същото", никой не може да направи нищо. Аз обаче смятам, че българинът е умен и усеща кога го лъжат и му бъркат в джоба. Просто му трябва малко повече смелост.

Facebook logo
Бъдете с нас и във