Банкеръ Weekly

Даниел Смилов:

Вместо да тупа топката, Борисов да отговори на въпросите за корупцията

Дневният ред на България неминуемо ще стане дневен ред и на Европейския съюз.

Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право, програмен директор на Центъра за либерални стратегии.

 

Г-н Смилов, все по-активно в обществото се прокарва идеята за нова кръгла маса. Вероятно много хора са забравили до какво доведе първата кръгла маса, други може би въобще не са чували за нея. Що за инициатива е това?

За мен това са грешни пътеки – и кръгла маса, и ВНС са подмяна на реалния проблем. България няма нужда от преосноваване на цялата държавност и поемане по невиждан конституционен път. Проблемът ни е сериозен, но той е решим в рамките на съществуващия конституционен модел. Просто трябва да се фокусираме върху това, което не работи. А не работят антикорупционните политики. Държавата се тресе от корупционни скандали. Има питания, на които управляващите не отговарят – за 700-те милиона, за записите, за връзките между ГЕРБ и ДПС, които се материализират по различни начини.

Кръглата маса се аргументира с нуждата от по-професионална експертиза, за да бъдат излъчени широк кръг мнения.

Да припомним какво беше първата кръгла маса – договореност между комунистическия елит и новосъздадените демократични сили. Сега кои биха седнали от двете страни на кръглата маса? Радикалните идеи могат да тласнат страната в непредвидима посока.

Какъв вид радикалност в момента би свършила работа на обществото?

Възможностите на улицата и гражданския натиск не са изчерпани. Там е въпрос на бройка, за да бъде убеден г-н Борисов, че трудно ще управлява държавата в това й състояние. Мирните протести винаги са по-успешни от радикалните.

Силата на ненасилието, както проповядва Джийн Шарп.

Именно. Друга отворена врата, от която би могло да дойде развитие е фактът, че ние сме част от европейската общност на споделени ценности.

Засега липсва ясна позиция на ЕС по събитията у нас.

В европейското пространство вече започва насищане с материали по проблема, които показват ситуацията такава, каквато е. Акцентират тъкмо върху корупцията. Вместо да заобикаля проблемите чрез тупане на топката и писане на конституции, правителството да даде отговори на важните въпроси. Или да подаде оставка. Кризата от 2013-2014 г. показа какво струва оставането във властта на политическа сила в подобна ситуация.

Икономически, политически или психологически са причините за окопаването във властта днес?

От икономическа гледна точка сегашната ситуация не е лоша за оставка, кризата още не е настъпила с пълна сила. Оставането на едно слабо правителство в обострена ситуация би било опасно за страната. Кредитните рейтинги вече отчитат политическата ни нестабилност.

ЕНП все още не взима отношение, докато европейските социалдемократи излязоха с позиция по кризата у нас. Вероятно в някои отношения Борисов е удобен на евроконсерваторите?

ЕНП няма как да не реагира или поне да постави някои въпроси. Дневният ред на България неминуемо ще стане дневен ред и на Европейския съюз.

След месец-два, ако все още е на власт, Борисов ще трябва да мине през много по-трудно изпитание – да се провре между Сцила и Харибда, да удовлетвори еднакво и Тръмп, и Путин по съдържанието на газовата тръба, наречена от него „Балкански поток“.

Този въпрос повдига един много голям проблем – за цялостната позиция на правителството по отношение на Русия. Там има много слабости. Ключови руски проекти продължават да бъдат прокарвани. В газовия казус основният икономически и политически интерес е руски. Ние на практика дадохме парите, които щяхме да спечелим от транзита на газ, за да построим ненужен, паралелен на съществуващия тръбопровод. И загубихме милиард и нещо. От този проект в крайна сметка можем да излезем на червено. И действително, правителството ще се озове между Сцила и Харибда, между американските санкции или неустойките по договора с руснаците. Най-вероятно ще плащаме неустойките на Русия.

Може ли газопроводът да развърже политическата криза у нас или пък да я задълбочи?

По-скоро ще я задълбочи.

Най-неочаквано за мнозина, Борисов заговори за проектът „Три морета“, където насочи 20 млн. лева. За запознатите е ясно, че това е американски приоритет за енергетично и икономическо възпиране на Русия и Китай по посока Европа. Дали с това не започват политическите флиртове?

Определено трябва да направи подобни жестове. Ако погледнем събитията дотук, България единствена в целия ЕС зае по случая „Скрипал“ изцяло руската позиция, избрахме да вярваме на Русия, вместо на партньора ни в НАТО Великобритания. Това беше шокиращо.

Междувременно и ние се сдобихме със своя „Скрипал“ – Емилиян Гебрев.

Когато течеше скандалът със Скрипал, никой не знаеше за случая „Гебрев“,узна се под външен натиск.  И това става в суверенна държава, член на ЕС. А сега правителството иска да каже, че протестите били проруски и то пазело България от Русия!

Минава ли днес, при това в зоната на ЕС, номерът на Тито, за когото се шегуваха, че се моли на изток и се кръсти на запад?

Ако бяхме някаква междинна територия, може би. Но в зоната на ЕС и НАТО, няма как. Тези пируети и мурафети могат да се свържат и с корупцията, защото стимулират липсата на прозрачност и тайните уговорки.

В тази връзка, но на роден терен, как виждате проектът на г-н Цветанов, който се представя като най-яростния евроатлантик? Може ли той да се окаже скритата карта в следващото раздаване, при положение че контролира много от структурите на ГЕРБ?

Що се отнася до атлантическите ценности, аз бих припознал „Демократична България“. Но ролята на Цветанов е интересна. Със сигурност ще отнеме гласове от ГЕРБ, но за голяма политическа партия са необходими цял пакет от инструменти и индивидуална разпознаваемост, а той е прекалено свързан с ГЕРБ.

Навални прокламира „умното гласуване“ – всички срещу един, у нас това се възприема като нелеп ОФ, по-скоро валидно е болшевишкото правило „Първо да се разграничим, а после да се обединим“. Какво е обяснението?

„Умното гласуване“ обикновено се използва в мажоритарни избори, тогава се образуват стратегически обединения против някого. У нас основният въпрос е дали партиите реално искат да променят нещата, или да влязат в уговорки, както обикновено. Ето тук трябва да се внимава – за инженерни проекти патерици. Г-н Марешки, например, зае всички възможни позиции по всички възможни въпроси, Бареков преди време - също.

Реалистично ли е в монолитното дуо Борисов-Гешев да се стигне до ситуация „Стреляй пръв“, ако единият реши да се разтовари от другия?

Бях го написал преди време – ситуацията напомня последна сцена от филм на Тарантино: всеки се цели с пистолет в главата на другия, гръмне ли един, всички започват. Накрая се броят труповете.

А сделка тип „Елцин“ – аз си отивам, вие покривате миналото ми - възможна ли е?

Няма с кого да се договаря такава сделка.

Улицата иска повече прозрачност. Ход ли е от страна на президента да сложи картите на масата още сега и да разкрие своя проект за конституция и състава на служебното си правителство?

Всяко писане на нови конституции е вода в мелницата на ГЕРБ. Второто е по-интересно и там Радев има добри ходове, ако посочи консенсусни фигури със сериозен обществен авторитет.

Ако погледнем литературно на бъдещето, вероятно ли е ГЕРБ, при едно логично развитие на ситуацията, с цел самопречистване и оцеляване, да стигне до „развенчаване на култа към личността“?

Засега няма субектност, която да го направи.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във