Банкеръ Daily

Д-р Антонина Динева:

Вместо да блуждаят из интернет, хората да слушат професионалистите

Д-р Антонина Динева е лекар и специалист по инфекциозни заболявания с 35-годишен стаж. От три десетилетия работи в Инфекциозна клиника на УМБАЛ "Свети Георги" в Пловдив. Професионалните й интереси са фокусирани върху ХИВ (Human Immunodeficiency Viruses -човешки имуннодефицитни вируси) и Синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН).

 

Д-р Динева, как прекарахте коледните и новогодишните празници - на нокти, на тръни или... без да мислите за утрешния ден?

Нормално. Бях на работа - няколко дневни, няколко нощни дежурства.

Какво означава нормално? Всъщност, каква е ситуацията в клиниката ви? Например, колко пациенти са минали през ръцете ви от началото на пандемията?

Ние имаме три блока, в които максимума пациенти на блок е около 35 лежащо болни. Между Коледа и Нова година се усети леко облекчение, което се дължи на въведената карантина. Имало е обаче периоди, когато много колеги бяха болни, а един лекар е отговарял за 85-86 пациенти по време на нощно дежурство. Става дума само за средно тежко и тежко болни, с дихателна недостатъчност и нужда от непрекъснато кислородоподаване. За сравнение - по време на една много голяма хепатитна епидемия, при нас влизаха по 50-60 души на ден и също толкова изписвахме. Докато при тази пандемия нещата са различни. Вече 10 месеца се намираме в крайно изпитание. От април м.г. през клиниката са минали 9100 души: 8000 - през амбулаторията, 1100 - през клиниката.

Нормативи нямате ли?

Не знам какви са. По-скоро - отдавна сме ги забравили. Но и да ги помним - полза няма, когато един лекар трябва да се грижи за състоянието на 86 болни по време на нощно дежурство или събота и неделя, когато е на дежурни начала. Така беше през октомври и ноември, когато болниците изведнъж се напълниха. Днес нещата са много по-нормални, защото в много болници бяха открити нови COVID-отделения.

Нямаше ли как т. нар. втора вълна да бъде прогнозирана по-рано, да речем - през лятото?

Никой не е очаквал това развитие, но мен друго ме смути - защо колеги от други клиники и болници, включително и голяма част от общопрактикуващите лекари, доста месеци бяха абсолютно безучастни към онова, което се случваше в специализираните отделения.

Имате ли представа кой им е позволил да си живеят безметежно, сякаш са в някакъв техен си паралелен свят?

Всички знаем принципа, че когато едно нещо не е задължително, то спокойно може да бъде заобиколено. Нямам никакво намерение да упреквам когото и да било, но не смятам подобно поведение за нормално, още повече, когато от 17 лекари в нашата клиника, останахме само десет човека. Ползвахме отпуски по веднъж - през юли и август. Оттогава никой от нас не е излизал и това го решихме сами, още преди да министърът да забрани отпуските със специална заповед.

Вие защо не напуснахте?

Нямам отговор на този въпрос. Може би стоиш, защото искаш да се чувстваш добре на следващия ден, когато се погледнеш в огледалото. Във всеки случай така оредяхме, че през октомври и ноември ни се наложи публично да молим колегите за помощ.

Ефект?

Страхотен. Отзоваха се колеги, командировани от други клиники, дойдоха и много доброволци.

Що за хора са "вашите" доброволци?

Млади хора, завършили висшето си образование преди месец-два. Даже дипломите си не бяха получили още и доказваха професионални възможности само с академични справки. Някои от тях нямаха дори по две седмици стаж, но преживяха по един-двама починали по време на техни дежурства. Това е много голям емоционален и професионален стрес, но те се справиха и останаха. Имаме млади колеги, които взеха специалност по време на пандемията, но нито един от тях не напусна.

Как преглъщате публичните нападки срещу съсловието и лечебните заведения по време на пандемия?

Трудно. Намираме се в изключителна ситуация, учим се в движение и полагаме изключителни усилия, даваме най-доброто от себе си. Въпреки това обаче не остана колега при нас, който да не е давал обяснения в следствието или пред ръководството заради някаква жалба. Някои от нас дори се "разпитват" по три-четири пъти. Длъжна съм обаче да отбележа, че благодарността на преболедувалите пациенти се завърна към нас.

Според Вас парламентът, правителството и общинските власти как могат да повишат ефективността на борбата срещу пандемията - механично, чрез налагане на нови и по-строги ограничения, или чрез усъвършенстване на съществуващите в момента мерки?

Мисля, че сегашните мерки са достатъчни. Проблемът е в контрола върху тяхното спазване. Едно, че глобите за нарушителите не са чак толкова стряскащи, и второ - събирането им е символично. Европейците и американците със сигурност не са кой знае колко по-възпитани и по-дисциплинирани от нас. Глобите им обаче са респектиращи, а отказът да си платиш... В това отношение просто няма база за сравнение.

Какво мислите, че предстои в пандемичен план?

Предполагам, че всичко това ще продължи и през тази година. Би следвало да разчитаме на карантината и ваксинацията. Иска ми се медиите да са малко по-адекватни в представянето на възможностите, които ваксинирането ще даде. Разнопосочността, която ни залива отвсякъде, никак не е добра за т. нар. обикновени хора, които не са специалисти. Нека водещи вирусолози и имунолози като проф. Радка Аргирова, проф. Христо Тасков и колегите им от Националния център по заразни и паразитни заболявания съветват населението. Tова са хората, които хората трябва да слушат по въпросите за ваксинирането.

Трудна работа, ако трябва да съдим по социологическите проучвания в края на миналата година. Като цяло, доверието към вашата гилдия продължава да "блуждае" някъде около 40-те процента, докато 65-70 на сто от българите са убедени, че здравната система по-скоро не се е справила с коронакризата. Всъщност, кой докара медицинското обслужване в България до онова, което представлява то в момента?

Това са процеси, които се развиват от няколко десетилетия. А виновниците не са двама или трима, че да ги посочиш поименно. Като цяло - медицината е разделена по един феодален начин. Някои специалности имат силно лоби и са добре уредени. А други - като нашата, са зле поставени и се работи само за чест и слава, за нищо повече. Мисля, че Министерството на здравеопазването трябва да има визия, включително и за възрастовия състав на лекарите и медицинските сестри. И като цяло - крайно време е медицината да бъде призната за ключов фактор в системата за национална сигурност. Тази пандемия даде добра възможност за изясняване на приоритети и се надявам нещата в здравеопазването скоро да бъдат подредени.

Какво е вашето мнение за антивакс движенията и адептите на световната конспирация?

Деликатното, но точно определение на това явление е „простота“. Цари от десетилетия, в България също не е от вчера или онзи ден. Големият проблем е, че като се разболеят, тези хора започват да се самолекуват толкова упорито, че идват при нас (или ни ги карат) в крайно тежко състояние. А хората, които вярват в тези конспиративни теории, не са глупаци, съмняващи хора са. Все пак съм изненадана от огромния процент хора, които се водят по такива идеи.

В този ред на мисли, Вие ще позволите ли да ви„чипират“?

Ако това значи да ме имунизират - да!

 

Разговора води: Марта Монева

Facebook logo
Бъдете с нас и във