Банкеръ Daily

Константин Проданов, лидер на АБВ, пред в. "БАНКЕРЪ"

Вечната концесия е скрита приватизация


Няма да търсим механичен сбор на формации след изборите само за да участваме във властта.

Много от обещанията, които сега са извадени на политическия пазар, звучат примамливо, но аз лично не вярвам на тези, които ги дават.

 

 


Г-н Проданов, подписахте коалиционно споразумение с "Движение 21"  на Татяна Дончева за общо явяване на изборите. Вие нарекохте обединението левоцентристки блок. Но преди време г-жа Дончева каза, че "няма ляво, няма дясно", тя не определя партията си като лява. Какво ви събра?

- Доколкото съм говорил с г-жа Дончева, тя казва, че "няма ляво, няма дясно" в контекста на борбата с корупцията, която за нея е основен приоритет. В този смисъл тя е права, че нито лявото, нито дясното трябва и може да монополизира борбата с корупцията. Няма ляв или десен подход за справянето с това явление. Но от гледна точка на това, което дефинира една партия като лява или лявоцентристка - а това са основно вижданията й в социалната сфера и в икономиката, там до голяма степен има припокриване между нас. Тя дори приема, че АБВ е по-напред с идеите и разработките, дава ни първенство в тези области. Оставя на нас инициативата, но подкрепя основните приоритети, които са важни за нас по отношение на данъчната система и нейната промяна, участието на държавата в икономиката като стратегически инвеститор. Това са нещата, които ни събраха.  

Смятате ли, че механичният сбор от процентите на двете партии ще е достатъчен, за да прескочите бариерата и да влезете в парламента? На какво друго разчитате?

- Чисто механичният сбор определено ни вкарва в парламента. Общият резултат на двете формации от последните избори, които не бяха благоприятни за левите кандидати извън Румен Радев, е 200 000 гласа. Но ние разчитаме на нещо повече от механичния сбор. Самата идея, че се създава нещо алтернативно в лявоцентристкото пространство, дава възможност на хората, които не искат да избират между двете големи партии. Това би трябвало да създаде допълнителна енергия и синергия и да надскочи механичния сбор на двете партии. Да привлече много от тези лявомислещи хора със социална чувствителност, които не гласуват по една или друга причина.

Все пак не е ли БСП по-естественият ви съюзник? След конгреса на АБВ Вие казахте: никога коалиция с ГЕРБ. Но за БСП не бяхте толкова твърд - не и до изборите. Това означава ли, че след тях са възможни разговори, дори и за евентуално участие в управлението, ако БСП спечели?

- От днешна гледна точка ми се струва, че "след изборите" е доста далечен период в бъдещето. Дотогава може да се случат какви ли не неща. Априори не искам да предпоставям нищо. Това, което мога да кажа, е, че всякакви разговори, които ще водим - дали с БСП, дали с патриотите, ако щете с десните формации, ако влязат в парламента, ще са единствено на принципна основа. Няма да търсим механичен сбор на формации след изборите само за да участваме във властта. Ако се съгласим по приоритети, по идеи и ако не се налага да правим компромиси с идейната си същност, може би ще има възможност за взаимодействие с някои от партиите, които ще влязат в парламента. Но преди да сме видели, първо, платформата на всеки един политически субект и, второ, къде може да се съберем и какво ни отличава, нищо не мога да кажа със сигурност.

Е, някои от предизборните платформи вече излязоха на бял свят. Виждаме едно наддаване като на циганска сватба за заплати, за пенсии. Кои от предложенията, според Вас, са сравнително реалистични и кои не са?

- Ами, доста от нещата не са реалистични. Звучат хубаво за ушите, но аз не съм видял нито една от големите партии, пък и от по-малките, да представи разчети на това как смята да постигне обещанията си. Виждам, че всички говорят за доходите и в интерес на истината има какво да се направи там. Но това, което обещава ГЕРБ - повишение на минималната и на средната работна заплата, предизвиква логичния въпрос защо преди два месеца правеха нещо съвсем различно? Какво се промени сега изведнъж и как да повярваме, че ще го постигнат?

Част от идеите, които БСП лансират в сферата по доходите, също звучат добре, но отново липсва финансова обосновка. На този фон това, което ние предлагаме в политиката по доходите, е да се изработи ясен и обективен механизъм за повишение на минималната работна заплата, който да е свързан с производителността на труда и ръста на БВП. Но в същото време да се дава възможност за изпреварващо нарастване на минималната работна заплата в първите години над тези обективни показатели, за да компенсира изоставането от по-ранните години на прехода.

Друга конкретна идея, която и синдикатите споделят, е да има диференцирана работна заплата за хора с висше образование и такива без висше образование като мярка за задържане на квалифицираните ни кадри в страната.

Има и други механизми, които ние предлагаме - възможностите, които дава колективното договаряне в рамките на тристранния диалог; възможността да се увеличат през бюджетната сфера заплатите в сегменти, които са ключови за дългосрочното развитие на страната като образование и здравеопазване. ГЕРБ сега обещават двукратно увеличаване на учителските заплати. Помните, че само преди няколко месеца имаше грозни сценки за 10-процентното увеличение, което трябваше да дадат на учителите. Няма да коментирам какво стана с мизерните 10 милиона за БАН, за които пак се разиграваше някакъв пошъл спектакъл, и в крайна сметка не им ги дадоха. Така че много от обещанията, които сега са извадени на политическия пазар, звучат примамливо, но аз лично не вярвам на тези, които ги дават. Те са били във властова позиция досега и не са го направили.

Всички политици говорят за вдигане на доходите. Но как може да стане това при неработеща икономика, която разчита само на европейските пари? В България производство почти няма, тя се превърна в страната на услугите, на продавачките и сервитьорите. 

- Изцяло съм съгласен с вас, ние имаме неработеща структура на икономиката. И това е друг много основен елемент от нашата програма. Необходимо е да се преструктурира икономиката ни така, че да бъде базирана на производство с по-висока добавена стойност и по-висок експортен потенциал. Този тип преструктуриране става само с активна държавна инвестиционна политика, понеже тук говорим за сегменти от икономиката, в които частният сектор обикновено не е достатъчно мотивиран да инвестира самостоятелно. Става дума за големи по обем инвестиции, за дълги периоди, в които възвръщаемостта ще е нулева или много ниска. Тук е мястото на държавата - през един целеви инвестиционен фонд, в размер поне на един милиард лева първоначален капитал, в който поне 30% трябва да дойде от частния сектор, да инвестира в такива стратегически сегменти. За мен ключовото при подбора на тези сегменти е, първо, да се види къде имаме исторически традиции и потенциални пазари и също какви са глобалните тенденции. Такива са например енергетиката и фармацията. Други сегменти, в които трябва да се работи, защото те ще бъдат през следващите 10-15 години на върха на вълната, са роботика, изкуствен интелект, генно инженерство, големи бази данни. Това са все неща, които изискват целенасочено стратегическо планиране и големи инвестиции. А те на този етап могат да дойдат само от държавата. Впоследствие, когато успеем да помогнем на българския бизнес до степен, че той самостоятелно да се утвърди и да излезе на външните пазари, държавата ще се оттегли постепенно, ще си продава дела и ще се прехвърли към други производства. Иначе ще си останем завинаги страна на шофьори, шивачи и продавачи. Но понеже говорехме за доходите - въпреки неработещата структура на икономиката, мегдан за увеличение на възнагражденията има. Понеже по всички обективни показатели - и в рамките на страната, и в сравнителен план с ЕС, нашите доходи изостават спрямо това, което произвеждаме. Един обективен критерий, който ми попадна наскоро, е, че към 2015 г. спрямо 1990-а БВП е 130%, т.е. той е нараснал с 30 на сто. А възнагражденията не са мръднали.

АБВ предлага промяна и в данъчната система. Как ще бъде променено съотношението между преки и косвени данъци?

- В момента съотношението между преки и косвени данъци в страната е нещо от порядъка на 65:35, или по-скоро дори 70:30 косвени спрямо преки данъци. Което е най-високото съотношение в рамките на ЕС. То е и най-антисоциалното, защото косвените данъци и данъците върху потреблението товарят най-много най-уязвимите слоеве.

Една промяна на данъчната система неминуемо трябва да минава през по-балансирано съотношение между преки и косвени данъци. Което означава, че делът на преките данъци трябва да бъде намален. Един механизъм за това е например като се възстанови необлагаемият минимум, който в момента го няма. А в същото време да се снижи делът на косвените данъци, като се възприемат диференцирани ДДС ставки за определени продукти. Или като се повиши прагът за регистрация по ДДС на малките фирми, който в момента е 50 000 лева. Той може да бъде увеличен на 100 000 или 150 000 - в зависимост от конкретния сектор. Така, първо, ще се облекчат малките фирми от ненужна бюрокрация. И второ, ще се избегне необходимостта да се начислява ДДС върху последната добавена стойност на продуктите, които те продават, което ще доведе по един заобиколен начин пак до същия ефект като диференцираните ДДС ставки.

Второто правителство на Бойко Борисов си отиде и една от хвалбите на премиера е, че оставя резерв от 1.5 млрд. лева. От друга страна, дългът е над 20 милиарда. Как става това - резервът остатъкът от изхарченото ли е?

- Резервът, за който говори Бойко Борисов, се дължи основно на факта, че в началото на миналата година бяха предвидени едни капиталови разходи, т.е. разходи за държавни инвестиции в рамките на държавния бюджет, огромна част от които просто не бяха направени. Ако трябва да дам едно метафорично сравнение - това е все едно да трябва да ремонтирате покрива вкъщи, но да не направите разходите за ремонт и да се хвалите на жена си, че сте спестили пари. Какво става, когато утре покривът ви протече, знаем всички. Оттам идва тази икономия.

Правилно ли президентът Радев наложи вето на Закона за концесиите?

- Абсолютно правилно, да. Имаше няколко сериозни проблема с този закон. На първо място, че зад паравана за транспониране на европейска директива той беше претупан и приет без никакви обсъждания в последните дни на парламента. Това е много важен закон и е недопустимо да се приема така. Второ, той въведе някои много спорни текста, единият от които дава възможност на практика за вечни концесии. А вечната концесия по същество е скрита приватизация. И това на фона на много лошия опит, който държавата има с концесионирането на обекти.

Между другото, има няколко много обстойни доклада и на БОРКОР, и на други държавни агенции, които обследват как държавният интерес е защитен или не е по отношение на концесията в периода 2008-2014 година. Те показват, че за много обекти държавата дори не успява да си събере концесионните такси и е ощетена с милиарди левове. И на този фон да приемаме закон, който увековечава на практика концесиите, ми се струва много безразсъдно и грубо погазване на обществения интерес.

 

 

Константин Проданов е роден през 1977 г. в София. Завършил е международни отношения в Юридически факултет на СУ "Св. Климент Охридски", а през 2001 г. магистратура по финанси в Токио, Япония. От 2001-2011 г. работи в банковия сектор там, в някои от най-реномираните световни инвестиционни банки като "ЮБиЕс" и "Голдмън Сакс". Бил е съветник по икономически и финансови въпроси на президента Георги Първанов. През 2014 г. е кандидат за евродепутат от АБВ. Владее английски, руски, японски и френски езици.

Facebook logo
Бъдете с нас и във