Банкеръ Daily

Позиции

Вече е ясно, че QE е колосална грешка

Грандиозният експеримент на т. нар. "количествени улеснения" (QE) е бил погрешен. И е крайно време централните банки да го признаят за провал и да го премахнат от арсенала на паричната си политика колкото е възможно по-бързо.

Такова е мнението на Алисън Шрейгър - икономически коментатор в агенция "Блумбърг". Тя е старши член на Институт Манхатън и автор на "Икономист влиза в публичен дом: И други неочаквани места, за да разбере риска".

 

По време на глобалната финансова криза през 2008-а централните банки търсеха отчаяно начини да инжектират ликвидност във финансовата система. Лихвите бяха нулеви и трябваше да се открие друг механизъм, поради което те започнаха да купуват дългосрочни облигации и гарантирани с ипотеки ценни книжа (бел. ред. - практика, известна като "количествени улеснения"), раздувайки балонообразно балансите си.

Мярката трябваше да е извънредна, но продължи с години и стана неразделна част от инструментариума на Федералния резерв, на "Бенк ъф Инглънд" и на Европейската централна банка. Мотивът беше, че тя ще работи за намаление на дългосрочните лихвени проценти, което стимулира потреблението и повишава кредитната активност и поемането на риск. И първото QE бе последвано от QE2 и след това - от QE3, защото Федералният резерв се опасяваше, че прекратяването им ще доведе до крах на пазарите на дългови книжа.

Близо десетилетие по-късно, когато американските централни банкери започнаха да вталяват баланса си, дойде пандемията и най-обилното в историята QE. То продължи дълго след като премина кризата, въпреки че инфлацията и жилищният пазар започнаха да се нажежават. Или, както обобщава бившият управител на Федералния резерв Бен Бърнанке : "Проблемът с QE е, че работи на практика, но не и на теория".

Досега икономическите ползи от QE са доста неубедителни, но пък разходите са сериозни.

Когато пазарите са в беда, покупките на облигации могат да осигурят нужната ликвидност. Но използването им за цялостно стимулиране на икономиката, за намаляване на безработицата или за повишение на инфлацията има по-съмнителен резултат. Множеството проучвания на централни банки показват, че QE е голям успех, но едва половината от анализите на учените откриват някакви ползи за икономическия продукт или за инфлацията.

В същия момент, разходите са значителни.

На първо място са преките разноски: QE на практика е поемането на рисков кредитен залог, който няма да се отплати, ако лихвените проценти тръгнат нагоре. Федералният резерв начислява лихва на резервите, които му предоставят банките, и ги използва за финансиране на покупките на дългосрочни книжа. Когато лихвените проценти тръгнат нагоре, за да преборят инфлацията, централните банкери ще трябва да плащат повече за резервите отколкото получава от дълговите книжа в портфейла си и губят пари.

На второ място са индиректните разходи, които могат да са още по-големи. Използването на QE за поддържане на ниски лихвени равнища опорочава оценката на риска, защото държавните облигации се смятат за безрискови активи в икономиката и служат като барометър за поемането на риск. Банката за международни разплащания публикува проучване, в което посочва, че понижението на дългосрочните лихви прави корпоративния дълг по-евтин, което подкрепя зомби-компаниите. А намесата на Федералния резерв на пазара на гарантираните с ипотеки ценни книжа по време на пандемията може да изкриви жилищния пазар в продължение на години. Съществуват и сериозни опасения, че потискането на кредитните лихви на държавните задължения блокира сигналите, които пазарите изпращат в нормални условия когато правителствата теглят прекалено много кредити.

QE замъглява връзката между фискалната и монетарната политика и застрашава независимостта на централните банки, защото те на практика монетизират правителствен дълг. И прави много трудно следването на паричните правила.

Прекратяването на QE няма да е лесно. В момента централните банки имат огромни баланси и ще са нужни години те да се редуцират. Великобритания пък вече показа, че когато банкерите престанат да купуват дългови книжа, те могат да хвърлят пазарите в хаос. И след като QE вече се е превърнал в норма, при следващата рецесия пазарите ще очакват още покупки на облигации и ако те не се случат, това ще донесе по-големи проблеми на дълговия пазар.

Изводът: централните банки трябва да признаят, че QE е грешка, особено на фона на топящото се доверие в тях след като подцениха инфлацията. И ако не преразгледат паричната си политика от последното десетилетие, рискуват да останат завинаги в капана на "количествените улеснения".

Facebook logo
Бъдете с нас и във