Банкеръ Daily

Изповедта на Марио Драги пред FT - част трета

Вампирът Драги

(Продължение от Без консенсус, но с ясно мнозинство)

 

Равносметката

Въпреки перченето на Драги, икономиката на еврорегиона остава крехка. И се натрапва усещането, че ЕЦБ е поела прекалено голям товар и вече не може да е единствен играч на терена. Отговорът на италианеца е: "Направихме достатъчно и можем да направим още. А отговорът на въпроса какво липсва е: фискална политика. И това е голямата разлика между Европа и САЩ".

Според Драги "поведението на ЕЦБ по време на кризата, фактът, че след толкова години ние все още сме заедно, че икономиката се е възстановила от кризата, е положително.

Не бих пропуснал възможността да кажа, че за по-малко от шест години работещите са се увеличили с 11 млн. души. В еврозоната са съкратени по-малко работни места по време на кризата и след това са създадени повече нови, отколкото в САЩ. Германия наистина се справя не само по-добре от много други държави, но и най-добре за последните 40 години. Реалният ръст на германския БВП на годишна база е положителен през 24 последователни тримесечия, а безработицата е най-ниската в историята на страната след обединението - 3.1 процента. Заетостта е най-висока за всички времена - 45 млн. души през първото тримесечие на 2019-а. С оредяването на безработните ръстът на заплатите през последните години стана по-динамичен, подкрепяйки вътрешното потребление.

Еврото е популярно колкото винаги е било в 20-годишната си история."

 

Поглед в бъдещето

Наблюдателите на ЕЦБ подозират, че Драги би искал да приключи мандата си начело на институцията като изтегли паричните стимули, с което да докаже, че стратегията му е била работеща. На практика обаче хроничните проблеми на еврозоната остават. Италианецът вини за тях външни фактори като търговският конфликт на Белия дом с Пекин и свързаните с BREXIT рискове, но вътрешната нестабилност също не е преодоляна. Безработицата в южните страни на общността е висока, особено сред младежите. А регионални двигатели като Германия и Холандия буксуват  заради натиска върху износителите. В резултат, след като в края на 2018-а ЕЦБ приключи програмата за покупка на активи, тя я възобнови на съвещанието си през миналия месец като реши всеки месец да купува облигации за 20 млрд. евро, докато инфлацията се доближи до целевите малко под 2 процента. Лихвите по част от депозираните в ЕЦБ средства на кредиторите от еврозоната пък слязоха до минус 0.5 процента. Програмата, за която е била уведомена предварително и госпожа Лагард, предизвика  недоволството на  девет участници в 25-членния управителен съвет на институцията, а седем души гласуваха против решението. Сред деветимата "дисиденти"  бяха председатели на централни банки от държави, "пълнещи" над 50% от БВП на общността.

Драги подчерта за пореден път, че еврозоната работи с един двигател и че "комбинацията от монетарна и фискална политика вероятно щеше да донесе същия резултат за инфлацията и за бюджета, но по-бързо и при по-високи лихвени проценти." С което дефакто подкрепи призивите на френския президент Еманюел Макрон за общ бюджет на общността. Но това ще бъде едно много дълго пътуване, "вероятно точно толкова колкото беше то до въвеждането на еврото - заради съществуващите политически пречки".

Най-големите притеснения на италианеца са, че "растежът е отслабнал в повечето напреднали световни стопанства, особено в онези, за които търговията и промишлеността са особено важни, като Германия и Япония. Прогнозите и за двете държави са за под 1% увеличение на БВП през тази година. Световният търговски оборот се е забавил рязко - от около 5.7% годишно през 2017-а до грубо 1.4% през първото тримесечие на тази година. Краткосрочната перспектива пред сектора остава мрачна."

Драги е уверен, че наследничката му - госпожа Лагард, ще е "изключителен председател на ЕЦБ", защото "я познава от повече време отколкото тя и той биха искали да си спомнят". Дамата е ръководила МВФ и екипът му от икономисти успешно в трудни времена. А и има доста сходства между начина на вземане на решения в ЕЦБ и във Фонда.

 

 

Вампирът Драги

През целия си осемгодишен мандат Драги така и не успя да спечели на своя страна германската преса. Атаките й срещу италианеца бяха редовни и челните й страници го представяха като мафиотски бос, готов да гори банкноти от 100 евро.

Последният изблик на ярост дойде от вестник "Билд", който изобрази Драги като вампир, смучещ кръвта на германските спестители. Това се случи след септемврийското понижение на депозитните лихви до минус 0.5% и подновените покупки на облигации, и ден след като журналистите взеха интервю от шефа на Бундесбанк - Йенс Вайдман. В него банкерът каза, че би качил лихвите колкото е възможно по-скоро. Колегата му от Холандската централна банка - Клаас Кнот, който също като Вайдман загуби битката за креслото на Драги, публикува изявление, че пакетът е отишъл твърде далеч.

Драги не се сърди на критиките. Просто защото "несъгласие по паричната политика се случва навсякъде, не само в Европа. И стратегиите на ЕЦБ ще продължат да работят, макар и по-бавно отколкото в случай, че правителствата се бяха съгласили да харчат повече"

Банкерът не смята, че къщата на еврото е "рахитична". Защото, когато се върне назад, вижда "напредък по банковия съюз, по обединението на капиталовите пазари, но Европейският монетарен съюз все още е непълен. За да бъде той по-силен е необходим общ бюджет на еврозоната."

Драги завършва интервюто с оптимизъм: "Хората вече са разбрали изгодата от единната валута. Доверието расте. Опонентите на еврото претърпяха неуспех".

 

Пълният текст на интервюто на Марио Драги за "Файненшъл таймс" в оригинал може да се прочете тук

Facebook logo
Бъдете с нас и във