Банкеръ Weekly

Васил Велев, председател на АИКБ пред "БАНКЕРЪ":

В криза трябва да се подпомагат пряко пострадалите и бизнесът

Г-н Велев, проектът за Бюджет 2021 предизвиква остри коментари - по-деликатните го наричат предизборен, по-директните заявяват, че е луд, манипулативен и дори подкупен. Изниква представата за залагане на минно поле и остава впечатлението, че властта се готви да лекува ковид с валидол. Как четете вие идеите на управляващите?

Като работодателска организация ние не подкрепихме проекта за Бюджет 2021 - както за държавата, така и за държавното обществено осигуряване. Имаше стари причини за това, но към тях се добавиха и нови. Ако говорим за държавното обществено осигуряване, хроничните слабости са ясни: административното определяне на минимална работна заплата, наличието на минимални осигурителни доходи, каквито има единствено в нашата страна, административния клас за прослужено време, липсата на реформи в медицинската и трудовата експертиза и на мерки за ограничаване на злоупотребите с ТЕЛК, както и най-дългото майчинство в ЕС. По тези причини АИКБ всяка година не подкрепя проектите за държавен бюджет и обществено осигуряване. Към всичко това има нови добавки. В бюджета за обществено осигуряване такива са сближаването на границата между минимална и медианна пенсия – това на практика изравнява пенсиите на хора с различен осигурителен принос и тези, които по различни причини са работили по-малко, ще получат приблизително същото осигуряване като онези, които са били със средни доходи, висше образование, добра квалификация. Освен че е несправедливо, това кара бъдещите пенсионери да се ориентират към сивия сектор – осигуровка на минимален доход и пари в пликчета.

Това не е ли левичарски популизъм от едно правителство, което се рекламира като дясно?

Даже не знам как да го определя. Че е популизъм, популизъм е. И със сигурност минира всички наши усилия за изсветляване на икономиката. А сивият сектор става по-конкурентноспособен и черпи предимства пред изрядните към фиска. Раздаването по 50 лв. на калпак на пенсионерите също е в графата популизъм – то противоречи както на принципите за социално подпомагане за най-нуждаещите се, така и на принципите на пенсионната система.

Да, но с това се преследва бройката от над милион гласоподаватели.

При предишната криза от 2008 г., точно в пика й, кабинетът на Станишев увеличи пенсиите. Тогава това действие беше критикувано от ГЕРБ като предизборно.

Почти всичко, което ГЕРБ критикуваше преди 10 г., сега се претворява в дела.

След последната актуализация на бюджета за текущата година са заложени 5,2 млрд. дефицит, а за следващата се планират 4,9 млрд. За две години ще се реализира дефицит от над 10 млрд. т. е. ще бъдат похарчени вповече, отколкото са спечелени.

Със заемите ли ще бъде покрита тази цифра?

Няма откъде другаде.

Значи се задава дългова спирала?

Има такъв риск. Повечето от тези разходи, включително вредно похарчените средства за въоръжаване, са ненужни в условията на криза. Тези разходи не подкрепят националната икономика за бързо излизане от кризата, не увеличават БВП и не водят до трайно повишаване на доходите. Заложените в проектобюджета харчове не са насочени към ръст на икономиката.
И ще се наложи взимането на нови заеми.

Това явление в последните години не се ли нарича „гърцизация“?

Да, такава опасност съществува. Отчитаме, че засега България е сред страните с най-нисък дълг спрямо БВП, но влизането в дългова спирала бързо може да ликвидира това предимство и да тръгнем към гръцкия сценарий. В криза трябва да се подпомагат пряко пострадалите от нея и тези, които ще ни издърпат от кризата. Пострадалите от кризата са в икономиката, а не в бюджетната сфера. В бюджетния сектор заплатите са увеличени с 10% тази година и предстоят нови увеличения с 30%. А тези, които изработват заплатите на администрацията, са със стагнирани доходи.  Делът на разходите ни в сектор сигурност е най-високият в целия ЕС. Нито е правилно, нито е справедливо.

Още преди публикуването на проектобюджета за 2021 г. АИКБ излезе с много остра декларация относно текущите действия на правителството. Вие дадохте сигнал в аванс.

Декларацията беше срещу намесата на партийната политика в бизнеса, срещу преследването на предприятия и работещите в тях по политически причини. Противопоставихме се срещу контролирания вот и възможностите ръководствата на фирми да насочват работниците в политическия им избор. По-важното, което казахме в тази декларация е, че ние - като икономика и страна можем много повече от това, което реално правим. Посочихме причините за незадоволителното равнище на инвестициите у нас. В последните 10 г. усреднено инвестициите в България са около 21% от БВП, а в предишните 10 г. са били 31 на сто. Нещо повече, в последните няколко години те стагнираха на ниво около 17-18%. В страните от Централна Европа инвестициите са от порядъка на 23-25%, а ние сме тези, които имаме да догонваме. Трябва да анализираме защо в България не се инвестира, след като разполагаме с най- благоприятния данъчен режим. Явно бизнес средата не е добра.

По последна информация „Майкрософт“ е избрал Гърция за изграждане на гигантска база данни тип „облак“ и инвестицията е 1 млрд. евро. Веднага след това стана ясно, че и „Амазон“ ще направи сходна по тема и обем инвестиция в Гърция. А българските IT специалисти са с отлична репутация, данъците са по-ниски, токът е по-евтин. Защо нас ни
няма на инвеститорската карта?

Специално за IT сектора условията у нас са добри, секторът се развива успешно, данъците също са примамливи. Но правната несигурност, лошото законодателство, несигурността на собствеността влияят много силно при взимането на инвестиционно решение.

В Гърция със сигурност ще им вземат по-голям данък, но също със сигурност няма да им вземат собствеността. Има и друго. Ще ви поправя: в Гърция цената на тока за индустрията е по-ниска, отколкото в България. България в момента има най-високите цени на електрическа енергия за индустрията в целия ЕС. Ако погледнем сравнително, ние сме трети по скъп ток, след Полша и Гърция, но в гръцката цена са включени някои допълнителни такси. Освен това Полша и Гърция нямат американски електроцентрали, нямат постоянна такса задължение към обществото, която се определя от държавен регулатор и която се добавя към борсовата цена. Така че излизаме на първо място по цена на индустриалния ток. Това влошава конкурентноспособността на българските предприятия.  В медиите често се обсъжда какъв бил размерът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Но в действителност те са под 10% от общите инвестиции.

Куриозно е, че най-големият чуждестранен инвеститор у нас всъщност са българите, работещи зад граница, които изпращат пари на семействата си.

Има голяма разлика между инвестиция на зелено и тези в покупка на съществуващо предприятие. Това, че собственикът от българин се е сменил с чужденец не прави икономиката ни по-голяма, предприятието си е същото. Важен показател са разходите за придобиване на дълготрайни материални активи спрямо БВП – това е показателят, по който ЕК вече ще мери и точно там ние сме зле. Дори да има висок размер на ПЧИ, ако този показател е нисък, реално няма инвестиции, а само покупка на бизнеси. Примерът ви с инвестициите в „облаци“ в Гърция е много показателен, че най-големите световни компании ни отбягват.

Поправете ме, ако греша, но нито една от първите 1000 мултинационални компании (МНК) не е инвестирала у нас.

Да, и VW не ни избра, не правим автомобил в България, за разлика от другите източноевропейски страни.

Като изключим ковид-кризата и обстоятелствата, свързани с нея, Европа сега говори главно за зелена сделка, за безкарбонова енергетика, за пълна дигитализация и изкуствен интелект. Ние обаче си държим на нашата „въглищарска“ енергетика, при положение, че с очертаващите се около 30 млрд. евро от ЕС можем да реформираме и преобразим цялата си икономика. Как да си обясним това наше движение в обратната посока?

За да дойдат тези европейски пари, първо трябва да има планирана реформа, защото парите вървят по проекти, които произвеждат реформи, те няма да се раздават произволно, пък ние да правим каквото решим. В момента сме в очакване на първия такъв план за възстановяване и устойчивост – екип под ръководството на вицепремиера Томислав Дончев работи по въпроса.
Но не сме видели този план до момента. Първите 6 млрд. евро могат да дойдат следващата година, ако защитим такъв план в близките месеци. Крайният срок за представянето му е април 2021 г., но колкото по-късно бъде представен, толкова повече ще се отложат парите. Това е много добра възможност, различна от всичко, което е правено до момента.

Такива възможности се появяват веднъж на много години.

В живота на един човек може би веднъж. Става дума не само за възстановяване от ковидкризата, а за модернизиране на страната. Какво обаче се получава? Според решение на КЕВР над 400 млн. годишно се плащат за въглеродни емисии,  т. е. плащаме тези пари за онова, което излиза през комина. За сравнение, заплатите в сектора са около 100 млн, даваме 3-4 пъти повече за правото тези ТЕЦ-ове да работят, отделно от това, което са произвели.

Сега по мярката 60:40 месечно вървят  по 10 млн. лв., за да поддържаме персонала на „Марица Изток“, при положение, че той е два пъти по-голям от необходимото. Даже и да отговори на
техническите изисквания за времето след 2025 г., което е невъзможно, няма никаква причина да се плаща тройно и четворно като цена на енергията от тази централа, при положение, че могат да се направят възобновяеми източници. И да се използват съвременните технологии, които вървят по посока на съхраняване на енергията – проблемът е, че нощем слънчевата енергия няма как да се използва, а вятърът не идва по поръчка.

Нашият ПАВЕЦ, например, е своеобразен акумулатор - когато има нужда от енергия, водата се пуска,  за да произвежда. Така или иначе в момента цената на тока от фотоволтаиците е три-четири пъти по-ниска от тази, която плащаме на „Мариците“ едноу две и три. Американските централи - едно и три имат дългосрочни договори за изкупуване на енергията на преференциални цени от порядъка на 200 лв. за мегаватчас, а на държавната "Тец Марица Изток - 2" -  по заповед от правителството, се надплащат значителни суми. Очевидно е, че час по-скоро трябва да направим план за преход и замяна на технологиите. Също така да се свържем с електроенергийните мрежи, пазари и системи за съхранение на другите страни.

Управляващите обаче от години действат напук на световните тенденции и като правило в оборот се пуска съдбата на работниците в ТЕЦ-овете, сякаш те няма да могат да работят другаде при преструктуриране на енергетиката.

И продължаваме да обясняваме, че промяна с тецовете ще стане само през трупа ни. А като цяло имаме недостиг на човешки ресурси по демографски причини.

Това не е ли резултат от флирта на властта с профсъюзите?

Профсъюзите в случая имат много реакционна роля. На централно равнище проблемът като че ли се разбира, но няма кураж и лидерство да се обясни на отрасловите профсъюзи и на предприятията по места каква е истината и как хората да се поведат в правилната посока. Така или иначе нещата ще се случат. Лошото е, че няма да се случат по най-добрия начин – ще
пропуснем възможности, ще закъснеем в развитието си, ще платим грешни пари, за да се тровим по-дълго и повече.

Защо в средите на бизнеса, който би трябвало да е положен на рационална основа, има
толкова много противоречия? Пример са разногласията между работодателски организации
като вашата АИКБ и КРИБ. Каква е причината едни и същи факти да се интерпретират
противоположно?

В различните организации са представени различни бизнеси. Бизнесите, които представляваме ние в огромната си част работят на световните пазари и не зависят от концесии, обществени поръчки, монополно положение. Те се конкурират на световните пазари и зависят от собствените си умения и квалификацията на работниците си. Понякога има противоречия между малкия, средния и едрия бизнеси, но те са нормални и се преодоляват.

Някои видове бизнеси са наричани „придворни бизнеси“. Създаването на привилегии не
изкривява ли пазара?

- Изкривяването на пазара, особено в енергетиката, е много показателно. Там най-големият играч на борсата са предприятията към БЕХ. Няма правилно структурирано предлагане, за да може индустрията да получи енергия на конкурентна цена. Компаниите, „абонирани“ за обществени поръчки също изкривяват средата - за тях е много лесно да са щедри в обещанията си, защото имат постоянен „абонамент“. 

Същото важи и при разпределението на евросредствата. АИКБ редовно излиза с антитръстови и антимонополни позиции. Голяма част от тях години наред остават без резултат. Напоследък се получи някакво развитие, особено в пазара на горивата. Сега, като прибавим към борсовата цена на петролните продукти най-ниския акциз и най-ниските производствени разходи в ЕС, които са у нас, би следвало и цените да са най-ниски в общността. 

Всички сигнали, които сме подавали  преди  това срещу картела в сектора оставаха без последици, диференциацията на цените беше под 1% и купувахме петролни продукти на средноевропейски стойности.

Ако се върнем към темата „Бюджет 2021“ и икономическите практики на сегашното управление, напомня ли ви нещо за знаменитата фраза на Нерон „След мен и потоп!“?

Не мога категорично да потвърдя, но има елементи на такива практики. Например премахването на подоходния тест при социалните плащания за помощи за деца е само за следващата година – това са 390 млн., планирани само за 2021 година. В средносрочната бюджетна прогноза за периода 2022 и 2023 г.  няма такава сума. Догодина предстои тежкото решение как да се
продължи. Ще има натиск от различни кръгове. Синдикатите ще искат това положение да се запази, а пари в бюджета след 2021 г. не са предвидени. И дефицитът би се увеличил значително. Има и други примери, като 50-те лева до март за пенсионерите. А пари в подкрепа на икономиката липсват!


Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във