Банкеръ Daily

Позиции

В игра без правила всички губят

Александър МАРИНОВ

 

Никой нормален човек не оспорва нуждата от правила в обществения живот. Често сме недоволни от дадено правило, мнозина го отричат, някои дори не го спазват. Но (почти) всички разбираме, че без правила не може. Смисълът на съществуване на правилата е ясен – да предотвратяват поведения, които са доказано (или поне има сериозни основания да се оценяват като) вредни за общността и опасни за отделния индивид.

Социализацията на всяко ново поколение започва не просто с научаването на правилата, а най-вече с изясняване на техния смисъл, защото е нужно не сляпо подчинение, а осъзнато съобразяване. Например, не преминаваме на червен сигнал на светофара не за да не ни глобят, а за да не причиним произшествие с щети и, не дай Боже, жертви.

Освен това, правилата и тяхното спазване правят действията на хората предвидими. В огромното мнозинство от обществените дейности и отношения предвидимостта е крайно необходима и полезна. На пръв поглед непредсказуемостта може да изглежда преимущество, но на практика такива субекти предизвикват основателна негативна реакция от останалите. Дори да спечелят нещо в краткосрочен план, в дългосрочен непременно ще са губещи.

В политиката правилата – писани и неписани – имат не по-малко значение, отколкото при движението по пътищата. Тук дори

„катастрофата” може да има още по-тежка цена,

първо, защото има потенциал да засегне живота на хиляди и дори милиони хора, и второ, защото съвременната политика е преди всичко въпрос на добросъвестно представителство и доверие. Всъщност да останеш лоялен към тези, които са те избрали и към техните легитимни интереси, е едно от ключовите правила в демократичната политика.

Някой би възразил, че в нормални условия и при общо взето приемливо управление тези твърдения може и да са верни, но как да се отнасяме към правилата, когато те са създадени и функционират, за да крепят загубила легитимност власт, порочен модел на управление, тормозеща мнозинството от гражданите система? „Смяната на системата”, както днес е широко прието да се заявява, също става по правила, някои от които отдавна са залегнали в конституционните уредби и принципите на политическата култура, а други се създават ад хок, в съответствие с нетипични обстоятелства (но отново в съответствие с някакви правила). Може да изглежда парадоксално, но ако разбираме антисистемността като отрицание на съществуващата система, тя също възниква и функционира по силата на определени правила. Друг е въпросът, че нерядко зад лозунга „Долу системите” се крие намерение за въвеждане на определена, изгодна някому система.

Напомнянето на тези добре известни истини при сегашната политическа ситуация у нас е необходимо, защото

поведението на повечето партии и политици

прилича на действията на двете козлета на тесния мост над буйната река. С тази разлика, че от неспазването на някои основополагащи правила на политиката могат да пострадат не само „опърничавите козлета”, но и по-голямата част от обществото. Създава се впечатление, че – след като се говори за дълбока промяна – правилата вече не важат, особено за победителите в изборите. Което не само не е вярно, а със сигурност ще доведе до неблагоприятни последици. Без претенции за изчерпателност, нека припомним няколко изглеждащи особено актуални днес правила, конкретизирани спрямо фазата на усилията за формиране на парламентарно мнозинство, способно да излъчи правителство и да го поддържа по основните приоритети на политиката му.

На първо място, диалогичност и взаимно зачитане (до границите на съвпадение на основните ценности) са безусловно необходими, без значение с какво преимущество си победил. Българската и световната политика познават много случаи, в които липсата на диалогичност, надменността, силовото налагане на решения са провалили правителства, подкрепяни от внушителни мнозинства (кабинетът на БСП начело с Виденов е най-типичен пример). Още по-очевидна е неизбежността на диалога и разбирателството, когато няма изразено мнозинство. "Има такъв народ" наистина зае първото място на изборите през юли, но то донесе на партията едва 65 мандата. При това положение нейните сили са крайно недостатъчни, особено за най-важното. А то е не да наложат да бъде подкрепено (по някакъв начин) предложеното от тях правителство, а това правителство да може да управлява и да постига целите, заради които ИТН получи доверието на най-голяма част от гласувалите българи.

Именно заради особеностите на тези заявени цели е ясно също така, че

диалог и разбирателство са необходими

главно в отношенията с тези партии, които са привлекли подкрепа на основата на сродни ценности и цели. За избирането на правителство може да се окаже достатъчна аритметиката (въпреки че това по правило не свършва добре), но за успешната му работа е нужна устойчива и консолидирана (нераздирана от противоречия) подкрепа.

Тези азбучни правила се допълват от още едно, не по-малко важно. Да победиш на избори носи не само привилегии и слава, но и голяма отговорност. Първият по резултат има право и задължение да „води играта”, но това не означава да налага едностранно желанията си чрез сила или изнудване. Няма такова правило, че на победителя е простено това, което е забранено на победените. Всички представляват част от суверена, а тези, които изразяват доминиращите ценностни стремежи, са допълнително обвързани. Иначе казано, няма как да се осъществи внушението на ИТН, че ако не бъде изпълнена волята им при съставяне на правителство, вината ще е на другите, неподкрепилите. Вината и загубата на доверие ще се разпредели, но по-вероятно е най-голямата част от щетите да засегнат победителите.

По-нататък едно правило, очевидно във всекидневието, но по необясними причини игнорирано в днешната политическа ситуация. Когато искаш да направиш нещо заедно с някой друг (защото не можеш да го постигнеш сам) е нормално да преговаряш. А това означава - най-малкото -

да се отнасяш уважително или поне сдържано.

Със сигурност не се предполага да го нападаш, обвиняваш и обиждаш. Агресивното, неумерено  поведение е провалило не една и две добри възможности за споразумение. В това отношение (каквито и да са обясненията) ИТН се държи не само прекалено агресивно, но и още по-лошо – крайно непоследователно. Последователната твърда, настъпателна линия на поведение, колкото и негативи да носи, все пак има едно преимущество – дава възможност на другите да изградят също толкова предвидима позиция. А когато се срещнат две общо взето ясни, макар и доста различни гледни точки, винаги има шанс поне за частично разбирателство.

И последното правило: крайната гъвкавост, разбирана като постоянна смяна на позиция и способност да се спогодиш с всеки, неизбежно води до провал. В нашия случай нека повторим: правителство може да се излъчи и на основата на най-причудливи съглашения, само че истинската природа на интересите ще лъсне още на следващия ден. Тогава цената ще бъде още по-висока, защото в политиката няма такова правило „Правя каквото си искам, после си тръгвам с високо вдигната глава”.

Facebook logo
Бъдете с нас и във