Банкеръ Daily

Проф. Велислав Минеков пред „ БАНКЕРЪ“:

Управление става със силата на Костов или с простотията на Бойко

Проф. Минеков, вие недвусмислено залагате името и авторитета си в полза на кандидати на „Демократична България“, това партийна подкрепа ли е?

- Може да се каже, но по-скоро е подкрепа за личности. В Пазарджик подкрепата ми е за Стефан Тафров, човек с невероятна биография, дългогодишен приятел с огромен интелект.

И огромен опит: ако може да се говори за „голям шлем“ в дипломацията, то това е постижението на Стефан Тафров – посланик в Рим, Париж, Лондон и постоянен представител на България в ООН в Ню Йорк.

- Няма такова постижение! Два мандата в Ню Йорк, най-високата награда на Франция, каквато друг българин не е получавал, най-високата награда в Италия. В Кърджали пък ценя водача на листата на ДБ Вилдан Байрямова – тя живее трудно заради устата и характера си.

Ребусът „Кърджали“ предизвиква неизбежен въпрос: защо хората от ДБ не поеха протегнатата ръка от българските турци и мюсюлмани, организирани в анти-ДПС политически движения?

- Това не мога да го разбера. За съжаление, точно този клон на българската политика не беше използван. Нямаше и достатъчно ясни контакти с изселниците в Турция. Липсва кураж да бъдат изслушани тези хора, още веднъж да се чуе тяхната драма. Аз съм човек с биография и в Турция и знам, че нашите хора там имат очаквания.

Как си обяснявате факта, че ДБ не пое ангажимент към тях, при положение, че можеше да има явни електорални ползи от това?

- За това трябва да питате някой, който работи в коалицията. Според мен щеше да е полезно.

Кърджали е знаков район във всички избори, неслучайно там ДПС изправя Карадайъ, а ГЕРБ председателя на НС Караянчева. Човек, близък до мюсюлманските среди сподели, че в противовес на тях да свириш на мюсюлманите на китара в кръчмата на Кърджали е равносилно на това да излезеш по джапанки срещу танкова бригада. Имат се предвид артистичните изяви на проф. Дайнов в подкрепа на ДБ. Споделяте ли тази метафора?

- Наистина, Кърджали е друга държава (Смее се). Това е превзета територия. Впечатляващ е автопаркът на паркинга пред общината – такива автомобили не можете да срещнете накуп за три седмици в Лондон. Става дума за изключително заможни люде. А отстрани животът е в III в. пр. Христа, трябва да обиколите селцата, за да го видите. Там млади хора не останаха. В този район, ако сте проспериращ, сте зависим: търсите фураж - не е наличен, искате да продадете млякото си - няма кой да го купи. Да не говорим за субсидиите...

Има ли работещ модел, който да разбие тази абсурдна симбиоза между феодали и поданици?

- Симбиозата сега е мафиотска, всичко зависи от изборите и от това дали местните хора в своето затворено общество ще изберат свободата си.

Не е ли в това ролята на т. нар. системни партии, които да привнесат демокрация и съвременност в тези райони?

- Никоя от т.нар. системни партии не е участвала в разбиването на тази система, нито в прокарването на дясна политика в районите.

Подкрепяте политическа сила, а неведнъж казахте, че политическите партии са чужди на гражданското мислене, което вие изповядвате.

- Ще подкрепя и други личности. Може и да не са само от  „Демократична България". Да обясня какво означава „дясно“. Дясно е, когато държавата застане зад проспериращия, зад рискуващия, зад лицето, способно да направи някакъв бизнес, ако ще и кокошарник да е. Държавата трябва да го защити, да намали данъците му, да го подкрепи с кредит. Тогава той ще наеме работници, пък нека те да са леви. Ако някой ден това се случи в България, аз, като част от културата, ще бъда ляв. По света, когато човек от интелигенцията пледира за дясното, това се приема за странно. Но само когато страната има мощна икономика, културата ще получи заслуженото.

Ярък е примерът с Уинстън Чърчил: в разгара на Втората световна война, встъпвайки в длъжността премиер на Великобритания, той нарежда бюджета за култура да бъде удвоен. На учудването на генералите защо не набляга на подводниците и самолетите, той отговаря: "Нали именно за тази култура водим войната?"

- Не можеш да убедиш простаци в тази правота! В момента ни управляват хора със странно нисък интелект. Не сте ги виждали в операта или в изложбената зала - за тях това е загубено време.

Кое тук е странното?

- В политиката се втурваха хора, очакващи да се замогнат. Генералитетът от запаса изигра чудесен номер - намери "човека от народа", повторението на Живков. Излишно е да повтарям фактите, че сме най-бедната и корумпирана страна в Европа, с най-голямото медийно мълчание.

Но коя, според Вас, е социалната база на това управление, печелещо вече десетилетие избори след избори?

- Това са различни фактори. Първият е фалшификацията на изборите - наблюдавал съм я лично. Освен това - умноженото чиновничество, "калинките", хора некадърни, но верни. Те не знаят какво е частен бизнес и при едно обръщане на властта, са вън от службите си. А това са над 400 000 души. Така бяха подкупени и естрадните ни певци. Половината ми роднини са симфонични музиканти, те втора категория ли са?

Просто не са участвали в "Златния Орфей". Но вас ви познават – и професионално, и граждански – като човек на каузите. Какво остана от каузата на протестите, където бяхте основен фактор?

- Човек трябва да държи на себе си и на справедливостта – за нея трябва да се борим всеки ден. А непрестанно виждам колеги, които се плашат за заплатите си. Хората на културата са изключително зависими от държавата, там се съществува мрачно.

Мрачно, но сигурно?

- Да. Има една мизерна паничка, която се сервира всеки ден. Страхът е голям и това много ме натъжава.

В своя художествен портрет "Фуше" Стефан Цвайг има една фраза: „Революцията приключи, страстите утихнаха, настъпи тишина. А в тишината се чуваше мляскане“. Има ли тук асоциация с българската улица от 2020 година?

- Може би има надежда за мляскане. Мляскането ще го чуем след 4 април. Но протестите бяха феномен. Ако на площада към присъстващите 150 000 души бяха се присъединили още 50 000, тази власт отдавна нямаше да я има.

За да има успех един протест, той трябва да натовари със своите искания политическа партия. А протестът от 2020 г. не го направи. Защо?

- Много трудно е да се обединят разнопосочните искания на такова множество, не е по силите на една партия.

Според социолозите днешната политическа картина не е много по-различна от картината преди протестите. Напразно ли отиде енергията на улицата?

- Тези измервания не са реални, отчасти са поръчкова стъкмистика. Много зависи от броя на избирателите, който засега е непредвидим. Освен това, днес хората се плашат дори от участия в социологически проучвания. Огромно е и числото на колебаещите се хора, които аз не харесвам.

Тъжно прозвуча разпада на „Отровното трио“, не само от политическа, но и от човешка гледна точка.

- Не сме правени по калъп. Тримата сме различни и в това имаше нещо хубаво. Желая успех на приятелите ми, но по ред  причини не мога да се включа в техния проект.

Има ли в този случай нещо от Станислав Стратиевия "Български синдром"? Не са ли у нас трима човека прекалено много, за да работят в една обща посока?

- Много са (Смее се). Трябва да има падишах - началник със силна ръка. Иначе не върви.

Ако сред тримата има началник, другите двама ще му направят преврат.

- Трябва да си със силата на Иван Костов или с простотията на Бойко Борисов, тогава нещата вървят.

Като скулптор как виждате художествения образ на премиера, който - според различни негови изказвания - е смел като Винету, мъдър като Мечо Пух, но е жертва на Мата Хари?

- Даунинг и Крюгер казват, че глупакът никога не може да оцени нивото на собствената си глупост. Затова не цени логиката на интелигентните. Около Борисов гъмжи от хора с напълно измислени биографии. Самият Борисов е човек с мизерна биография. Той не става и за пожарникар, там се иска смелост, а той не може да разгъне маркуча. Кандидатствал за Държавна сигурност - не го оценили. Пробвал в Народната милиция - и там не го уважили. Накрая – в пожарната. Не знам дали е гасил пожар, но знам за съучастието му по време на „възродителния процес“, което той така старателно крие.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във