Банкеръ Weekly

Позиции

Университетските заплати не удовлетворяват специалистите

Проф. дтн инж. Димитър Радев, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи, пред в. БАНКЕРЪ

Проф. дтн инж. Димитър Радев е първият ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи. Бил е заместник- ректор на Европейския политехнически университет (2010 г.), професор в катедра "Телекомуникационни системи" на Русенския университет "Ангел Кънчев" от 2008 до 2014-а, където е преподавател от 1987-а, а от 2011 до 2014-а е професор в Техническия колеж към Югозападния университет "Неофит Рилски" и в Колежа по телекомуникации и пощи. Доктор по автоматизация на производството (1997 г.) и доктор на техническите науки (2006 г.). Професор по теоретични основи на комуникационната техника от 2008-а.

 

 

Проф. Радев, през последните години постоянно слушаме, че няма връзка между бизнеса и университетите при подготовката на кадри. Как стоят нещата от Вашата гледна точка?

- Разминаването всъщност идва от там, че бизнесът не вярва на държавата. А това може и трябва да се промени. Казвам го, защото преди няколко години минахме по този път, в резултат на което създадохме изцяло нова специалност за нуждите на технологичния гигант HP - "Компютърно администриране на софтуерни приложения". Седнахме на масата, разбрахме се какво точно им трябва и заедно направихме учебните планове. Освен това с помощта на тази компания привлякохме утвърдени специалисти от бранша, които да преподават на студентите. Това е начинът да се подготвят точните кадри за бизнеса. В момента има търсене на около 20 хиляди ИТ специалисти. Точно за това работим в тази посока и се надявам до четири години да можем да дипломираме поне по 500 такива кадри. 

Една птичка обаче пролет не прави...

- Да, но апетитът идва с яденето. От тази учебна година започва приемът в нова подобна специалност - "Софтуерно проектиране". Отделно пращаме студенти на стажове в лабораториите на IBM. Имаме и съвместна програма със "СофтУни". Така че, ако има желание и доверие между държавата и бизнеса, нещата биха могли да се случват. Но не отричам, че процесите вървят бавно. Ето например от тази есен в професионалните гимназии започва обучението по новата професия "Приложен програмист". Според мен най-добри резултати биха се получили при обединени усилия на средното и висшето образование. 

Всъщност вие ли търсите бизнеса, или големите фирми идват при вас с конкретни предложения за промени в учебните програми?

- Преди всичко ние сме активната страна и търсим контакти с частния сектор. Най-трудно беше в началото, но малко по малко започна да се разчува, че ВУЗ-те могат да си сътрудничат с бизнеса. 

А дали младите имат желание да учат това, от което се нуждаят фирмите?

- Може би най-показателното е, че сме едно от малкото висши училища, които през миналата година приеха повече студенти в сравнение с предишната. Практичната насоченост на специалностите определено се харесва на студентите и точно затова сме решили да направим такива нововъведения и при обучаващите се в направленията по комуникации. Друго, което сме направили, е въвеждането на вечерна форма на обучение, тъй като много от младежите искат да работят, а и фирмите по тяхната специалност постоянно им отправят различни оферти, които не са за изпускане. Както казах, това се случва най-вече защото част от преподавателите идват от реалния бизнес и директно си подбират кадрите от скамейката. Тази практика стимулира допълнително останалите, които нагледно виждат възможностите за реализация. 

У нас много се говори за качеството на образованието, но като че ли най-точната мярка за неговото ниво е реализацията.

- Определено няма по-важно нещо от реализацията на студентите. Едва една трета от завършилите икономика работят на позиции, изискващи висше образование. Точно затова държавата реши да намали субсидирането на такива специалности, докато за инженерните профили има увеличение. 

Няма как да не Ви попитам и за последната история в УНСС, при която за предадени празни листи бяха писани тройки, а на опиталите се да покажат знания - двойки. При Вас имало ли е оплаквания срещу преподаватели, които не изискват достатъчно много?

- Случвало се е и винаги се опитваме да вземем спешни мерки. Обикновено правата страната е тази на обучаемия. В края на краищата студентите искат да получават по-добро образование и ние сме длъжни да им го осигурим. Тук има и нещо друго - привличането на специалисти от фирмите за преподаватели до голяма степен изчиства този проблем, тъй като самите те искат да имат по-знаещи и можещи кадри. 

При връзката обаче между финансирането и броя на студентите трудно може да се устои на изкушението да се дават дипломи и на незнаещи хора.

- Това несъмнено е проблем. Ето миналата година по ИТ специалността сме приели 150 души, а сега вече са останали 116. Другите са отпаднали, защото не са могли да се справят. Ако просто ги пуснем да продължат, за да получим и тяхната субсидия, накрая ще имаме едни неподготвени висшисти, които няма да са от полза за икономиката.

Как тогава да се реши проблемът с финансирането на висшите училища, ако в началото се записват 150 души, а накрая остават само 50?

-  Би следвало да се гледа качеството. Все пак тези 50 студенти ще бъдат качествено подготвени и готови веднага да започнат работа, така че е логично да носят същата субсидия както 150-те. Но сега не е така. Правят се опити за промени, само че системата е твърде инерционна, за да се случат нещата толкова бързо, колкото ни се иска на всички. 

Мнозина заминават да учат в чужбина заради по-голямата гъвкавост в избора на дисциплини, които да се посещават. Докато в България програмите са много ограничени и студентите учат това, което им се спусне отгоре. 

- Така е, но за да може един млад човек да направи избор, той трябва да е много добре информиран. По-основен проблем е общата мотивация да се учи, която като цяло е на ниско ниво. Не мога да не призная, че за да се случват нещата както на Запад, са необходими и квалифицирани преподаватели, и мотивирани студенти. У нас никой, който има уменията да работи в частния сектор, не би се съгласил да взима университетска заплата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във