Банкеръ Daily

Христо Панчугов в „СТУДИО БАНКЕРЪ“:

Трифонов трябва да обговори как вижда политическата промяна

Ако шоуменът върне мандата без да посочи път нататък, ще загуби на следващите избори

Г-н Панчугов, всичко живо в момента се упражнява в парламентарна аритметика, а в дълбочината на политическата картина изпъква големият дуел между Борисов и Радев. В контекста на тази битка, как оценявате изказването на Борисов, че предлага на Трифонов 10 депутати за съставяне на кабинет? Дали зад тази реакция не прозира отново страхът от служебен кабинет на президента?

Така изглежда. Притесненията му не са само от служебен кабинет на Радев, а и от начина, по който ще се оцени неговата фигура при нови избори. Той се възползва от факта, че досега лидерите в опозиция не намират общ разказ за алтернативен модел, докато следващите избори  може да дадат по-ефективна консолидация за съставяне на кабинет. Борисов вижда ясно разделенията в сегашната опозиция и се надява евентуалното обединение да е по-благосклонно към него и неговото наследство. За мен голямото разочарование е, че силите анти-ГЕРБ не обсъдиха общи теми преди изборите. Вместо това всички изразяваха страхове – Борисов да не загуби властта, ДБ да не им откраднат изборите, ИСМВ – да не допуснат Борисов да управлява. Но тези страхове не създадоха мотивиращ политически разказ. Вследствие на което сега няма готова стратегия, нито един от политическите лидери не знае какво следва оттук нататък. А резултатите в голямата си част бяха предвидими доста отдавна и беше ясно какви са възможните коалиции.

Една лятна дата за извънредни избори едва ли е добра за опозицията – тогава изборната активност може да е още по-ниска, а управляващите да потегнат редиците, без да са получили ревизия на управлението си.

Със сигурност това е така. Добре ще се отрази на кондицията на ГЕРБ и евентуалната консолидация на патриотичния вот, който отново да попадне в парламента. Това, което няма да има на разположение Борисов за следващите избори, е държавният ресурс. Той няма да е в комфортната поза да раздава средства на различни групи от обществото. А и не негова администрация ще организира тези избори.

Евентуална ревизия на неговите кабинети би се отразила на Борисов още по-тежко, ако тя бъде извършена още в настоящия парламент.

Затова той в момента възприема стратегията на отлагане, като си дава сметка, че очертаващите се парламентарни мнозинства са доста противоречиви. И очаква техни грешки. В народното събрание, особено през Слави Трифонов, влязоха хора, за които почти нищо не се знае, но се предполага, че биха се поддали на стимулиране срещу подкрепа за ГЕРБ под някаква форма.

Стигнахме и до Радев. Той ли е големият печеливш от създалата се ситуация?

Зависи изцяло от него. Миналата година той пропусна доста ходове. Радев стимулира протеста, но не успя да се превърне в негов изразител. Както почти всичко в мандата си: повдигаше теми, но ги зарязваше посредата недовършени. До сега президентът не е показал достатъчно воля или последователност, за да позиционира себе си като истинска алтернатива на управлението на Борисов. Използва всяка ситуация, за да предизвика конфликт, но това противопоставяне дефинира и двамата с премиера.В момента той е институционална алтернатива. Около Радев няма кръг от хора, които да отъждествим с различен тип управление. И това е най-големият му недостатък.

Щом бяга от нов вот, Борисов вероятно подозира, че този парламент ще започне с минимум две важни действия, независимо дали ще се формира кабинет – ремонт на Избирателния кодекс и разследване на собственото му управление, което дори да не стигне далече, силно би деформирало имиджа му за следващи избори.

Сто процента. Премиерът иска да отложи парламентарните избори след президентските, с надеждата или той, или друг кандидат да отстрани Румен Радев. Този сценарий вероятно съществува в неговата глава, но за мен не е реалистичен.

Спадът в гласовете за ДПС също е сериозен симптом – не само за бъдещето на статуквото, но и за начина, по който ще се разпределя мюсюлманският вот занапред.

Абсолютно. И това се случи, когато ДПС реално нямаше противник. Или стратегически са решили да не мобилизират докрай своя вот, или неясен играч се е намесил в ситуацията. По-вероятен е първият вариант. Ситуацията в предстоящия парламент е патова. Нито една от формациите не иска предсрочни избори.

Значи ли това, че волю-неволю кабинет се очертава?

Не съм сигурен, че има ситуация, в която опозицията да направи правителство.

Няма ли да е политически инфантилно поведението на Трифонов, ако откаже мандат за правителство – тогава всеки би се запитал защо изобщо се яви на изборите?

Политически инфантилно е, безспорно. Но е и в голяма степен предопределено.

След като получаваш властта на тепсия, а не я желаеш, това носи големия риск от провал на следващи избори.

Особени са взаимоотношения между харизматични политически лидери и техните последователи. Възможно е да проработи и обратното – връщането на властта, под предлог за отказ от безпринципни сделки, да усили позициите му. Трифонов явно се надява да посъбере още от патриотичния вот. И най-вече - да откъсне парчета от ДБ и ИСМВ. Хубавото е, че ако получи мандата, Трифонов ще бъде принуден да обговори как за него изглежда политическата промяна. Ако върне мандата без да посочи конкретен път нататък, на следващите избори ще загуби. Но ако декларира, че иска пълно мнозинство, за да реализира идеите си, без да погазва принципите си, и върне мандата с тези доводи, може и да увеличи вота си.

Трифонов видимо не е обграден с ярки капацитети и е трудно да се предположи кого би посочил за премиер. Виждате ли в такава позиция Кулеков или Сиромахов, примерно?

Труден въпрос. Той стои и пред коалиционната политика оттук нататък. И тримата - Трифонов, Иванов и Манолова - са егоистично настроени лидери, от създаването на политическите им формации, всичко се е въртяло около техните персони, как някой от тях да стане премиер?

Може би четвърти.

Но тогава кой ще носи отговорността? Някога при Беров не се налагаше никой да носи отговорност – безличен кабинет, който да осъществи подмяна. Сега ситуацията не е такава. Обществото е силно фокусирано върху политическата система и всяко движение ще се следи изкъсо.

В същото това общество вече вървят версии, че Трифонов е новото лице на задкулисието, което иска да се избави от употребения Борисов, както се случи и с Пеевски. Намирате ли резон в това?

Със сигурност отговаря на модела за харизматичния лидер. В антуража на Трифонов се виждат много хора от бившето царско обкръжение. Това показва, че моделът работи безотказно. Но протестът започна да пренарежда пластовете в обществото и занапред политическите проекти ще се правят отдолу нагоре.

Свикнали сме да търсим подтекст в словата, излизащи от ДПС. Какво ли има предвид д-р Доган с думите на Дарадайъ в изборната нощ за „модерно коалиране“? Може би ръката отново се протяга за участие във властта?

Има се предвид точно това – обединение не около партии, не около миналото, не около личности, а около дневен ред. Да кажем Зелената сделка, към която ДПС проявява особен афинитет. Там ще бъде голяма част от финансирането за следващия програмен период. По този начин ДПС ще предложи подкрепата си по теми.

За да остане „близо до масата“?

Точно така. Силно се съмнявам, че този модел е приложим в българската политика, но очевидно това е крайната цел.

Вече се появиха и първите автометафори в новата ситуация: Мая Манолова се припозна като парламентарен омбудсман, а Нинова свали БСП от първостепенна политическа сила до новия балансьор. Как четете тези превъплъщения?

Всеки се опитва да излезе от ситуацията по най-добрия начин и търси новата си роля. Нинова превърна БСП в реакционна партия, на която демокрацията е отнела много. Това предопредели краха на партията.

Как оценявате „феномена Божков“ – от дистанция за нула време заставаш почти на входа на парламента? Или въпросът  е риторичен?

Извън теорията на конспирацията, където говорим за организиран и купен вот, но не можем да го докажем, структурата на вота за Божков е много интересна. Той стана олицетворение на битката срещу системата. Голям процент от гласувалите за него, както и за Трифонов, са хора, които досега не са гласували. И в двата случая имаме ролеви модели. Това е притеснително, но показва колко е необходимо българската политическа система да намери нов разказ за това как се прави политика.

Кое е по-вероятно за следващите избори, когато и да са те – нараненото статукво да се регенерира или да бъде довършено?

Много сложен въпрос. Зависи как партиите ще разиграят картите си в предстоящия парламент.

Партиите анти-ГЕРБ имат нелоши карти в ръцете си, но изглежда не ги оценяват достатъчно.

Две трети от местата в парламента са за партии, които са се заявили като анти-ГЕРБ. Обществените настроения очевидно са срещу ГЕРБ. Ако тази партия не се реорганизира, ще стане част от пейзажа.

Разговора води: Емил Янев

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във