Банкеръ Daily

Адв. Николай Хаджигенов пред „БАНКЕРЪ“:

Трябва ли ни „наша“ БКП, след ГЕРБ - БКП?

Г-н Хаджигенов, след „министерския водевил“, да погледнем по-сериозно на ситуацията. Как виждате аргументите „за“ и „против“ съставянето на анти-ГЕРБ кабинет, с ресурсите на сегашното народно събрание?

Ще започна с доводите „против“. Техните изразители си представят мантрата извънредни избори като вълшебна пръчица, като пръстена на Арабела или като детска приказка, в края на която целуваш жабата и тя се превръща в принцеса. Повечето апологети на „Против“ стигат до махането на един главен прокурор, без дори да казват как и колко време ще отнеме това. Или до махането на шефовете на областните дирекции на МВР. И смятат ГЕРБ за изчегъртан. Удобно пропускайки, че ГЕРБ е на власт 12 г. и в рамките на едно служебно правителство трябва да се освободят дори горските стражари и началниците на пощите. Фрагментите на тази партия са разпространени като метастази из цялото тяло на държавата. Тоест - това не е възможно. Прокурорите са 1600, служителите на МВР са 50 хиляди. А правителство с кратък мандат може да постави на ключовите позиции свестни хора. За да стане като в Щатите -  републиканци гласуват против Тръмп по време на мандата му. Нашата коалиция (Изправи се! Мутри вън! – бел. авт.) беше „орел, рак и щука“, нещо невъзможно, което накарахме да работи. Така работи истинската демокрация.

Партиите на протеста разполагат със златна възможност да съставят правителство, което да прочисти цялата администрация от калинките на ГЕРБ и да постигнат пробив в битката си. Докато едни бързи извънредни избори могат да бъдат за тях непредвидими или дори по-лошо – напълно предвидими.

Бих заложил на второто, че са предвидими. Бойко все още има милиарди, има хора и ресурси из цялата страна.

Администрацията е на негово разположение и голяма част от медиите видимо са още под контрол.

Той все така има всичко, ние все така нищо. Използвайки всеобщия гняв, сега едва добутахме до 40% участие във вота. Защо се смята, че на следващите избори активността ще е по-висока? Логично е да се предположи, че през лятото ще е по-ниска.

Има и друг, психологически аргумент: ще се роди съмнение върху способността на опонентите на Борисов да бъдат негова управленска алтернатива, след като не желаят да поемат властта.

Правилно, това е нещо, което засега никой не споменава. Но какво мисли Слави, ние не знаем. Ако не искаш да управляваш, какво, по дяволите, правиш тук? Ако не искаш да поемаш рискове, стой си вкъщи – то и ставането от леглото е риск.

Да разгледаме капаните, които статуквото може да постави. И ГЕРБ, и БСП, и ДПС декларират, че застават зад правителство. Но не е ли гротеска ГЕРБ да застава зад правителство, което ще го разследва?

Подкрепата на ГЕРБ е лъжа. Но подобен ход предвидих още на площада миналото лято с въпроса "Дали ГЕРБ и Борисов няма да подкрепят управление срещу себе си с цел политическо оцеляване?"

Те дори бяха готови да оглавят протеста срещу самите себе си.

Това направиха през 2013 г. – яхнаха протеста и се върнаха на бял кон. Ами ако ДПС решат да гласуват срещу Гешев, т. е. срещу себе си, тогава какво правим? Ще кажем, не, не ви искаме гласовете ли? Ако врагът ми дава оръжие срещу себе си, аз ще го взема. Трябва да се мисли повече. И преди са ме наричали министър на ГЕРБ, и сега е същото.

Все пак, какъв е скритият интерес на ГЕРБ и ДПС да настояват за правителство на опонентите си? Единият вариант е да ги накарат напук да не произведат кабинет, щом кръвните врагове го искат.

Това е едната очевидна причина. Другата не е толкова очевидна. Отдавна приказвам, че на политическата сцена няма по-умен и опасен противник от ДПС. Движението отдавна има свои хора навсякъде. Например в следствието – бившият началник на столичната служба, после началник на НСлС. Пеевски беше следовател 10 г., без да е стъпвал в следствието. ДПС практически овладя следствието, полицията и цялата прокуратура. От долу до горе. Ако в един момент политическото оцеляване на движението зависи от това, защо да не махнат Гешев?

Изглежда всеки би могъл да бъде пожертван в ДПС заради политическа целесъобразност.

Разбира се. Гледайте на ДПС исторически, като на мафиотските организации – както беше при мутрите: започнаха грубо и брутално, но после прескочиха в етапа, когато си купиха костюми. Сега те имат банки, бизнес в енергетиката и къде ли не. След десетина години няма да можем да им кажем нищо. А ние сега се дебнем идеологически, вместо незабавно да прочистим прокуратурата и следствието. ДПС са си направили сметката.

Възможно е ДПС да са си направили и друга сметка. Идеята за тотално мажоритарно гласуване за всички институции устройва най-много партиите на статуквото и в частност партията на Доган. Не са ли това очертанията на бъдещия модел на задкулисието?

Така е. Затова казвам, че ДПС са неприятно умни противници. При мажоритарно гласуване те ще се окажат неподозирано по-силни.

Значи има риск в съставянето на правителство на Трифонов, ако той настоява на условието за мажоритарни вотове.

Слави също би загубил от едни мажоритарни избори. Сега не е моментът за това и предполагам, че той и хората му го съзнават, разчитам, че са умни. По-скоро биха отложили този въпрос за времето, когато ще сме се справили с ГЕРБ и ДПС.

От управляващата партия непрестанно изтъкват огромния капацитет на Борисов. Ако потърсим още капани в нескритото желание на ГЕРБ и ДПС да подкрепят кабинет на своите противници, може ли един от тях да бъде очакван провал и триумфално завръщане?

Пред „огромния“ капацитет на Борисов пускам сълза: 11 здравни министри за 11 г., половината от тях - намерени по тротоари и пешеходни пътеки, Цветанов за какво беше подготвен? А самият Борисов какво знае, извън шофирането на джипка и мятането на пачки през прозореца? Като гледам листите на Слави, ДБ и нашата, там почти няма хора с политически опит, но пък е пълно с доказани професионалисти.

Държавният служител Михаил Константинов цитира военновременни практики и прокара изумителната идея при кабинет на протеста, за вицепремиер да бъде назначен лидерът на бъдещата опозиция, т. е. ГЕРБ, с цел единение и справяне с външни и вътрешни опасности. Виждате ли Борисов в такава роля?

Все още държавният служител Константинов пропуска тази подробност, че ние воюваме изцяло с вътрешен враг. И той се казва Борисов. Аз бих го назначил да отговаря за килера и метлите в МС, при едно бъдещо правителство.

Как си обяснявате безпределната вярност сред известна част от партиите на протеста, на кристално чисти идеологии, които заменят политическия реализъм?

Аз съм скаран с идеологиите. В политически аспект те са наивна аматьорщина. Вярват в светлото бъдеще, но всички живеем в настоящето.

Прокарва се лицемерна свенливост към държавните постове от хора, които вече са реални депутати, а това не е безплатно начинание за доброволци.

Зад това се крият желания за единственост и изключителност. Това е нов вид БКП. Но не ГЕРБ - БКП, а „нашата“ БКП. Ето защо трябва да останем преди всичко граждани и да бъдем коректив.

При така струпаните мотиви, къде минава границата между политическата далновидност и обикновената безпринципност?

Политическата безпринципност у нас се разбира като нормална политика, като някакво покерче зад гърба на обществото, от което може да се спечели. Отказвам да съм такъв политик.

Неистовото желание за незабавни предсрочни избори не е ли също хазартен ход, от който може да загубиш всичко – разминаване между желано и действително?

Това е глупав ход. Демокрацията е да събереш орел, рак и щука и да постигнеш резултати, в името на общата цел. За пример давам правителството на Марио Драги в Италия.

Има още един довод срещу съставянето на кабинет от досегашната опозиция – че той ще е заложник на ГЕРБ, ДПС и БСП и те ще могат да го свалят във всеки подходящ за тях момент.

Макар и по трудния начин, БСП разбраха, че по този път се самоубиват.

Но помним какво се случи, когато се гласуваше за ВСС и за Цацаров, като шеф на КПКОНПИ – статуквото бе единно в този си троен вид.

Помним това добре. Както и онова, че когато някой помага, а не иска нищо, винаги има едно на ум.

Няколко пъти употребявате местоимението „ние“. Кои точно сте вие?

На първо място, нашата част от коалицията – Мутри, вън!, гражданската част. Извън нея, мисловният процес върви във всички опозиционни сили.

Колко спечели и колко загуби вашата коалиция от активизирането на Дончева, която първоначално се заяви като консултант и помагач, а сега - лидер и депутат?

За повечето странични наблюдатели, това е изненада. За нас не е. Ако е изненада, тя не е много приятна. Затова и казвам, че типичният български политик винаги казва едно, а после върши друго. Това е един от моделите, които искам да разруша.

Каква е вероятността за правителство в този парламент от 1 до 10?

Шестица. Но това е път в будисткия смисъл на думата.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във