Банкеръ Daily

Изповедта на Марио Драги пред FT - част първа

Три думи - три трилиона долара

Марио Драги сдава поста

Председателят на Европейската централна банка   Марио Драги, който на 31 октомври трябва да предаде   управлението й   на своя приемник - госпожа Кристин Лагард, определи осемгодишния си мандат начело на институцията като успех в битката за еврото. От ъгловия си офис на 40-я етаж в  новата централа на ЕЦБ във Франкфурт той посочи нейната сграда  като въплъщение на трансформацията на институцията по време на президентството му, изразяваща се във формулата  "прозрачност и независимост". Това бе казано  в интервю на банкера за "Файненшъл таймс", осъществено  от Лайънъл Барбър и от Клер Джоунс на 25 юни и на 20 септември,  и публикувано официално на 30 септември в сайта на Банката за международни разплащания.

Под ръководството на Драги ЕЦБ влезе в зрялата си възраст. Редом с Федералния резерв и с други големи централни банки тя използва впечатляващ арсенал от инструменти и инжектира трилиони евро за да стимулира   икономиката на еврозоната и за  да бъдат компенсирани  последствията от глобалната финансова криза. Драги периодично обираше овациите при  срещите на върха в Брюксел. А през май френският президент Еманюел Макрон го удостои със званието "Кавалер на почетния легион" и го нарече наследник на Жан Моне и Робер Шуман - основоположниците  на проекта за обединена Европа .

В интервютата за "Файненшъл таймс", за които става дума  Драги отговори на критиците си, посочи уроците от многогодишната дългова криза в еврозоната, очерта собствения си принос и наследство, и предизвикателствата, които очакват  госпожа Лагард. Той обоснова и последния пакет от монетарни стимули, който бе приет през септември, но се оказа неприемлив за опонентите му от ЕЦБ. И   сподели вижданията си за укрепване на общността в бъдеще.

Новата централа на ЕЦБ във Франкфурт

 


Първи стъпки


Син на централен банкер, Драги имаше прекрасни "препоръки" за длъжността си в ЕЦБ заради необикновено широкия си поглед в различни области: финансови пазари, продължителна кариера в италианското министерство на финансите и в "Банка д'Италия", международни връзки, познания и опит  в областта на икономическата  политика и в регулаторните дейности. И редом с всичко...италианец.

Драги споделя, че шестте години, които е прекарал в Борда за финансова стабилност (бел. ред. - международна структура на Г-20, която контролира и прави препоръки за световната финансова система) и в Италианската централна банка, са го подготвили добре, за да оглави процеса на вземане на решения от управителния съвет на ЕЦБ.

Стартът му обаче е експлозивен. Няколко дни след като поема банковото кормило - на 1 ноември 2011-а, той прави първото си лихвено понижение, а месец по-късно - и второто, когато основната лихва на еврозоната става един процент. Мотивите на Драги:

"Бяхме в криза, след това изглеждаше, че нещата малко са се подобрили в края на 2010-а. Но в последните месеци на 2011-а кредитните потоци към частния сектор намаляваха драматично. Икономиката вече се свиваше. Появиха се и доказателства за държавна и банкова "зараза". 

Естественият отговор бе незабавно да понижим лихвените проценти...и след това да въведем програма за дългосрочни рефинансиращи операции (LTRO). Те не бяха съвсем нови, защото и преди са били предоставяни подобни дългосрочни кредитни линии. Разликата беше, че нашите LTROs бяха тригодишни и с много по-облекчени условия за достъп до тях. Бяха променени и правилата за гарантирането им, защото предишният опит показваше, че при някои от предходните изисквания тези кредитни линии се оказваха недостъпни".

Драги добавя, че "между февруари и март 2012-а чрез тези тригодишни LTROs избегнахме голяма банкова криза в еврозоната, която щеше да окаже  разрушителен ефект в много държави от общността, и въпреки това се сблъскахме със съпротива и с критики дори на този ранен стадий." Според италианеца подобна драматична криза е изисквала мощен монетарен отговор с всички налични по онова време инструменти, включително и нетрадиционни.

 


Три думи - три трилиона долара


Може би най-забележителният епизод от кариерата на Драги като председател на ЕЦБ е обещанието му "да направи всичко възможно" в рамките на банковия мандат, за да върне доверието на инвеститорите в еврозоната. Той го дава по време на изказването си на Конференцията за глобални инвестиции в Лондон на 26 юли 2012-а.

Историята започва месец преди "клетвата" на италианеца. Над финансовите пазари е надвиснала буря. На карта е поставена съдбата на еврото, което за Драги, както и за повечето европейци, е емблема на усилията на поколения да донесат мир и  благоденствие на Стария континент, "разкъсан" от две кървави войни. В ранното лято на 2012-а се ширят съмнения дали най-слабите държави от еврорегиона (Гърция, Испания, Италия) ще успеят да върнат дълговете си. Цената на еврото пада стремглаво, икономиката изпада отново в рецесия, финансовата и банковата система на еврорегиона са силно фрагментирани. Действителността е: 17 независими държави, възел от бюджети, липса на едно единствено правителство, силно различаващи се стопанства...

В тази атмосфера лидерите на Европейския съюз се събират в Брюксел на кризисна среща на върха. И в ранното утро на 29 юни излизат с набор от договорености за общ банков надзор, за бюджетна координация и за по-централизирана икономическа политика. Драги е "доволен от резултата". А посланието му към съвета е конкретно: "Трябва да действате; интервенция на ЕЦБ няма да е ефективна без по-голямо обединение - фискално, икономическо, политическо".

За Драги е повече от ясно, че по-голямата част от несполуките с дължат  на криза на доверието в еврото, която трябва да бъде предотвратена. Именно това го подтиква да направи паметното си изказване и да изпрати силно послание към инвеститорите, че ЕЦБ ще направи всичко по силите си и то ще е достатъчно да вдъхне сигурност на пазарните играчи и да спре движението по низходящата спирала.

"Бях решен да наложа силово гледната си точка. А пазарите направиха останалото", заявява Драги. На 12 септември  ЕЦБ обявява началото на програмата си за покупка на облигации (ОМТ). За да парира спекулациите за разцепване на еврозоната институцията заплашва да купува правителствени облигации в неограничени количества. Северните страни - членки на общността обвиняват Драги, че надхвърля правомощията си, но инвеститорите са удовлетворени. А след като в началото на 2015-а ЕЦБ се присъединява към другите големи централни банки на планетата и въвежда в действие плана си за покупка на облигации, за да стимулира инфлацията и растежа, балансът на централната банка  се раздува до 2.6 трлн. евро  (към  юни 2018-а) .     

(Следва Без консенсус, но с ясно мнозинство)

Facebook logo
Бъдете с нас и във