Банкеръ Daily

Позиции

Тоз, който падне на вота, той не умира...

Поредното, но не и последно социологическо проучване за изборните нагласи, отново вади на бял свят един нашенски абсурд - все по-малко българи се натискат да идат до изборните урни, а кандидатите за хамама в българския парламент се увеличават. И освен традиционните системни партии, които ни съпровождат, както казва поетът, "от люлката до гроба", се присламчват все нови и нови млади, но обръгнали на обещания играчи. 

Ако Алеко беше жив, щеше да рече, че има бърза и топла връзка между парламента и Солунската митница. Впрочем баталията около за фитосанитарния контрол на ГКПП "Капитан Андреево" доказва, че такава има.

Проблемът е, че гранично-пропусквателните пунктове са константа величина. Те не нарастват с нарастването на броя на партиите, които напират да влязат в Народното събрание. Това е крайно несправедливо. И по тази причина в нашия парламент са възможни всякакви коалиции, като дори и очевидно невъзможните, се обединяват около разбирателството как ще делят митницата. Всъщност надписът над входа на Народното събрание "Съединението прави силата" днес означава точно това.

Та, последното проучване ни убеждава, че към този надпис, със задната мисъл, че няма невъзможни коалиции, се устремяват осем партии. Поименното им изброяване няма смисъл - у нас партиите си менят имената, но не и нравите. Те, както казва народът, една майка ги е раждала.

Твърди се също така, че у нас майката на идиотите винаги е бременна. И по тази причина сме на път да стигнем постижението на Мойсей, който водил народа си 40 години из пустинята. 31 години преход, остават ни само някакви си 9 години.

Като стана дума за рекорд, очевидно трябва да стискаме зъби и да издържим. Поради скъпите дентални услуги обаче, желаещите да стискат стават все по-малко и са в корелация с намаляващия брой на желаещите да гласуват. Като добавим и факта, че две трети от българите смятат за най-големите проблеми поскъпването на живота, ниските доходи, непосилните цени на енергията и горивата, нещата стават ясни. 

И ни избива на поезия, ето каква:

Жътва е сега. Пейте социолози,

тез тъжни прокоби за слаба активност!

Но... млъкни сърце!

Ще да отмине и тоя (им) вот...

Настане пак вечер, месец изгрее

звезди ще обсипят свода небесен.

Зора се сипва, утро мъдрее,

устата проклина цяла вселена,

а юнакът към урната вятър го вее...

Тоз, който падне на вота,

той не умира!

Него жалеят и ЦИК, и бюджета,

а пиари програми за него лелеят.

Сал избирателят клет

търси духът в дамаджана

и бленува самодиви в бяла премяна...

Facebook logo
Бъдете с нас и във