Банкеръ Weekly

Позиции

Светът е заплашен от "инфлационна депресия"

Световното стопанство може да се окаже в уникалното положение на "инфлационна депресия" след като възстанови прекъснатата заради пандемията икономическа активност. Това споделя експертът по история на икономиката Робърт Скиделски - автор на биографията в три части на британския икономист Джон Мейнард Кейнс - в интервю за агенция "Блумбърг". 

 

Онова, което отличава икономическия шок от COVID-19 от онзи по времето на Великата депресия, е, че прекратилите работа индустриални сектори с цел контрол на заболяването, тепърва ще доведе до срив на покупателната възможност на населението. Основната причина ще са усилията на правителствата да субсидират заплатите: само в Европа, благодарение на тези мерки са спасени

около 40 млн. работни места.

Същевременно, те ще качат и цените, смята Скиделски. Тази комбинация ще доведе до депресия и до инфлация в едно и също време - изключително необичайно явление. 

Централните банки на развитите стопанства, които положиха огромни усилия да повишат инфлацията след края на гробалната финансова криза през 2008-а, в момента се сблъскват с дълбоки рецесии и с рекорден спад на цените на суровия петрол. Което, според мнозинството икономисти, прави дефлацията реална заплаха. Не липсват обаче и предупреждения за повишение на цените. То ще се случи в резултат на мощната подкрепа за търсенето от фискалните и паричните стимули

в комбинация с пораженията върху предлагането,

нарушено от производствените паузи и от транспортните коридори. 

Известна доза инфлация ще помогне на правителствата да платят цената на мащабните спасителни пакети, твърди Скиделски (който е и член на Камарата на лордовете на Великобритания), защото "това е форма на данък". Другият вариант е прякото данъчно облагане с по-високи данъчни ставки. 

Скидески открива известен прецедент в "стагфлацията" от 70-е години на миналия век, довела до завой от кейнсианския подход в използването на държавните бюджети за управление на икономиката, което е изместено от водещата роля на централните банки. Ответните мерки срещу коронавируса обаче размиха разделителните линии между фискалната и монетарната политика, защото централните банки поддържаха изкуствено ниски кредитните разходи,

за да помогнат на управляващите да харчат повече. 

Едно от последствията, според Скиделски, може да е ръст на цените. Той допълва, че голямото предизвикателство след кризата ще е да се изработят механизми за правителствените разходи, които не са ограничени от "изкуствени" правила, но са достатъчно солидни, за да предотвратят политически мотивирани екстравагантни разходи.

В този смисъл държавите със собствени централни банки с независима парична политика могат просто да си напечатат достатъчно пари за харчене - егоистично, но вярно.

Икономическият коментатор за Европа на "Файненшъл таймс" - Мартин Сандбу - пък посочва, че е време след водопада от пари за поразените от COVID-19 икономики да се помисли точно толкова радикално и за структурата на държавните бюджети, по-специално за структурата и размера на данъците. Просто защото следкризисната обстановка е идеална възможност за изработването на по-ефективна и по-справедлива система. 

Когато субсидиите за заплати отпаднат,

много от спасените работни места ще бъдат загубени,

ако наплашените потребители или правилата за социално дистанциране забавят възстановяването на потреблението.

Един от очевидните начини да се помогне на хората да се върнат на работа е като се намали данъчната тежест като процент от разходите за работна сила. Това ще окуражи предприемачите да започнат нов бизнес или да разширят съществуващите си дейности. Не всичките стари работни места ще останат жизнеспособни, поради което ще трябва да се открият нови в сектори, способни да оцеляват в пандемична обстановка, включително дистанционни форми на обучение и забавления, технологична подкрепа и роботика, доставки и, може би, пренасочване от количество към качество. 

Много правителства временно намалиха или отложиха за по-късен период някои данъци за бизнеса. Което създава идеални условия те да бъдат променени. Както и да бъдат въведени някои нови и по-интелигентни данъчни ставки.

Например, група европейски икономисти предлагат да се помогне на дребния бизнес не чрез заеми, които ще затруднят възстановяването им, а чрез безвъзмездни помощи, съчетани с по-висок данък печалба в по-късен период. Това на практика е имитация на правителствени капиталови инжекции дори за едноличните търговци и фамилните фирми. 

Някои данъци ще трябва да се повишат за сметка на намалението на други, за да се ограничат дефицитите. Още повече, след като в резултат на пандемията със сигурност ще настъпи

промяна на приоритетите в полза на разходите.

Очаква се и силна подкрепа за работниците на първа линия, най-вече на заетите в секторите на здравеопазването и образованието, които понякога са най-ниско платени.  

Облагането на капитала трябва да се увеличи за сметка на редукция на налозите за работна сила. В случая най-добрата алтернатива би била нов данък богатство с предвидени бонуси за ускорено преориентиране на средства от дейности с по-ниска към по-висока производителност.

Трябва да се побърза и с разрешаването на проблема с избягването на данъчно облагане на мултинационалните корпорации. Франция и Германия вече

извадиха от списъка на получателите на държавна помощ

регистрираните в офшорни зони компаниите. Крайно време е да ги последват и други държави, като същевременно се разшири обсега на изключените.   

Не трябва да се загърбва и борбата с климатичните промени като се наложат амбициозни налози на въглеродните емисии и на други замърсители. 

В нормално време данъчните структури и разпределението на разходите се променят със скоростта на охлюв. В сегашната извънредна ситуация са необходими енергични действия за доброто на икономиката, а не в името на предизборните обещания. Защото след COVID-19 ние не би трябвало да искаме да се върнем към старите си навици, а да заживеем много по-добре. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във