Банкеръ Daily

Позиции

Светът е полудял и системата е разрушена

В пост в LinkedIn на 5 ноември милиардерът Рей Далио - основател на хеджинговия фонд Bridgewater Associates, коментира в прав текст и без да цепи басма на никого парадокса на свободните капитали в глобалното стопанство: "Точно когато парите са абсолютно достъпни за онези, които имат и средства и кредитоспособност, те по същество не са на разположение на онези, които нямат пари и не са надеждни кредиполотучатели, което допринася за увеличаващото се неравенство от гледна точка на възможности, лично състояние и в политически аспект".

Есето на Далио е копие на изказването му от ранните часове на същия ден пред участниците в икономическия форум в Гринуич, щата Кънектикът, в което той предупреди, че икономическото неравенство се е превърнало в "национална извънредна ситуация" за Съединените щати.

Излагайки тезата си, Далио акцентира на няколко основни момента.

- На първо място, "парите са достъпни за кредитоспособните, защото инвеститорите, които им ги предоставят,  доброволно се съгласяват да получат обратно по-малко, отколкото са дали и няма да си искат обратно главниците в обозримо бъдеще".

В случая става въпрос за почти нулевите или отрицателни лихви, които "изяждат" част от свободния капитал. Той продължава да расте благодарение на централните банки, които купуват активно финансови активи в хода на безплодните си усилия да повишат икономическата активност и инфлацията. А причината за неуспеха на тези мерки е, че инвеститорите, при които отиват парите, предпочитат да ги инвестират вместо да ги харчат - динамика, наблюдавана нееднократно и в миналото. В резултат, цените на финансовите активи растат, очакваните бъдещи приходи намаляват, а икономиката и инфлацията буксуват на едно място.

Рей Далио

 

Въпросният мощен ръст на цените и очакваната ниска доходност не се отнасят само за облигациите, но и за акциите, за частните и за рисковите капитали. При тях обаче те не са толкова видими колкото при дълговите инструменти, защото инвестициите,  подобни  на ценни книжа   нямат предварително дефинираната възвръщаемост на облигациите. И очакваните бъдещи постъпления са оставени на въображението на инвеститорите. Те пък имат огромни количества свободни средства за влагане и са толкова заслепени от историите за преуспели в миналото книжа на революционни технологични компании, че все по-голям брой дружества дори не се опитват да доказват печалби или да планират бъдещите си постъпления, за да продават акциите си. Защото вместо това продават мечтите си на играчи, натъпкани  с пари и с кредитен потенциал.  

Резултатът: В някои случаи, заради този паричен разгул, вложителите в рискови капитали вкарват средства в прохождащи фирми, които не търсят пари, защото вече имат повече от достатъчно. Инвеститорите обаче заплашват да навредят на дръзналите да се откажат от финансови инжекции, като предоставят безпрецедентна подкрепа на техни прохождащи  в бизнеса конкуренти.

- Същевременно  съществуват огромни правителствени дефицити, които със сигурност ще продължат да растат чувствително и ще изискват огромни количества нов дълг, продаван от правителствата. Тези суми не могат да бъдат абсорбирани по естествен начин, без да качат лихвените проценти в момент когато това би имало разрушителен ефект върху пазарите и икономиките, защото светът е задлъжнял до уши.

Тогава откъде ще дойдат парите за покупката на тези облигации и за финансирането на тези дефицити? Почти сигурно - от централните банки, които ще купят дълга, натрупан от прясно отпечатаните пари.

Резултатът: Тази динамика, при която здравите финанси се изхвърлят през прозореца, ще продължи и вероятно ще се ускори, особено в държавите, разполагащи и с резервни валути и в тези парични единици - САЩ, Европа и Япония, съответно  в долари, в евро и в йени.

- В същия момент, на трето място, плащанията за пенсии и за здравеопазване ще чукат все по-настойчиво на вратата, а мнозинството субекти, които са длъжни да ги направят, няма да имат пари, за да посрещнат тези си задължения.

В момента много пенсионни фондове, направили инвестиции, за да изплащат пенсии, използват предполагаеми приходи, договорени с националните им регулатори. Те по правило са доста по-високи (с около 7%) от пазарните и са пресметнати въз основа на очакваната възвръщаемост на инвестициите. В резултат, повечето пенсионни фондове няма да имат достатъчно средства, за да изпълнят поетите ангажименти. Получателите им, в традиционния случай - учители и правителствени чиновници, също ще пострадат от бюджетните съкращения и със сигурност няма да са съгласни да им орежат облагите. И докато зад ангажиментите на пенсионните фондове все пак стои някакво финансиране, повечето здравни задължения се финансират от работещите. Променящата се демография, при която все по-малко работници трябва да издържат все повече пенсионери, нуждаещи се от здравни грижи, обаче ограничава драстично необходимите за целта средства.

Какво ще последва от това разминаване между задължения и възможности? Най-вероятно безпощадна битка, която да определи каква част от разликата може да се поеме чрез : орязване на помощите; увеличение на данъците;  печатането на пари (което трябва да стане на федерално равнище и да се прехвърли към нуждаещите се на нива щати). Което ще изостри битката между бедни и богати. Доколкото нито една от тези три мерки не е добра, печатането на пари е най-лесният път, защото е и най-прикритият начин за осъществяването на прехвърляне на богатства и за увеличение на цените. В крайна сметка  дългът и другите финансови задължения изискват единствено от длъжниците да пращат пари. И защото няма ограничения на количествата или на общия обем на отпечатаните парични знаци, това ще е най-безпроблемният подход. 

Големият риск при този подход е, че той застрашава използваемостта на трите основни световни резервни валути като жизнеспособно средство за съхранение на богатството. Същевременно, ако политиците не успеят да монетаризират тези задължения, битката богати - бедни за размера на разходите, които да се орежат или на данъците - с колко да се повишат, ще се ожесточи.

Резултатът: богатите капиталисти ще започнат да се изнасят към местата, в които пропастта между бедни и богати и конфликтите не са толкова дълбоки. А правителствата, които губят едрите си данъчни платци ще търсят все повече начини за ги задържат у дома.

Обобщението на Далио е безпощадно:

Тъй като естественият процес на прехвърляне на средства от най-богатите към работниците и към другите слоеве от населението, за да се подобрят приходите и кредитоспособността им не работи, системата, чрез която  да бъде  принуден  капитализма да работи добре за мнозинството хора е разрушена. Централните банки губят способността си да обърнат спадовете в растеж. Този набор от обстоятелства е неустойчив и навежда на мисълта, че светът се приближава към голяма смяна на парадигмата. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във