Банкеръ Weekly

Симеон Ставрев:

Столична община продължава да се източва от „Коалиция на софрата“

Симеон Ставрев е общински съветник в Столичния общински съвет и член на Националния съвет  на партия „Да, България!“.

 

Г-н Ставрев, голямото недоволство е насочено основно към изпълнителната власт и някак незабелязано за общественото внимание върви голямото източване на средства по модела „ГЕРБ“ в Столична община. Какви са общите характеристики на този модел, който се разпростира на национално, общинско, локално и корпоративно равнище?

ГЕРБ управлява Столична община от 12 години - едно десетилетие от зам.-председателя на партията Йорданка Фандъкова, и две години по-рано - от председателя Бойко Борисов. Доскоро те имаха абсолютен комфорт в управлението на града заради тоталното си мнозинство в СОС. В едно изречение, моделът ГЕРБ работи не за развитие на града по най-добрия начин, а за да се развият интересите на определени предприемачи. От последните местни избори насам сме засекли огромни проблеми, които - като опозиция - се опитваме да извадим на светло.

Кои са конкретните илюстрации на модела „ГЕРБ“ в Столична община - разполагате с доста обширен списък от примери?

Да започнем с един казус, свързан с фирма „Титан“. През 2015 г. общината продава на фирмата ненужен терен на „Околовръстно шосе“ и бул. „Сливница“ за около 2.1 млн. лева. Година по-късно ръководството на общинско предприятие „Чистота-Искър“ решава, че точно този приватизиран имот му е особено необходим и внася в СОС докладна записка за обратното му изкупуване. Вече за над 6 млн. лева.

Три пъти „пода“, както се казва в една игра с пари.

Общинските съветници на ГЕРБ, ВМРО, БСП и СДС гласуват решение за обратното изкупуване и ощастливяват „Титан“ с чиста печалба от 4 млн. лева.

Какви подобрения са направени междувременно, че цената на този имот да бъде утроена?

Минимални. Подадохме сигнал до г-н Гешев за тази злоупотреба, но от 6 месеца чуваме само... мълчанието на прокуратурата. Друга интересна сделка е свързана с имот, отдаден безвъзмездно на спортен клуб “Лeвски - Драгалевци". Площта му е 54 дка, а върху нея има няколко обекта - два стадиона (открит и покрит), кортове, паркинги, съблекални, кафе-ресторант. Условието е комплексът да се ползва от жителите на района. Договорът е 10-годишен, сключен е през 2007 г. и би трябвало да изтече през 2017 година. Нищо подобно - въпросният клуб продължава да стопанисва комплекса и днес - без търг и конкурс, срещу символичен наем от 5200 лв. месечно. По наши груби изчисления, тези пари спортният клуб ги изкарва за един работен ден.

Звучи апетитно. Какъв емпиричен материал още можете да представите за функционирането на модела „ГЕРБ“ в София? Може би прочутите „златни тоалетни“, за които общината плати по над 25 000 лв. за квадратен метър?

Тази тема повдигнах преди повече от половин година. В градинката на „Кристал“ има чисто нова тоалетна, която не е въведена в експлоатация. Самата градинка е ремонтирана основно и функционира нормално. Попитах официално г-жа Фандъкова защо тоалетната не работи, а отговорът беше, че градинката е получила Акт 16, но тоалетната била част от друг проект. Което е абсурдно. Тази тоалетна излезе на общината 200 000 лева. Има още една подобна тоалетна - при НДК, откъм „Патриарх Евтимий“. Двете общо са погълнали половин милион лева общински пари. След медийно запитване се оказа, че през последните години са приватизирани други 18 тоалетни на обща стойност 600 000 лева. Разликата в съпоставката е парадоксална. Но, щом говорим за тоалетни, има и по-големи парадокси. Тоалетна в близост до Министерството на земеделието е превърната в бензиностанция, въпреки приватизационния договор за запазване на предназначението. В градинката при „Майчин дом“ пък тоалетната е станала хранителен магазин.

Заводът за боклук също се покри със скандална слава.

Ако при тоалетните сумите не са огромни, то при завода за боклук става дума за страшно много пари. Самият завод се състои от три части. В едната се изсипва за преработка всичкият боклук на столицата. Има обаче инсталация за механично третиране на боклука, има и пречиствателна станция за водата от цялата тази система. Всичко това е на стойност 300 млн. лева. Къде е бедата тук?

Заводът трябва да произвежда RDF гориво за циментовите заводи, защото инсинераторът му все още не е построен. Капацитетът му е 180 000 тона годишно, но произвежда само 60 000 тона, защото работят само една трета от мощностите му. И, понеже циментовите заводи все пак трябва да работят, "софийският дефицит" се компенсира с вносен боклук за горене. А непреработените отпадъци, от които би трябвало да разполагаме със 120 000 тона RDF гориво, продължават да се депонират на градското сметище в с. Яна. Така че... каква е нуждата от този завод и каква е ползата на общината и на столичани?

Тикет системата на столичния обществен транспорт също трябваше вече да е готова за пускане в действие, но продължава да е енигма.

Закъсня много и струва 80 млн. лева. По мое мнение - също неадекватно скъпа.

Примерите са много, но за да се изяснят нещата, трябва да разграничим некомпетентността от далаверата. Кое от двете преобладава в Столична община?

Едното може да замени другото. Зависи кой как представя действията.

Но и двете могат да бъдат подсъдни.

Неслучайно пишем до прокуратурата, макар и напразно. Ако някой има интерес първо да построи завод за боклук, а после инсинератор, може да се каже, че е чисто интересчийство, за сметка на системата за рециклиране на битови отпадъци. Не мога да го докажа, но мога да предполагам, че е така.

Какви са финансовите мащаби на тези концесии?

Не мога да кажа какво е записано по договори, но вижте си данъците и си правете изводи. Ако контейнерите за разделно събиране на боклука бяха повсеместни и отпадъците се рециклираха, нямаше да се налага изобщо да плащаме за сметосъбирането.

Електронната администрация все така е мираж. Има ли някакъв повей в столицата от мащабната зелена кампания на ЕС?

Нищо особено не се случва по темата. Видяхме и колко блокове бяха санирани по „широкомащабната“ програма на ГЕРБ.

Ако в Европа разкажем, че гоним енергийна ефективност със саниране на блокове, сигурно ще се търкалят от смях – в момента те говорят за базисно нова енергетика.

По принцип, да. Сега ще влязат едни много милиарди, но как ще бъдат разпределени те? Столична община трябва да има стратегия, а за такава аз не съм чул, съдейки по докладните, които влизат за разглеждане в СОС. Имаме ли свързана мрежа от велоалеи, за да слязат хората от колите? Отговорът е очевиден.

Всичко това е възможно да се случи само при благоприятен за злоупотребите баланс в СОС. Методи Лалов нарече това плаващо мнозинство „Коалиция на софрата“. Защо тази „коалиция“ не беше разбита, след като резултатите от местните избори даваха надежди?

„Коалицията на софрата“ се съставлява от ГЕРБ, ВМРО, "Атака" и СДС. БСП също се включва от време на време. В София не се случи Истанбулският сценарий, защото „Спаси София“ имаха възможност да вкарат 6-8 общински съветници, но не го направиха. Те останаха само с един представител, а изгубените гласове бяха преразпределени в полза на „Коалицията на софрата“.

Разговора води: Емил Янев

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във