Банкеръ Daily

Позиции

Стийвън Мур : Дефлацията е истинският убиец на благосъстоянието

Ограничената в резултат на пандемията от COVID-19 икономическа активност потопи икономиката на САЩ, изпрати на трудовата борса над 30 млн. американци и редуцира националния продукт и богатство с трилиони долари. Към хаоса се прибавя и едно заболяване на стопанството, което протича почти незабележимо: една от най-тежките дефлации в модерната история. И, за разлика от коронавируса, тя не показва никакви признаци, че ще затихне и ще си отиде. Такива са тревожните заключения на Стийвън Мур - член на създадения от щатския президент Доналд Тръмп съвет за икономическо възстановяване след заразата и съосновател на комитета за възвръщане на благосъстоянието - които той споделя за "Файненшъл таймс".      

Цените падат. Мартенският индикатор на персоналното потребление в САЩ се е понижил със 7.5% годишно, а индексът на потребителските цени през април претърпя най-дълбокия си месечен срив от декември 2008-а насам. Много по-обезпокоителна е ценовата тенденция при суровините - най-добрият дневен инфлационен индикатор. В момента той е в низходяща спирала. И освен сериозният спад на петролните котировки в резултат на свитото глобално потребление, недостигът на доларова ликвидност в световен план задълбочава допълнително неволите на индустрията. На практика всичките търгувани на борсите суровини и материали поевтиняват, а водещият ценови индекс на бранша CRB се е обезценил с една трета от януари досега.     

Един поглед към доходността на американските облигации и към защитените срещу инфлация ДЦК (TIPS) също буди тревога. Целевите за Федералния резерв 2% годишна инфлация, измерена чрез индекса на персоналните потребителски цени, отдавна са просто мираж. А пазарните оценки сочат, че въпросният индекс ще се задържи средно 1.1% през следващите 30 години.

Диагнозата "дефлация" на господин Мур и на колегите му изглежда изненадваща, защото щатският конгрес добави дълг за грубо 3 трлн. щ. долара, а Федералният резерв инжектира ликвидност за поне 2.1 трлн. долара в икономиката само в рамките на взетите извънредни мерки срещу пандемията. Да не говорим, че централната банка на САЩ свали лихвени проценти поти до нула - все действия, които се свързват с ръст, а не със спад на цените. 

Какво е обяснението за противоположния резултат?

Когато светът се сблъска с някакво бедствие, един от задължителните ефекти е паническо бягство на капитали към щатския долар като най-сигурно спасително убежище. Американците трупат долари, изнервените инвеститори се запасяват с кеш, а чужденците купуват най-сигурните активи, които могат да намерят - американски правителствени облигации, които се плащат в долари.   

Още през 30-е години на миналия век, по време на депресията, когато резкият спад на цените постави на колене щатската икономика, дефлацията уби благосъстоянието. Работниците пострадаха, защото ръстът на реалните разходи за труд намалиха броя на наетите и качиха безработицата. Днес, при всеки пазарен сигнал за дефлация, учените и Федералният резерв продължават да се страхуват повече от потенциална инфлация. Един от бившите членове на управителния съвет на щатската централна банка - Лари Линдзи - предупреждава за предстояща инфлация след като икономиката се възстанови от пандемията. Инфлационните ястреби вероятно имат право, но когато доходността на 30-годишните правителствени облигации е еквивалентна на 1.35% годишна лихва, колективната пазарна мъдрост залага на обратната посока. 

Нека, все пак, да приемем, че прогнозите за бъдеща инфлация заради ударните правителствени разходи са верни. Те обаче все още не са аргумент за толериране на съществуващата дефлация, която убиващ растежа. Ако Федералният резерв се концентрира върху цените на суровините и материалите, той би трябвало да инжектира масивна доларова ликвидност в тях. Просто защото когато къщата гори, първо гасиш пламъците, а след това заличаваш щетите от водата. 

Засега американските централни банкери реагират твърде умерено на кризата. И с отказа си да позволят на цените да ръководят паричната политика, не успяват да снабдяват глобалните пазари с доларовата ликвидност, за която претендират. Ако това не се коригира, падащите цени ще предотвратят V-образното възстановяване, от което отчаяно се нуждаят и САЩ и светът. 

Добрата новина е, че Федералният резерв и американското министерство на финансите не са изчерпали мунициите. И оттук нататък би трябвало да направят няколко стъпки. Първо, лихвените проценти, които централната банка плаща за резервите на кредитните институции в нея, да се свалят до нула (от 0.1% в момента). Данъците на възнагражденията по трудови договори да се премахнат до края на годината (а вече внесените от 1 януари досега от работници и работодатели да се върнат) докато не се пребори дефлацията. Тези мерки са много по-ефективни отколкото федералните разходи. 

Финансовото министерство трябва да получи разрешение да размени краткосрочните ДЦК срещу дългови правителствени книжа от Фонда за социално осигуряване, които не се търгуват, така че неговите довереници да могат да ги продават и да купуват обикновени акции. Ако това беше направено по време на кризата през 2008-а, социалното осигуряване щеше да спечели трилиони долари благодарение на мощния ръст на цените на щатските борсови индекси през последното десетилетие. Тези покупки на акции трябва да се осъществят чрез търгувани на борсата фондове, така че правителството да няма корпоративно право на глас.     

Ако американското стопанство иска да се върне към благоденствието, постигнато през първите три години от управлението на Доналд Тръмп, не е достатъчно да победи коронавируса. Федералният резерв и министерството на финансите пък трябва също да "екзекутират" без колебания другия невидим убиец на растежа - дефлацията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във