Банкеръ Daily

Позиции

Спасителният фонд на еврозоната не трябва да емитира "коронаоблигации"

Клаус Реглинг

Управляващият директор на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) - Клаус Реглинг, коментира в интервю за "Файненшъл таймс", че за краткосрочен отговор на кризата трябва да се използват съществуващите институции и инструменти. И че емитирането на "коронаоблигации" трябва да се възложи на нова европейска структура, чието създаване ще отнеме между една и три години. 

Позицията на Реглинг е студен душ за покачващата се политическа температура и призивите за колективни емисии на еврозоната за преодоляване на пандемията от COVID-19. Шефът на спасителния фонд на еврозоната твърди, че европейските институции вече са емитирали общ дълг за над 800 млрд. евро (с натрупване). И че могат да пуснат на пазара още книжа, ако е необходимо да покриват свързани с кризата краткосрочни финансови нужди. Докато в дългосрочен план има и други опции. 

Еврогрупата позиционира ЕМС в центъра на плановете си за общ отговор на икономическите поражения от коронавируса. Официални представители на блока обсъждат възможността за ползване на т. нар. "Превантивна кредитна линия с разширени условия" (ECCL) от правителства, които търсят допълнителни източници на финансиране.

Да припомним, че ЕМС работи с два вида превантивни кредитни линии, които се предоставят на съответната държава преди тя да започне да изпитва затруднения за привличане на средства от капиталовите пазари. Тези линии могат да се изтеглят или чрез заеми или чрез емитирането на нови акции или облигации. Освен кредитната линия с разширени условия е създадена и "Превантивна условна кредитна линия" (PCCL), достъп до която имат страни, отговарящи на шест допълнителни критерия. 

Господин Реглинг смята, че е прекалено рано да се очаква консенсус сред правителствата от еврозоната как точно да бъдат адаптирани инструментите на ЕМС към сегашните екстремни условия. Той обаче се надява към тези превантивни кредитни линии на институцията да бъдат "прикачени" ограничен брой допълнителни условия. Примерно, парите да се използват за разходи за сектора на здравеопазването или за финансиране на мерки, които трябва да отстранят икономическите последствия от пандемията. Със сигурност ще има изискване да се спазва надзорната рамка на ЕС, което така или иначе е задължително за страните членки.  

През миналата седмица група от девет страни членки на еврозоната, между които Франция, Италия и Испания, призоваха колегите си да работят заедно върху създаването на общ дългов инструмент, който да гарантира "стабилно дългосрочно финансиране на политиките, необходими за компенсиране на щетите, нанесени от пандемията". Тяхното предложение обаче пропадна след като Германия и Нидерландия се обявиха за пореден път твърдо против него.   

Управляващият директор на ЕМС вижда решение в основаването на съвсем нова европейска институция, която да продава тези общи облигации, в случай че се постигне политическо съгласие - сложен и изискващ време проект. Той може да отнеме една, две или три години и трябва да е подплатен с капитал или гаранции или с определени бъдещи приходи. Просто защото никой не може да създаде облигации от нищото.  

Засега Реглинг не смята, че трябва да се увеличава кредитния капацитет на ЕМС, който е 410 млрд. евро.

Според него "в еврозоната няма огромни макроикономически дисбаланси, за разлика отпреди 10-12 години". И дори страните с най-тежки поражения от COVID-19, включително Италия, имат свободен достъп до капиталовите пазари. А на опасенията на някои политици, че използването на ECCL може да застраши позициите на държавата на финансовите пазари, Реглинг противопоставя съществуването на подобни кредитни линии в МВФ, които вдъхват сигурност на инвеститорите.

Шефът на ЕМС информира, че сроковете на кредитирането от ECCL ще бъдат обсъдени от еврогрупата през идните дни и подчерта, че неговата институция е по-гъвкава от МВФ.  

Реглинг призова за солидарност, защото всички страни от еврозоната навлизат в рецесия. Публичният им дълг може да се повиши с допълнителни 10% или 20% от БВП в резултат на кризата. Така че освен националния отговор е наложителен и силен и решителен европейски отговор. Защото всяка страна - членка на общността има интерес всичките останали партньори да преодолеят кризата, която се очертава като най-мощната след Втората световна война.

Facebook logo
Бъдете с нас и във