Банкеръ Daily

Позиции

Спасението за еврото е да се трансформира в stablecoin

ЕЦБ изучава stablecoins

Томас Майер - бивш главен икономист на "Дойче банк", споделя на страниците на "Файненшъл таймс" убеждението си, че спасението на еврото се крие в трансформирането му в дигитална стабилна монета (stablecoin).

Представяме пълния текст на предложението на икономическия експерт

Когато икономическата слабост прелее в рецесия, наблюдението на великия руски писател Лев Толстой, че "всяко нещастно семейство е нещастно по своему", ще се отнася и за държавите от еврозоната. Растящото икономическо разделение ще окаже натиск върху общността, който може да доведе и до нейния колапс. Проектът за Европейски монетарен съюз (EMU) не беше доведе докрай. И макар че банкнотите, емитирани от Европейската централна банка, имат еднакво кредитно качество, стойността на средствата, депозирани  в банките  се различава в различните страни на блока в зависимост от възможностите на националните правителства да гарантират вложенията при фалит на  кредитните институции. Банковият съюз трябваше да окомплектова EMU, но най-важната му компонента - единна гаранция на депозитите, все още липсва заради политическата съпротива срещу подялбата на риска. И макар че неотдавна германският финансов министър Олаф Шолц предложи потенциален компромис, критиците твърдят, че еврото го очаква  гибел.

Вярвам, че решение има: създаването на истинско цифрово евро

Първата стъпка в тази насока трябва да е въвеждането на банков депозит, гарантиран изцяло с пари на централната банка. ЕЦБ би могла да генерира успешно средствата, необходими за залог на този депозит като купи емитираните правителствени облигации в еврозоната.

Втората стъпка е този гарантиран депозит да бъде "въдворен" за цифрови пари на централната банка, които да се превеждат от човек на човек или от компания на компания чрез технологията blockchain. Еврото след  тази операция  ще стане stablecoin, гарантирано  само от правителствени облигации.

Единствено ЕЦБ (а не търговските банки) ще отговаря за емитирането на електронното евро. И за да бъде защитено от правителствени злоупотреби и от фалшифициране, то може да бъде снабдено с цифров воден знак. Това би означавало да се вградят правилата за оригиналния продукт и бъдещото увеличение на паричното предлагане като "интелигентен контракт" в кодирането, свързано с цифровите активи. Паричното предлагане може да се увеличава чрез по-нататъшни покупки на правителствени облигации, но съгласието за тях трябва да се постига независимо от нечие политическо влияние и съобразно  дългосрочните перспективи.

Например, ръстът на предлагането на цифрово евро може да се обвърже с очаквания потенциал за икономически подем на еврозоната. Вместо да се разчита на банково кредитиране, паричното предлагане би могло да се увеличава чрез повишаване на вложенията на ЕЦБ в правителствени облигации. За да не се допуска печатането на пари за финансиране на държавни бюджетни дефицити (каквито предложения има в модерната монетарна теория), правителствата могат да разпределят парите, които получават от продажбата на облигации директно на гражданите под формата на "парични дивиденти".

В света на цифровото евро основната роля на търговските банки ще е да приемат депозити и да ги дават назаем на инвеститорите. Те могат да продължат да създават частни пари чрез кредитирането, но няма да има държавни гаранции за конвертирането им при паритет в дигитално евро. Банките ще заприличат на инвестиционни фондове, чиито активи са защитени частично с буфер от ценни книжа. Спестителите могат да изберат кредитна институция, която отговаря на предпочитанията им за доходност и за частична защита на вложенията. Централната банка пък ще загуби възможността си да използва лихвените проценти като инструмент за управление на създаването на пари чрез кредити за политически цели. Като се вземе  предвид сегашното безсилие на монетарната политика в свят с отрицателни лихви, това едва ли ще има кой знае какво значение.

Цифровизацията предлага начин за намаление на дълговете на страните от еврозоната и за защита на еврото. Консервативните във фискално отношение северни държави могат да се съгласят на еднократна монетаризация на стари дългове в баланса на ЕЦБ, за да подсигурят създаването на сигурни пари. В замяна силно задлъжнелите южни страни трябва да приемат, че след въпросната еднократна монетизация на старите им задължения по-нататъшни спасителни акции чрез същата процедура ще са невъзможни. Този процес може да премахне от пазара правителствени облигации за 7 трлн. евро. Публичният дълг на еврорегиона ще се редуцира до под 25% от БВП, давайки на всеки член нова възможност за благоразумна фискална политика.

Парите, създадени чрез банкови кредити, изискват силна държавна подкрепа, която еврозоната не успя да изгради. Цифровите монети, от друга страна, могат да съществуват и без държавни гаранции. Дигиталното евро, емитирано от ЕЦБ, не само ще е по-силно, но ще може да се конкурира равностойно с щатския долар и с други виртуални пари, за да стане световна резервна валута.

Централните банкери са консервативни по природа и не обичат експерименти. Но загърбвайки стената, те в най-скоро време ще бъдат лишени от друг избор освен да изпробват експериментално лечение за спасяване на блока на еврото от разпад при рецесия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във