Банкеръ Daily

Георги Богданов:

Социалната оценка на правителството е „Среден 2.90“

Георги Богданов е ръководител на Национална мрежа за децата и президент на Регионалната коалиция за закрила на детето Child Pact.

 

Г-н Богданов, казусът „ХелпКарма“ възроди негативизма на обществото към дарителските дейности и в масовото съзнание фондация отново е мръсна дума. Защо темата се изкриви до своята противоположност?

Търсенето и набирането на средства за тежко болни деца и хора в нужда се случва много трудно в България – тези хора не намират подкрепа от страна на държавата. Здравната система - и особено педиатрията - са в много тежко положение. Ние от Национална мрежа за децата от години безуспешно се борим за създаването на национална детска болница. Що се отнася до „ХелпКарма“, липсата на доверие в даренията нанася тежки щети на цялото общество, не само на дарителския сектор. Да се облагодетелстваш от благотворителни каузи е грозно и осъдително.

Още от времето на „Сапио“ целият благотворителен сектор се подразбира като машина за пари и лично облагодетелстване. Какви са рикошетите на този проблем?

Срещу гражданските организации – фондации и сдружения, срещу целия неправителствен сектор по принцип, политиците водят целенасочена кампания.

С каква цел?

Това е най-лесният начин да обезглавиш гражданското общество. По същия начин се води и борбата срещу свободната журналистика. Така можеш да правиш каквото си искаш с държавата.

България се слави с най-некачествената социална услуга в Европа. Защо тогава властта отказва съдействието от гражданския сектор, след като той може да свърши работата на управляващите?

Социалната работа в България реално започна едва преди 15-20 години и то без да е ясно какво точно представлява тя. Когато влязат в темата, политиците обикновено се объркват, защото са наследили една много стара система за социално подпомагане. Да раздадеш някакви пари не значи, че предоставяш социална услуга.

Къде са тежките пукнатини в Закона за социалните услуги?

Социалното подпомагане не прилага методите на социалната работа – да помогнеш на човека, да го изведеш от бедността. Усилията на гражданския сектор не могат да заместят държавата.

Някои недотам демократични нации от Далечния Изток показват как държавата може перфектно да върши тази работа – успехите на Тайван и Южна Корея в борбата срещу корона вируса бяха нагледен тест не само за здравната, но и за социалната система.

Модерните социални политики делегират услуги на външни доставчици – не само на неправителствени организации, а и на фирми, а държавата контролира как се изпълняват услугите. Това у нас присъства в много малка степен – едва 8% от обема на работата.

Какви промени донесе специфичната обстановка на корона-противодействието в обгрижването на детския свят у нас?

Породиха се огромни дебати доколко децата са вирусоносители, дистанионно ли да учат или присъствено. Върху тях се стовари голямата вина за разпространението на вируса. Децата ще понесат кризата в най-тежка степен – не в медицински, а в социален, психологически и емоционален смисъл. Отношението на възрастните към вируса се преекспонира върху децата. Другата страна на проблема е мизерията, в която живеят много от тях. Има деца, които заспиват гладни. Има деца, които губят топлия безплатен обяд на БЧК в училищата, излизайки на дистанционно обучение.

Но едно световно име във вирусологията като акад. Ангел Гълъбов смята, че именно присъственото обучение на учениците е главната причина за взривния растеж на заразата в есенните месеци.

Чисто управленски, много неща трябваше да бъдат свършени още през лятото. Втората вълна се очакваше...

COVID-19 даде една лятна „ваканция“, която не беше използвана.

Някои ще кажат, че и протестите са виновни, но истината е, че над 40% от нашенци са убедени, че този вирус е измислица на Бил Гейтс. Вярваме в конспирациите, а после децата са ни виновни за разболяването.

Споменавали сте, че изборите в САЩ влияят върху политиките за деца в България. Каква връзка намирате?

Надявам се, че при Байдън няма да е така, но управлението на Тръмп даде думата на крайно десни религиозни организации, които радикализираха други общности, включително в България. Така плъзнаха конспиративните теории за 5G, за плоската земя, за „лошия“ закон за социалните услуги, за „отвратителната“ стратегия за детето и всички теми, свързани с децата и семейството.

Тази тенденция се скрепи от управлението на Тръмп в САЩ и на Путин в Русия – че децата и жените не се нуждаят от права, че абортите трябва да се забранят, че силата е в „традиционните“ семейства. В Щатите тръгна нова конспирация - QAnon, която е забранена от ФБР, но има милиони последователи в целия свят. Те вярват, че Хилари Клинтън и демократичният елит на САЩ са педофили, които тормозят деца и им изтеглят надбъбречната жлеза, за да си я инжектират. Краен фундаментализъм. Ние пък вече втора година нямаме стратегия за детето. А домашното насилие продължава да процъфтява.

Защо тези повеи покълват в душевността на европееца, в частност - и на българина?

Хората се поддават на страховете и се притесняват за бъдещето.

Тоест, ако човек се страхува от бъдещето, трябва да тръгне назад във вековете?

Дезинформацията и пропагандата целят именно това. Затова по-важно е какво прави разумната част от населението. А какво прави ЕС? Нищо. Какво прави България в последните 12 години? Нищо.

Да се обясни, например, че в Норвегия не ядат деца.

Да. Да обяснят също къде е Норвегия и къде е България - във всяко едно отношение.

Какви зависимости намирате между българското социално законодателство и руската пропаганда у нас? Москва не гони ли главно геостратегически цели в региона?

Тази тема е най-близко до човека. От политиките за детето се интересуват родителите, които пък са гласоподаватели. По тези линии пропагандата минава най-ефикасно. Виновни винаги са норвежците, Сорос и НПО-тата. Децата действително се използват за политически цели.

Дали обаче американските конспирации и руската администрация са причина ние да имаме най-слабата социална система в Европа?

Никога у нас не сме имали последователна политика в социалната сфера и нито една управляваща политическа сила в последните 20 г. не е направила стъпка в тази посока. Националната мрежа за децата всяка година издава един бележник на властта, в който отбелязваме какво текущото правителство е обещало, какво е изпълнило и какво не е. Оценката винаги е била около тройката, но сега е 2.90. Това се отнася и за демографската политика, раждаемостта, детското здравеопазване.

За да няма залитане в емоции и пристрастия, да погледнем към документа, който най-ясно сочи политиките в отделните сектори. Какво четете вие в Бюджет' 2021 в социалните му измерения?

Инвестициите в децата са много ниски. В частта за образованието се увеличават предимно заплатите на учителите. Социалната сфера е недофинансирана от години – продължаваме да имаме храноден от 1.60 лв. на човек, настанен в социална услуга. А най-недофинансирано е здравеопазването на децата. Там направо е трагично.

Национална черта е да се сравняваме със самите себе си. Ако се сравним с тези, към които се стремим, какво прави за собствените си деца „агресивната“ към нашите деца Норвегия?

За икономическата им политика в тази посока е излишно да говорим. Но там също е забранено да се бият деца. Никой не може да удари шамар на дете - нито родител, нито друго дете. Нашата народопсихология е различна. У нас все още детето е собственост на родителите, а не отделна личност.

Белезите на Ориента продължават да са видими и работещи, независимо от ЕС?

Абсолютно.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във