Банкеръ Daily

По американски:

Социализъм за богатите, капитализъм за останалите 

Коментаторът на "Ню Йорк таймс" Томас Фрийдман признава, че разбира защо демократите се мусят

През първите три години от управлението си Доналд Тръмп работи с бюджетни дефицити, които са  характерни за Америка единствено по време на големи войни и на финансови кризи  - благодарение на данъчните редукции, на военните разходи и на слабата финансова дисциплина. И това е ефект, появил се преди да избухне пандемията, когато икономиката на страната бе в подем и безработицата там бе ниска. Днес, когато наследникът му Джо Байдън иска да харчи повече, за да облекчи пандемичния натиск и да предотврати стопанския спад, републиканците преоткриват дефицита и "разперват  криле". И започват да предявяват претенции за орязване и модифициране на поредния пакет от стимули в размер на 1.9 трлн. долара.

Очевидно е, че трябва да се помогне на най-слабите американци, загубили работните си места, домовете си  или бизнеса си заради COVID-19, да бъдат  подкрепени  градовете, превзети от вируса. Но се коментира и, че когато той бъде победен, всички трябва да седнат около масата и да поговорят. 

През последните години се изприказваха доста  неща за недостатъците на бързата глобализация и за "неолибералния групов уклон към свободните пазари", които игнорираха друг, много по-силен консенсус. А той е, че живеем в нова ера на перманентно ниски лихвени проценти, така че дефицитите изобщо нямат значение, поне докато могат да бъдат обслужвани. Така че ролята на правителствата на развитите държави е да продължат да ги увеличават чрез все по-големи спасителни акции, дефицитни разходи, трупащи се държавни дългове и все "по-лесни пари" - напечатани от централните банки, за да финансират еуфорията. 

Този нов консенсус си има  дефиниция и тя е : "Социализъм за богатите и капитализъм за всички останали", посочва Рушир Шарма - главен глобален стратег в "Моргън Стенли инвестмънт мениджмънт" и автор на книгата "Десетте правила на успешните нации". 

В телефонно интервю за "Ню Йорк таймс" Шарма пояснява, че  до формулата "Социализъм за богатите и капитализъм за останалите" - вариация на тема, популярна през 60-е години на миналия век - се стига,  когато  правителствата предприемат предимно  мерки за стимулиране на финансовите пазари, отколкото на реалната икономика.

Така най-заможните 10% американци, които са собственици на над 80% от  акциите на щатските компании, са утроили богатството си през последните 30 години. А заемащите  долната половина на имотната стълбица 50%, които разчитат на трудовите си възнаграждения на реалните пазари, за да оцелеят, имат  нулеви печалби. 

Най-добрият пример е от миналата година: когато по средата на пандемията  дребни фирми и милиони работни места се закриват, борсовите индекси се катерят ударно нагоре. Което не е правилно. И което  цитираният господин Фрийдман нарича "полет на слонове", който според него винаги е притеснителен и по правило не свършва добре. 

Дори ако се повишат данъците на богатите и се пренасочат повече безвъзмездни помощи към бедните, могат да се получат ред нежелани последствия.  Например, както пише Шарма през юли 2020-а в "Уолстрийт джърнъл": лесните пари и изобилието от щедри спасителни програми стимулират подема на монополите и поддържат живи силно задлъжнелите "фирми-зомбита" за сметка на нововъзникващите дружества, които по правило са пионери в иновациите и в технологиите. Всичко това допринася за по-ниска производителност, което означава по-бавен икономически растеж и "по-скромно парче пай (или пица) за всички".

Именно заради това не бива да се учудваме, че поколенията, родени между 1991-а и 2012-а все повече губят доверие в тази изкривена форма на капитализма и твърдят, "че предпочитат социализма".

Шарма посочва, че през 80-е години на миналия век само 2% от публично търгуваните компании в САЩ са били квалифицирани като "зомбита" - термин, използван от Банката за международни разплащания за фирми, които за период от три години не са печелели достатъчно, за да плащат дори лихвите по заемите си. Техният брой започва да расте бързо в началото на новото хилядолетие и в навечерието на пандемията делът им вече е 19% от дружествата, регистрирани  на борсите в САЩ . Същото се случва в Европа, в Китай и в Япония. Това , според Шарма,  е абсолютно логично. Защото продължителните и все по-разточителни спасителни планове, при които правителствата купуват дори високорискови (junk) корпоративни облигации, за да предотвратят принудителни фалити, "изкривяват ефективното разпределение на капиталите, които трябва да увеличат производителността".

Последните няколко години би трябвало да са период на огромни  деструкции. При толкова много евтини и модерни цифрови инструменти, при  толкова свободен  достъп до мощни компютри и при толкова много лесни пари  стартиращите фирми би трябвало да  изобилстват и да избуяват. Но това  не се случи. За сметка на това обаче едрите корпорации станаха огромни и укрепиха монопола си. И то  не само защото субекти като "Амазон", "Гугъл", "Фейсбук" и "Епъл" натрупаха огромни парични маси, надхвърлящи резервите на много държави, но и защото те безпроблемно използваха силно надутите цени на акциите си или купищата кеш, за да купуват напъпващи напред свои  конкуренти и да поглъщат таланти и ресурси. А  и да  изхвърлят от пазара  слабаците. 

Правителствата пък, в порива си да преодолеят рецесиите и спадовете, загърбиха ролята си да отстраняват неефективните компании. В резултат на това  възстановяването става все по-слабо, с по-нисък ръст на производителността. Което пък изисква и по-голямо количество стимули в подкрепа на растежа. Но и  прави системата все по-неустойчива. 

В момента множество държави, най-вече  САЩ, са увеличили дълговото си бреме. И ако в течение на времето, под натиска на върналата се инфлация лихвите по десетгодишните базови американски държавни облигации се повишат от сегашните - малко над 1%, на 3%, за обслужването на дълга ще са необходими толкова много пари, че за разходи за научни изследвания,за инфраструктура или за образование ще останат само дребни монети. 

Естествено, тогава би  могло  да се напечатат още пари, но това пък би застрашило статуса на долара като световна резервна валута и би повишило още повече цената на кредитите.

Очевидно е, че трябва да се помогне на пострадалите от пандемията. Но вместо това да става чрез персонални чекове, по-разумно би било да се следва стратегията, която прилагат  корейците, тайванците, сингапурците, китайците  и други източни азиатци: кешова подкрепа само на най-уязвимите.

И повече инвестиции в онези инфраструктури, които повишават производителността и създават перспективни работни места.

В Източна Азия акцентират и върху усъвършенстване на управлението си  - по-специално, като укрепват  здравеопазването си, а не като раздуват персонала в една или друга структура . А това се определя  като  една  от причините  в тези райони   да преминават  през пандемията по-леко. 

В крайна сметка експертите се насочват към извода, че  работещата  бъдеща стратегия по-скоро би била: повече капитализъм за всеки и по-малко социализъм за богатите. Защото икономиките растат благодарение на ентусиазма и изобретателността на много хора. Капитализмът не работи без предприемачески риск и творческа деструкция. Без разрушаване и регенериране сърцето на системата спира. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във