Банкеръ Weekly

Проф. Екатерина Михайлова, бивш депутат и лидер на СДС, пред в. "БАНКЕРЪ"

Служебно правителство не е нужно


Ако бъде свикано ВНС, то трябва да е, за да се направи преглед на конституцията

Правилата, които ще бъдат направени за изборите, трябва да гарантират многопартийност

Неинформираният избор по дефиниция е нечестен избор


 

Г-жо Михайлова, каква беше изминалата 2016 г. за България през Вашите очи?

- 2016-а година създаде много тревоги както в България, така и в света, защото е белязана от тежки терористични атаки. Такива, каквито не бяхме виждали до този момент. А това неминуемо се отрази върху политическото развитие и въобще върху начина на живот на всеки един от нас. Това е едно много голямо предизвикателство за управляващите във всяка страна, но също и за обикновения, редовия гражданин, който вижда, че заплахата дебне буквално отвсякъде. И трябва да има реакция и от страна на управлението, и от страна на гражданите към ценности и принципи, които да се отстояват.

На второ място е проблемът (той има връзка с първия) с бежанците, с имигрантите, с хората, които търсят по-добро препитание в рамките на Европа. Това са част от големите теми, които рефлектираха и върху българските проблеми и нашето ежедневие.

Разбира се, политическото събитие за България миналата година са президентските избори. Те зададоха тон на промяна в политическото статукво, което имаме до този момент. Дали тази промяна ще продължи и в каква посока предстои да видим на предсрочните парламентарни избори.

В края на миналата година казахте, че конституцията се нуждае от промени. Какви по-точно?

- Аз твърдя, че има нужда от промени на конституцията вече много години, със сигурност повече от 10-15. И след като минаха 25 години от приемането й, има необходимост от един спокоен прочит, за да видим и добрите, и слабите страни на конституцията.  Самият факт, че тя издържа четвърт век, говори за стабилност в конституционните норми. От друга страна, се показаха и слабостите й. Обикновено започваме да говорим за проблема съдебна власт. Самият факт, че от пет промени на конституцията четири са свързани със съдебната власт, говори достатъчно ясно, че там нещо не е наред, че не е осигурена докрай независимостта на съда. На съда, не на съдебната власт, защото за мен независимостта трябва да бъде гарантирана на съда.

Ако погледнем моделите за управление на съдебната власт - и конструиране, и гарантиране на независимостта - от други демократични страни, ще видим, че съдът е този, който е изведен напред. Разбира се, прокуратурата и следствието също имат своето място като държавни органи, които се занимават с определена дейност и там трябва да бъде гарантирана автономност. Но и контрол, защото обвинението реализира една държавна политика, която е много важна за преследване на лицата, извършили престъпление. Държавата с цялата си мощ застава в тази битка, а съдът е този, който решава, и затова именно неговата независимост трябва да се гарантира. Но според мен, ако се прави цялостен прочит на конституцията и преглед на нейното състояние, не трябва да се фокусираме само в частта "Съдебна власт".

А трябва ли да се прецизира и текстът на чл.99, който доведе до усложнения на сегашната ситуация? Получи ли се вакуум във властта в периода на смяна на настоящия президент с новоизбрания?

- Първо, няма необходимост от служебно правителство. Почти в целия цивилизован свят ще видим, че когато някой си даде оставката, нещата отиват към избори. Правителството, което е избрано, е в оставка и то продължава да действа, докато бъдат проведени изборите и се сформира ново правителство. Тоест, не виждам необходимостта от служебно правителство, но разбирам логиката. А тя е била - да има едно сравнително неутрално управление в определен период от време, когато се правят предсрочни избори. При парламентарното управление редовните избори се провеждат от действащото правителство. Както сме видели, нищо страшно и фатално не се случва. Затова смятам, че не е необходимо да има служебно правителство. Но ако все пак то остане - защото служебните правителства събират доста позитиви, тъй като работят в отсъствието на парламент и на контрол, което ги прави по-симпатични на гражданите - та, ако продължи да функционира този вариант, който е предвиден в нашата конституция, заслужава си да се помисли именно за тази хипотеза, в която е България в момента. Тоест при изтичане на мандат на действащия президент и предстоящото встъпване в длъжност на новоизбрания. Какво се случва? Трябва ли да се назначава служебно правителство, което след това ще бъде променено от встъпилия в длъжност президент?

Още един въпрос в тази посока: в най-скоро време ще се окажем в ситуация с новоизбран президент, който ще трябва да прави първите си крачки като действащ политик, а ще бъде натоварен с цялата отговорност по управлението на държавата. Няма да има друго правителство освен това, което той ще е назначил; няма да има парламент, т.е. законодателната власт за известно време няма да функционира. Правителството ще е президентско. И това ще прилича малко на едно президентско управление, но при липсваща институция, която да се занимава със законодателството. Мисля, че не е най-добрата формула.

Добре, но правилно ли постъпиха двамата президенти, като единият отказа да назначи служебно правителство, а другият не пожела да предложи такова, преди да е встъпил в длъжност?

- Тук отговорът е политически, а не юридически. Аз бих казала следното и смятам, че това би било най-правилното решение: ако можеха двамата да намерят съгласие и да направят един кабинет, който да бъде с одобрението и на действащия президент, и на новоизбрания. За съжаление, това не се получи. Причините са политически и не бих желала да ги коментирам.

А трябва ли да се свика Велико народно събрание за евентуални промени в конституцията?

- За някои от промените ще е необходимо Велико народно събрание. Има много привърженици на това, че ако се свика ВНС, то да бъде само за да се отмени институцията Велико народно събрание. Аз не съм привърженик на тази идея. Ако бъде свикано ВНС, то трябва да е, за да се направи преглед на конституцията. Това е много сериозна стъпка, ако бъде предприета, и трябва да получи доверието на българските граждани. Искам да отбележа, че за да се свика ВНС, преди това Обикновеното народно събрание трябва да изработи, и то с висококвалифицирано мнозинство проекта за изменение на конституцията или проекта за нова конституция, който да се предложи на ВНС. Това е сериозна работа и трябва добре да бъде обмислена, разбира се, ако има широка подкрепа сред депутатите и сред гражданите на България.

Във връзка с този ваш въпрос обаче ми идва следното наум: интересно би било в предстоящите парламентарни избори дали ще бъдат поставени тези теми пред гражданите. Когато говорим за промяна в конституцията, за ВНС логиката е следната: трябва да се поиска доверието от гражданите за една такава голяма промяна, т.е. да се получи вот в подкрепа на подобна промяна. Не после някой да решава, че ще прави едно или друго изменение, без да се е допитал до хората, които в крайна сметка го изпращат в парламента да провежда определена политика.

Ами, ето на референдума хората казаха, че искат мажоритарни избори в два тура. Трябва ли да се въведе чисто мажоритарен вот или смесена система?

- Ами, това е един от дефектите на начина, по който беше проведен референдумът. За съжаление, дебатът за това какво трябва да се направи, коя избирателна система до какво ще доведе не се състоя преди провеждането на референдума. България няма традиции в провеждането на такива допитвания, те се броят на пръсти. Поради което нямаме и политическата култура как се правят тези референдуми. Обичайно се задава само един въпрос и има хубава, дълга, пространна предизборна кампания, в която се чуват много ясно всички "за" или "против" едното или другото решение. При нас стана обратното - дебатът започна, след като приключи гласуването, което е доста ненормално.

В крайна сметка истинският дебат за промяната в изборната система започна сега. От друга страна, при толкова категоричен вот на гражданите не може политиците да се правят, че такъв не е имало. Това, което гражданите им казаха, е: намалете си партийната субсидия, променете изборната система. Дали ще е точно такава, каквато е във въпроса - референдумът не е задължителен, има възможност парламентът да направи промяна. Но тази промяна трябва да бъде много сериозно обсъдена с всичките плюсове и минуси до какво ще доведе. И да се вземе решение, което, от една страна, да отговаря на вота на гражданите, но и да не разруши политическия плурализъм в България. В конституцията е записано съвсем ясно, че имаме политически плурализъм, а това означава, че трябва да има възможност за многопартийна система, която да бъде представена в органите на управление. Тоест, правилата, които ще бъдат направени за изборите, трябва да гарантират многопартийност. Не е толкова лесен отговорът на този въпрос.

И вероятно да не се пише на коляно в този парламент?

- О, в този парламент е абсурд! Първо, това не може да стане чисто технологично. Второ, ако случайно стане, ще се сблъскаме със следното: ще отидем на избори, в които гражданите няма да бъдат информирани. Което означава, че изборите няма да са честни. И то не само по стандартите на Венецианската комисия. Неинформираният избор по дефиниция е нечестен избор.

Следите ли процесите в дясното пространство? Как ще коментирате новия политически проект на Христо Иванов, пък и този на Радан Кънев?

- Предстои да видим и двата проекта с всичките им физиономии, лица и действия, защото те все още стоят като заявка. Има и заявки, че тези два проекта ще вървят заедно, но като че ли нямаме категоричните отговори, които да са дошли от тези формации. Аз много се надявам, че десницата ще има сериозен, автентичен и силен глас в предстоящите избори. Това пожелавам и на двата проекта, които според мен би трябвало да се опитат да вървят заедно. Иначе ще се получи голямо раздробяване на десния вот. А това не е добре, ние сме го виждали.

Самоуби ли се Реформаторският блок, след като влезе в коалиция с ГЕРБ, после взе третия мандат, но не можа да го реализира?

- Ами, мисля, че е приключил. Така изглежда отстрани. Този Реформаторски блок поначало заработи трудно. А пък всичките разправии, които непрекъснато излизаха в публичното пространство, сякаш отнеха много от доверието на гражданите към него.

 

 

Екатерина Михайлова е родена на 24 октомври 1956 г. в Пазарджик. Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски". Депутат в шест Народни събрания. През периода от 2001 до пролетта на 2002 г. е председател на Съюза на демократичните сили (СДС). Чете лекции по теория и практика на парламентаризма и по нормотворчество в Нов български университет и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във