Банкеръ Daily

Позиции

Случаят "Кордовска" - за престъпления не питайте!

Няма конфликт на интереси при бившата директорка в БНБ Нели Кордовска. Окончателното решение на Върховния административен съд, с което беше потвърден актът на първата инстанция, е всичко друго, но не и изненада. Ако не може да бъде "оправено" дело за сравнително скромните лични спестявания в Корпоративна търговска банка (КТБ) на отговорния за банковия надзор при нейния фалит, какво остава за изпарилите се след настъпването му 5 милиарда?! За част от които Кордовска би трябвало да носи отговорност, при това наказателна. 

Фактологията по заведеното от бившата комисия за конфликт на интереси и продължено от антикорупционната комисия дело срещу Нели Кордовска е безспорна. Длъжностната й характеристика като главен директор в управление „Банков надзор“ включва осъществяване оперативното ръководство на Управление „Банков надзор“ при отсъствие на подуправителя на управлението; подпомагане подуправителя на управлението при осъществяване на функциите му, координиране и контролиране дейността на дирекциите в управлението; организиране и контролиране подготовката на регулярните доклади и отчети за състоянието на банковата система.

Три дни преди затварянето на КТБ отстраненият тогавашен подуправител, ръководещ Управление „Банков надзор“ на БНБ, Цветан Гунев оправомощава Кордовска да упражнява правомощията му на подуправител, ръководещ Управление „Банков надзор“, включително да издава индивидуални административни актове и наказателни постановления по Закона за кредитните институции. Ден по-късно тя назначава надзорна инспекция на КТБ, а в деня преди затварянето на банката изтегля сумата от 64 195 евро от личната си сметка в нея. На 20.06.2014 г. гуверньорът Иван Искров и заместничката му Нели Кордовска изготвят и внасят в Управителния съвет на БНБ докладна записка, с която предлагат КТБ да бъде поставена под специален надзор, защото парите в нея свършват.

Съдът приема, че всичко това е така, но тегленето на парите от Кордовска не е резултат от ползване на служебна информация в частен интерес, понеже хиляди неразполагащи с нея граждани и фирми закривали депозитите си в продължение на седмица преди това.  Обстоятелство, което е също безспорно, и остава да си зададем въпрос кой в подобна ситуация не би постъпил по същия начин. Друг е въпросът, че в отговор на медийния интерес по случая, БНБ заяви друго - че нямало как някой от служителите й да е знаел за затварянето на КТБ, преди да постъпи искането на изпълнителните й директори за това. В добавка журналистите бяха посъветвани назидателно да подават сигнали за изплатени в полза на служители на централната банка суми от КТБ след поставянето й под специален надзор. 

Именно наличието на многобройни тегления от други вложители в дните преди затварянето на КТБ се ползва в защитната теза на Кордовска. Иначе всичко е срещу нея - на тази длъжност е разполагала с пълна и точна информация за състоянието на КТБ предвид достъпа до счетоводната и информационната й система, включително до всички изходящи парични потоци от нея в посочения период. В резултат Кордовска е била наясно, че КТБ е в ликвидна криза, застрашена е от  неплатежоспособност и поставяне под специален надзор, което ще доведе до спиране на изпълнението на всички нейни задължения. Знаела е също, че УС на БНБ ще разгледа проект на решение за поставяне на КТБ под специален надзор, която информация е била на разположение на ограничен кръг лица.

Но, да речем, парите са си нейни, пък и не са толкова много. Къде е обаче прокуратурата по другите сигнали за дейността на Кордовска по това време. Тя  беше посочено лично от председателя на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова като служителят, разрешавал от името на гаранционния фонд, чийто заместник-председател е сега, да бъдат променени условията по договорите на 1000 депозанти в КТБ. В резултат са отпаднали преференциалните условия по тях, за да бъде активирана законовата гаранция за изплащането им до тавана от 100 хил. евро. На практика хора, които са реализирали финансовите ползи от тези привилегии с ясното съзнание, че рискуват всичко при евентуален крах, са се наредили сред гарантираните вложители в разрез със закона.  

Схемата беше установена от специалната парламентарната комисия, разследваща КТБ. Оказа се, че като ръководен член на гаранционния фонд Нели Кордовска е дала писмени указания на квесторите в отговор на питането им как да процедират с преференциалните договори, по които клиентите са направили едностранни изявления за прекратяването им при поставяне на банката под специален надзор. Отговорът на Кордовска гласи: "Ако вложителят е платил наказателна лихва при прекратяването на договора за предсрочното му прекратяване, влогът е гарантиран." Пред депутатите обаче тя обяснява указанията си с "техническа грешка"  във вид на сгрешен входящ номер и моли те да не бъдат вземани под внимание. 

За изпълнението на тези указания обаче квесторите на КТБ Станислав Лютов и Елена Костадинчев бяха предадени на съд по обвинение за умишлена безстопанственост в особено големи размери, от което вероятно няма да произтече нищо. Според прокуратурата двамата са действали в съучастие, като не са положили достатъчно грижи за стопанисването и запазването на повереното им имущество, с което са увредили Фонда за гарантиране на  влоговете в банките с малко повече от 1.7 млн. лева. Това било станало в периода  между 20 август и  6 ноември  2014г. чрез осчетоводяването на предсрочното прекратяване на девет броя договори за индивидуални срочни депозити с привилегирован текущ годишен лихвен процент, въз основа на което те били прехвърлени за изплащане към гаранционния фонд. Едва ли някога ще стане ясно кой ги е притиснал за да вземат това решение.

Разследването започна през 2015 г., а обвиненията срещу квесторите бяха повдигнати през май и очевидно не са коригирани. Според разследващите с действията си Лютов и Костадинчев са нарушили Закона за гарантиране на влоговете в банките, който забранява изплащането на гарантираните им размери на лицата с предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители. Така се е стигнало и до нарушение на реда за удовлетворяване на кредиторите, предвиден в Закона за банковата несъстоятелност. Наред с извършените съдебно-финансови експертизи като свидетели са били разпитани облажилите се депозанти и всички длъжностни лица с отношение към реализирането на схемата. 

Досъдебното производство беше образувано броени дни след като премиерът Бойко Борисов описа на заседание на Министерския съвет пораженията от дейността на квесторите. Той посочи конкретните деяния, които окачестви като "факт" - включително и броя на преференциалните договори, по  които  Гаранционният фонд е изплатил гарантираните суми в разрез със закона. Според Борисов става въпрос за повече от 1000 преправени договора, въз основа на които изчислените от него щети за бюджета на фонда възлизали на... 100 млн. евро.

"От това, което знам от службите, и очаквам в следващите седмици развитие, са освобождавани имущества - но, разбира се, всичко това трябва да се документира, то е факт. В последните дни на действие на квесторите са освободени огромни имущества. Така че се надявам тук прокуратурата да довърши заедно с ДАНС и МВР това, което правят. Ще стане ясно на обществото след две-три седмици. Освобождавано е имущество, преправяни са договори - над хиляда - защото, ако имаш преференциална лихва, не можеш да взимаш след това стоте хиляди евро, които ти се полагат, защото си се облажил от лихвите. А това са над хиляда души и на практика  преправяйки им договорите, те са получили по сто хиляди евро. И като го сметнах - около сто милиона е загубата, нанесена съответно на фонда“, заяви тогава премиерът.

През цялото време на разследването прокуратурата запази пълно мълчание и не се ангажира по нито един от тези пунктове. Лютов и Костадинчев реагираха обаче светкавично с искане за проверка по изявленията на Борисов. Те на свой ред заявиха, че за целия период на управлението им като квестори на КТБ са работили "изключително и само в рамките на законовите предписания и в изпълнение на указанията на надзорните ни институции". Изплащането на обезщетения на граждани до защитения размер било сложен процес, проведен в непрекъснато и тясно взаимодействие с гаранционния фонд и с Централната банка. Дадените от тях указания правели самоволните действия невъзможни, а за този обем от работа съществувала пълна документация и прозрачност.

Реакцията на Лютов и Костадинчев беше ясен знак, че не желаят да се прежалят и да станат изкупителна жертва, докато отговорните за дейността им институции си измиват ръцете с тях. Квесторите напомниха, че въпросът с обезпеченията е подробно разгледан в заключителния им доклад, предоставен на БНБ и на временната парламентарна анкетна комисията във връзка с КТБ. "В деня на встъпването в длъжност на синдиците този доклад беше връчен на финансовия министър, на заместник главния прокурор, на главния секретар на МВР, на председателя на ФГВБ, както и на самите синдици", написаха тогава квесторите.

В добавка, Лютов и Костадинчев увериха, че в същия доклад  са обяснили  и мотивирали всички техни действия по квестурата, а те остават на разположение на разследващите органи за каквото и да било съдействие. Нещо повече, квесторите отрекоха както неправомерни действия във връзка с изплащане на гарантираните влогове, така и осчетоводяване на цесии и прихващания след отнемането на лиценза. Последното те аргументираха с липсата на законови правомощия да се разпореждат с имуществото на банката.

Активна роля на Кордовска беше съзряна и в избора на разследваща фирма, която да обясни механизма и да проследи финансовите потоци за източване на КТБ. По предложение на ДПС в лицето на Лютви Местан, Делян Пеевски и Йордан Цонев Народното събрание прие решение, с което препоръча на БНБ да намери специализирана компания с доказан капацитет и международен опит в тази насока. През март 2015 бяха гласувани и съответните поправки в Закона за банковата несъстоятелност, като всички парламентарни сили се правеха, че вярват в тази пушилка.

От първоначалните 11 кандидати бяха подбрани  шест, след което гаранционният фонд  избра "Аликс Партнърс".  В деня на избора - 19 май 2015 г., Кордовска не се яви в Народното събрание за заседанието на парламентарната комисия за КТБ, като представи болничен лист за счупен крак. Със същия този крак обаче  тя присъства на заседанието на управителния съвет на фонда, на което беше взето  решението в полза на "Аликс Партнърс".

Две седмици по-късно фондът възложи на синдиците на КТБ да сключат договор с дружеството, от което се очакваше да проследи нейните активи и да препоръча действия за запазването им  и връщането им в масата на несъстоятелността. Веднага след това обаче с редица свои решения управителният съвет на гаранционния фонд  дава разрешения на синдиците да подпишат анекси в току-що сключения с "Аликс партнърс" договор. И то не какви да е, а такива, с които се променят практически всички основни параметри - за цената,за обема, за начина и обхвата на финансовото разследване. 

Веднага след сключване на договора с "Аликс Партнърс" и на  последващите анекси към него управителят на БНБ Иван Искров подаде оставка, която му  искаха  от месеци.  След изпълнението на договора в края на септември 2015 г. същото направи и Нели Кордовска  и напусна  длъжностите си в Централната банка.

Междувременно около избора на "британската компания"  гръмна грандиозен скандал, в хода на който управляващите предприеха неубедителни опити да разсеят съмненията в нейната автентичност. Но не успяха, защото такава няма.

След медийни публикации, че контрагентът по договора АlixPartners Services UK LLP е създадена едва в началото на 2015 г. и не е ясна връзката й с американския оригинал, фондът увери, че тя е 100% негово дъщерно дружество. Обявено беше, че  "AlixPartners се състои от определен брой самостоятелни предприятия, подходящи за юрисдикциите, в които оперира". И че "AlixPartners Services UK LLP е еднo от тези дъщерни дружества и е изцяло собственост на AlixPartners - водещa световнa компания в консултантския бизнес". Днес тази компания вече не съществува в правния мир.

Стигна се и до парламентарно питане с кое точно дружество е сключен договорът за разследване на източването на КТБ. В прессъобщението на Гаранционния фонд беше посочена компанията AlixPartners Services UK LLP, а седмица по-рано в писмо на синдиците до финансовото министерство  наименованието е с една дума по-кратко - Alix Partners UK LLP.  Приложена беше и справка от Търговския регистър на Великобритания, от която става ясно, че AlixPartners Services UK LLP е регистрирано на 12 януари 2015 г. - два месеца преди влизане в сила на промените в Закона за банковата несъстоятелност, с които беше въведена тази опция.

Оказа се, че в това дружество капиталът  държат  група физически лица и  AlixPartners LTD, но тя  прекратява участието си в него само 10 дни след регистрацията му. Остана въпросът кои са физическите лица и дали наименованието на оригиналната компания не е ползвано само за заблуда и за получаване на  съответната комисиона. В добавка  - сумите, платени  по договора също останаха  в мъгла - от слуха, че са дадени 22 млн. лв., до изчисленията  на финансовия министър Владислав Горанов, че става дума за сума  "под 1 млн. евро - около 800 хил. евро". Но само  "доколкото той знаел".

Последва епична битка за разсекретяване на доклада, приключила с откритието, че полза от него няма. Едва няколко от всичките 500 страници обобщаваха същността му - в останалата си част той просто описваше раздадените кредити. Чуха се панически призиви за незабавно наемане на друга международна компания, която да се заеме със събиране на източените от банката средства срещу процент от събраната сума. В крайна сметка и това  не се случи, а Горанов коментира хладно, че очакванията са били "силно преекспонирани". 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във