Банкеръ Daily

Писателят Калин Илиев в „СТУДИО БАНКЕРЪ“:

Слави Трифонов на първо място е бизнесмен, а на второ шоумен

Г-н Илиев, в пророческия си роман в две части „Пролетта на емигрантите“ Вие описахте корумпираната и тиранична власт на държавата Нулия. Срещу нея се изправят емигранти – външни и вътрешни, които искат да отвоюват бъдещето си, но не подозират на какви крайности са способни грабителите само и само да опазят заграбеното. Какви аналогии Ви дава днешната действителност в България?

Двата романа предвидиха двете вълни на протестите срещу Бойко Борисов – от 2013 г. и 2020 година. За съжаление, „оптимизмът“ в произведенията ми надвишава оптимизма, с който разполагам сега. Все по-малко са поводите за надежда.

Но емигрантите се раздвижиха и поне се опитват да вземат съдбата на държавата в ръцете си, както е и в романите ви.

Понеже сега е актуален проектът „Има такъв народ“, ще цитирам един от сценаристите на шоуто Иван Кулеков, който още през 80-те години написа епиграма по повод раздвижването: „Един часовник се развивал, развивал и накрая спрял“. Иначе емигрантите действително се активизираха. Дано са наясно, че решаващите събития с демонтажа на статуквото не приключиха, а едва започват. Трябва да подчертая, че българските емигранти се делят на две основни групи – външни, които работят и живеят в чужбина, и вътрешни – които са емигранти в собствената си родина. Всички те вероятно вече са много разочаровани. Разбра се, че ИТН не е мечтаното от моите литературни идеалистични копнежи представителство на емигрантите. Напротив, във властта те отново не са представени. Бяха предадени.

Не е ясно дали хората на протеста усещат на каква динена кора стъпват със съгласието си за извънредни избори през лятото, когато очакваната ниска избирателна активност допълнително ще обслужи статуквото. Кой е печелившият от тази ситуация?

Допреди саботажа на Изборния кодекс от страна на ГЕРБ, БПС и ДПС смятах, че печеливши ще са ГЕРБ и донякъде БСП. Но вече не съм толкова сигурен. Партиите на статуквото показаха много неща. Първо, че няма да допуснат радикални промени в изборното законодателство. Най-много ги боли от идеята президентът да назначава ЦИК. Заедно с това, трите партии на статуквото сами дръпнаха завесата на задкулисието и съдържанието му се видя от всички. По този начин те повишиха стойността на партиите на протеста, които могат да спечелят в дългосрочен план.

На входа на следващия парламент чакат и други кандидати – наново обединени патриоти, познати радикали, г-н Божков. Как гласът на външните и вътрешни емигранти може да бъде представен монолитно след новите избори?

Никак. Няма време за това.

Значи се задава „Борисов  4“?

Да. Демонтажът няма да стане изведнъж. Големите пари ще осветят ярко задкулисието, но то ще се обедини, защото тези хора са готови на всичко. Нямат нито срам, нито свян, нито страх.

Какво би било поведението на улицата при това положение, може би трябва да потърси нова форма на представителство?

Ето за това става дума! Въпросът е, че то няма как да се случи за два месеца. Трябва да има следващи протести - още по-агресивни, по-нетърпеливи и не толкова цивилизовани. Защото злото е с брада, с лък и стрели, с брадва и с боздуган. Срещу него се тръгва със смелост.

От вашите прозрения излиза, че кабинетът „Борисов 4“ е неизбежен, но той ще изкара гражданството на улицата и ще последват нови предсрочни избори в кратък срок?

Абсолютно! Виждам нов кабинет на статуквото, но не го наричам точно „Борисов 4“. Зависи каква ще бъде мимикрията на управляващия елит. Ще последват бурни протести, по време на които гражданите ще изградят своето представителство. Чак тогава може да се очаква реална промяна. Слави Трифонов и хората му, всъщност, не бяха на миналогодишния протест. За тях това беше част от шоуто, в което заеха енигматична роля.

Тази тактика може да върши работа за шоуто, но в политиката не работи, там отсъстващият винаги губи.

Така е. Ще се върна на романа ми. В първата му част героите ми стигат докрай, изгонват Вожда извън страната, но преди това хората му прерязват гърлото на главния прокурор, за да се спасят от преследване. С това искам да кажа, че понякога в литературата нещата надминават нормалната човешка парадигма.

От няколко дни шахматният език се завърна в разговорната реч. Терминът гамбит означава жертва на фигура срещу по-добра позиция. Какъв гамбит очаквате от статуквото, може ли да бъде пожертван самият Борисов?

Борисов е на първо място. Но някои се надяват пожертваните фигури да са няколко. Цитират се познатите три имена - Доган, Пеевски и Гешев.

Според общественото мнение, Доган стои в центъра и в дълбочината на тази система и най-трудно би могъл да бъде пожертван.

Поводи за оптимизъм имам твърде малко. Изпитвам само горест, мъчно ми е и за държавата, и за децата ни. Нашето поколение носи вина – да си помислим колко години тези мутри и групировки се окопават във властта. Как ще бъдат изгонени тези хора, с всичките инструменти и ресурси, които имат в ръцете си? На хранилка при тях са и други хора от ЕС. На американците пък премиерът ни им е удобен, независимо че прокарва проруски интереси.

Да разгледаме картите на политическата маса у нас. Имат ли все пак някакви козове гражданите за евентуалните избори през лятото, или ще получат същото меню?

Прогнозите сочат, че ще се повтори същото, но малко по-лошо. Може би ще влязат патриотите и Божков, може би ще отпадне Мая Манолова. Това няма да промени нищо. Докато не се появи нова партия на младите хора от протеста, която да действа заедно с ДБ, ИТН и ИСМВ, надежда за промяна не виждам.

ИТН не си ли направи политическо харакири с връщането на мандата – избирателите им ги бяха изпратили в парламента да управляват и да извършат промени, а не да мълчат и да се дърпат от властта?

Те обясняват действията си през вярност към избирателя. Всъщност, прозират зависимости. На първо място Слави Трифонов е бизнесмен, а на второ - шоумен. Добавяме към това, че тази партия е без никакъв политически опит - те нямаше да се справят с управлението на държава.

Като професионален драматург смятате, че това е партия-схема, създадена, за да изпълни определени задачи?

ИТН се надяваха да бъдат една средно голяма партия, която да има значение в парламента, но да не носи отговорност – да говори, да коригира, да критикува. Но дотук. В голямата си част българската политика е управлявана от коалиции. Мисля си, че поне трябваше да се опитат да направят нещо.

Равнището на „коалициология“ е белег за зрелостта на обществото: колкото обществото е по-склонно към обединение на интереси и към дипломатични развръзки, толкова по-вероятни са коалициите в него. И обратно. Какво мислите за културата на компромиса у нас?

Получи се точно наопаки на очакванията: вместо силите на протеста, обединиха се отново  ГЕРБ, БСП и ДПС. И на практика бламираха изборния закон. Ще повторя пак: докато не се появи нова политическа сила, ярко припозната от улиците и площадите на протеста, не очаквам компромиси в полза на доброто. Компромисите ще бъдат търгашество и задкулисни договорки и ще става дума само за едно – далавера, масова кражба, корупция и безнаказаност. Ето за това.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във