Банкеръ Daily

Позиции

Слави отряза шансовете на собствения си кабинет

Николай Василев
S 250 7af9a553 b2b1 4cf6 9330 5096f90dfbdf

Часове след приключване на изборния ден и още преди да е известен със сигурност крайният победител, Слави Трифонов буквално взриви още несъбралия се нов парламент. От екрана на собствената си телевизия, кой знае защо на зловещ черен фон, той хвърли един списък с имена на харесани от него за премиер и министри и буквално заяви: „Те са! Ако искате, ги подкрепяйте!” Така обаче не се прави. Особено в политиката. Защото сега ситуацията у нас от кризисна стана патова.

 

На какво разчиташе Трифонов? Вероятно смяташе, че предложените от него хора с по няколко университета и чужди езика ще трогнат и очароват всички. Нищо такова не се случи. Не само защото въпросните хора не кандидатстват за преводачи, а поради простия факт, че когато искаш да прокараш нещо през Народното събрание, но имаш само 65 депутати, не се държиш така, сякаш разполагаш със 120.

Истината е, че при фрагментацията в нашата политическа система, „Има такъв народ” са силно зависими от останалите партии в парламента. И ако Слави Трифонов си въобразява, че ще може да управлява без да говори с никого, е в дълбока заблуда. Добре е, че предлага хора, които са пълен антипод на управлявалите досега, но той хвърли в шок онези, които трябва да бъдат негови съюзници и на чиито гласове ще разчита в парламента. На практика Трифонов ги притисна до стената и ги остави без избор – или подкрепяте това, което предлагам безусловно, или отиваме на трети парламентарни избори за тази година, за което обаче вина ще носите вие, не аз.

Няма политическа формация, която да иска нови предсрочни избори. Едва ли и Трифонов е толкова наивен да си въобразява, че при трети опит може да вземе 121 депутатски мандата. Повече от ясно е, че

идеята за още едни избори след два-три месеца

няма да се хареса на българските избиратели. Те вече показаха, че са уморени и разочаровани. Ниската избирателна активност на 11 юли не се дължеше само на пресечения купен и контролиран вот и на летния сезон. При ново отиване до машините, тя ще е още по-ниска.

Още по-безумно е някой да си мисли, че наесен могат да се направят избори две в едно – президентски и парламентарни. Това означава тотално препрограмиране на всички машини за гласуване, което ще струва пари, а и времето е малко. Отделно ще бъде нарушена и конституцията – служебно правителство, назначено от държавния глава, да провежда вот за президент. Освен това Румен Радев няма право да разпуска парламента три месеца преди изтичането на мандата му. И може да се озовем в екзотичната ситуация – служебен кабинет с работещ парламент.

Всъщност искаше ли наистина Слави Трифонов предложения от него кабинет да мине? Няколко неща пораждат основателни съмнения.

Всичко беше изиграно така, че да не мине.

Първо, нахлуването му в още неконституирания парламент, образно казано, като слон в стъкларски магазин. Той и партията му получиха много критики в 45-ото Народно събрание, че не са подготвени да управляват и затова връщат мандата, и сега, дали поради политическата му непохватност или съзнателно, лидерът на "Има такъв народ" отиде в другата крайност като прибърза да покаже, че вече е готов.

Второ, нежеланието да разговаря, не да преговаря, с партиите на протеста. За тези от статуквото е ясно. Трифонов и сценаристите му трябва най-сетне да разберат, че когато водиш разговори пред цялото общество за определени политики, това не е задкулисие. Търсенето на съюзници за осъществяването на първостепенни, жизненоважни за българските граждани приоритети, не е правене на коалиции. Иначе остава впечатлението, че просто не искаш да поемеш политическата отговорност и се чудиш как да се измъкнеш от нея.

Трето, предлагането за премиер на Николай Василев, вицепремиер и министър в две правителства с участието на ДПС. Никой не оспорва експертните му качества и административния опит, но поне "съюзниците" трябваше предварително да бъдат запознати с тази кандидатура и тя да бъде аргументирано защитена пред тях, за да получи съгласието им.

Четвърто, най-харесваните министри от служебния кабинет – Кирил Петков и Асен Василев, бяха поканени да останат в Славчовото правителство про форма, напълно формално. Бяха им отправени такива предложения, на които те със сигурност да откажат.

В крайна сметка, въпросът не е в експертизата на предложените хора, а в начина по-който това беше направено. Оттам идва и силната негативна реакция, която последва от обществото и която най-вероятно неприятно изненада и самия Трифонов. Но беше съвсем логично да се направи паралел между стила и похватите му с тези на авторитарния Бойко Борисов.

Когато искаш да управляваш с правителство на малцинството, предлагаш

първо програма с приоритети,

която би трябвало да ти привлече съюзници, а след това се определят хората, които биха могли да я изпълнят. Другите партии също имат избиратели, с които се съобразяват. И те влизат в състава на суверена, не само 650-те хиляди, гласували за „Има такъв народ”. А Слави и сценаристите му много обичат да говорят от името на суверена.

Логична беше реакцията и на „Демократична България” и на „Изправи се! Мутри вън!”, след като бяха изправени пред дилемата да се поддадат на шантаж или да рискуват с отиването на нови избори. Целта наистина не бе

да се замени джипката с кабеларка

или с нов господар, който ще командва от телевизора и Фейсбук. Те дадоха ясно да се разбере, че не приемат нескопосания начин на действие на Трифонов, но са били готови да обсъдят неговите предложения и смехотворните приоритети, които набързо изчете от телевизионния екран. Още повече, че и двете формации декларираха, че нямат претенции за министерски кресла, но държат на някои реформи – в съдебната система, в политиката по доходите, в пенсионната система. Със сигурност те са по-важни и належащи от изпращането на македонец в космоса.

Очаквана беше и реакцията на БСП, на чиито депутатски гласове се разчита, за да има ново управление. Не става дума за някакво голямо ухажване на социалистите, а за елементарна политическа етика.

И след като и Бойко Борисов заяви, че ГЕРБ няма да подкрепи проектоправителството на „Има такъв народ”, то политическата непохватност на Трифонов го вкара в капан – остана само с ДПС, което засега мълчи. На хоризонта се мержелеят нови предсрочни парламентарни избори, които няма да донесат нищо добро за т. нар. протестни партии. Затова пък ГЕРБ може да си върне самочувствието и изчегъртването им от властта да се отложи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във