Банкеръ Daily

Позиции

Скъп подарък от верен приятел

Сутринта рано ми звъни телефонът:

- Ало - чувам един авторитетен глас. - Честит рожден ден!

- Благодаря, господин Борисов - отвръщам с треперещ от вълнение глас. - На какво дължа тази висока чест?

- Михов, ти си тулуп, маргинал, дебил и Улигофрен и пишеш само глупости за мен, но пък никога не пропускаш да ме поздравиш за рождения ми ден с некое хубаво стихче. Тъй че реших да ти върнем жеста и да ти напрайм един много скъп подарък. Нали знайш, че съм построил полвин милярд километра магистрали?

- Чух, господин Борисов, броих смятах: околовръстното, „Люлин“, „Тракия“, „Хемус“, „Черно Море“, дори и пътя до Банкя прибавих, но едвам ги докарах до няколко хиляди.

- Много си прост, бе Михов! Заеби ги тия локални проектчета, дето само се гърбим да изкарам некое и друго жалко мильонче от еврофондовете. Аз отдавна съм минАл на много по-високо галактическо ниво! Помниш ли Млечния път къв тесен и разбит беше, преди да се захванем с превръщането му в магистрала. Таз година полвин милярд километра, догодина цял милярд. И да ти кажем честно, галактическите фондове немат нищо общо с европейските. Горе-долу на километър за мен остава по едно златно кюлче. Моеш ли да сметнеш колко кюлчета съм гепИл, а? Напрао си поръчАх ново галактическо нощно шкафче, че нема къде да си ги кътам.

- Уау! - това е всичко, което успявам да кажа.

- Уау, мяу, тва е положението. Който не му харесва да се вози по Млечния път, да оди пеша из Космоса. Но да се върнем на въпроса. Ти мое и да си тъпо копеле, но си ми приятел. Затва реших да ти дам на концесия отсечката между Големата мечка и Малката мечка. Кво ше кайш?

- Нямам думи, господин Борисов! Щедростта Ви е направо галактическа! Само не разбрах, защо точно тази отсечка?

- Ей, Михов, верно си много прост. Избрах я, за да ти напомним, че ако продължаваш да се прайш на голем отворко и да пишеш глупости за мене, ше та газят и Големата и Малката мечка! Щедростта ми е галактическа, ама и отмъстителността ми е космическа. Тъй че, внимавай в картинката.

- Разбрах, господин Борисов - промърморвам плахо.

- Но щедростта ми не свършва дотук. ПриготвИл съм ти още един голеем подарък. Всеки момент ще ти го доставят. Но има едно условие: „Или приемаш и двата подаръка, или нито единия.

- Мога ли да попитам какъв е втория подарък?

- Тайна! Моа само да ти кажа, че е съобразен с вкусовете ти.

- Моля?

- Службите ми докладвАха, че навремето си си падАл по Ориента и си учИл турска филология. Даже Държавна сигурност сметАли да те вербуват, ама ти си се оказАл големо пиянде и се отказАли. Надявам се да ти ареса, щото да знайш, че съм се изръсИл по кюлче злато на килограм. Айде, весело изкарване, че требе да одим на предизборна среща с младите чакали от ГЕРБ.

В този момент се звъни и един глас обявява тържествено: „Доставка на подарък!“

Отварям нетърпеливо вратата и пред мен изникват ухилените физиономии на Лиуето Павлова и Исето Фидосова. Усмивката ми замръзва и се опитвам да затръшна вратата, но те грубо ме избутват навътре.

- Не! - крещя ужасено. - Не ща ни Голямата мечка, ни Малката мечка…

- Айде сега! Ще се обиждаме ли? - поглеждат ме те укорително.

- Махайте се! Не ви искам! - хленча умолително.

Но те само се усмихват прелъстително, блъскат ме на леглото и запяват: "Няма не искам, няма недей, щом те желая ставам злодей!"

Последното нещо, което изниква пред очите ми, преди пищните телеса на гостенките ми да ме обгърнат в мечешката си прегръдка, е ехидната усмивка на ББ, който обяснява на зяпналите го с благоговение млади гербери:

- Ако знаете как току-що прекарах с двеста един тулуп, дет се праи на голем отворко!

 

Чавдар Михов

Facebook logo
Бъдете с нас и във