Банкеръ Daily

Доц. Спас Ташев пред „БАНКЕРЪ“:

Скопие ще бъде троянския кон на Кремъл в ЕС

МВнР е имало данни за престъпления, но не ги е дало на правозащитници

Доц. д-р Спас Ташев се занимава със статистика и демография към БАН. Завършил е Дипломатическия институт при МВнР, УНСС и Тракийски университет. Основател и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие и бивш заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

 

Доц. Ташев, къде се коренят проблемите от т. нар македонски въпрос: в югославизма на Скопие или в грешките на София?

Да започнем с българските грешки. В определени периоди те граничат с престъпления – не само национални, но и индивидуални. Когато обвиняваме Югославия или Република Северна Македония, трябва да си дадем сметка, че България има не по-малка вина и е извършила не по-малки зверства по потискането на българското самосъзнание. И от двете страни на границата трябва да извървим пътя към преодоляването на това мрачно наследство.

Да оставим Скопие, но грешките от наша страна продължават и днес.

Разбира се. Който не е поставил добра диагноза, няма как да приложи правилна терапия. В случая - разрешаване на „Македонския въпрос“.

Да не забравяме, че България беше първата държава, признала независима Македония, впоследствие имаше доста прилични контакти между правителството на ОДС и премиерът Любчо Георгиевски, който представляваше враждебната днес ВМРО-ДПМНЕ, след което настъпи бездейно затишие. В него ли са скрити актуалните грешки на българската политика?

Признаването беше правилен, но единичен ход. Ако не го бяхме направили ние, щеше да го стори Турция.

Не ви ли се струва безотговорна пасивността по темата на българските дипломати в Европа и по света, които имаха достатъчно време да разяснят характеристиките на проблема и позицията на българската страна?

Имаме голям концептуален проблем, залегнал в т. нар. рамкова позиция на българското правителство. Ние твърдим, че общата ни история със Скопие е до 1944 г. и след това всеки е тръгнал по своя път. Възприемайки такава времева граница, всички борби и репресии на хора с българско самосъзнание останаха извън сферата на вниманието ни, поради което загубихме важен аргумент: правата на човека. За съвременния човек на Запад историята едва ли е най-важното, но когато стане дума за правата на човека и езика на омразата, алармите светват. Не изиграхме коза с репресиите срещу българи в някогашна Югославия, а по-късно и в независима Македония. В това отношение българската пасивност в годините граничи с престъпление. МВнР е имало данни за престъпления, но не ги е предавало на международни правозащитни организации. Само тази година имаме драстични случаи на нарушаване на правата на човека. Единият е с Васил Гарванлиев от Струмица, участникът на РСМ в „Евровизия“, който беше подложен на преследване, защото в клипа му са се мярнали цветовете на българското знаме. Когато се изясни, че носи българско самосъзнание, поискаха да го изтеглят като представител на Скопие.

Този случай не беше нито разшумян, нито използван от българската власт и пропаганда.

Можехме да го използваме на европейско ниво, за да дадем пример за действията на северномакедонското правителство. Не го направихме. Друг казус. По време на онлайн преброяването в РСМ над 100 македонски граждани решили да декларират себе си като българи. Но службите в Скопие внимателно са следили изявите им и 36 от тях са извикани на "информативни" разговори. Интересно какво би станало, ако българските служби започнат да привикват граждани във връзка с тяхното етническо самосъзнание.

От друга страна, не е тайна, че скопски специални служби действат почти безпрепятствено на българска територия по отношение на македонски бежанци – и двамата го знаем от наши общи познати, потърпевши на тези действия.

За съжаление и сега има лица с българско самосъзнание, които са с ефективни присъди в Македония и затова се укриват в България. Отново няма адекватна позиция на българските власти. А наличието на признати бежанци би ни дало сериозни аргументи пред нашите евроатлантически партньори.

Докато агенти като „Зорка“ обикалят безпрепятствено улиците на София.

Първо югославските служби, а после и наследниците им в Скопие настройват македонските емигранти у нас срещу българите, живеещи там. Тук трябва да се намеси държавата и да създаде програми за подпомагане. Скопие създава пречки и българския бизнес. Само преди месец беше разрушена българска инвестиция в размер на 1.2 млн. евро в Скопие. Става дума за атракционен ресторант във водите на река Вардар. Не чух ответна реакция от българска страна.

От няколко години насам европейски медии разгласяват, че български политически лидери и държавни служители безскрупулно развиват търговия с български паспорти сред македонски граждани. Дотам ли го докарахме в грижите за нашите сънародници в РСМ?

За съжаление, да. До момента нямаме ясни правила как се кандидатства и как се получава българско гражданство. При едни и същи условия, с едни и същи документи, брат получава гражданство, а сестра му не.

Не мирише ли това на корупция?

Риба най-лесно се лови в мътна вода. А ние умишлено поддържаме водата мътна.

Отиваме към конкретния повод за разговора - „Бялата книга за езиковия спор между България и РСМ“, издадена от екип под ваше ръководство. Самото название показва, че предназначението на книгата е да предизвика дебат. Търсите ли ефект от изданието в ЕС и по света?

Белите книги по принцип са държавни документи с цитираното предназначение. Но изхождайки от факта, че България няма държавна позиция, гражданският сектор иззе тази дейност. Не получихме никаква подкрепа и издадохме книгата с подкрепата на частни лица. До момента имаме версии на български, английски и немски, всеки момент ще излезе и испанският превод в Аржентина. Нашите сътрудници са адаптирали текста и на скопската езикова норма.

Чух, че МВнР не е откупило нито една бройка. Вярно ли е?

Ние дори предложихме да им я подарим. Старото ръководство изобщо не ни отговори. С нас се свързаха посланици на редица европейски държави, които поискаха да получат „Бялата книга“, но ние им отговорихме, че трябва да я поискат чрез МВнР, на което сме готови да подарим неограничен брой екземпляри. Най-сетне служебното ръководство реши да приеме на първо време 200 бройки.

Какъв е изводът, който неутралният читател зад граница ще си направи, прочитайки вашата „Бяла книга“?

„Бялата книга“ запълва бели петна в познанията за борбите в Македония след 1944 година. На фона на историята и развитието на българския език, показваме факти за неговото преследване, даваме съвременни примери за унищожаване на древни паметници и стигаме до наши дни, когато граждани на РСМ са репресирани заради българското им самосъзнание. Винаги давам примера с Мария Стоименова. Тя е подложена на средновековни инквизиции, седем дни е държана без храна и вода, права до стената, без да може да спи, а РСМ иска да бъде модерна европейска държава. Нека сега някой да каже, че Скопие е покрило изискванията за ЕС. Ако Скопие влезе нереформирано в ЕС, това ще взриви Общността.

Личната съдба на общия ни приятел и ваш съекипник Владо Тренески не е по-благополучна - той живее като съвременен хъш и невъзвращенец в София, а тук го преследват агенти на тайни македонски служби. Дали това става със знанието на българските служби?

С бездействието им. Скопските агенти отдавна са стъпили на българска територия. Първо, те искат да покажат, че българите в РСМ са малко. При земетресението в Скопие през 1963 г., сградата на УДБА рухва и започва издирването на досиета на 100 000 местни българи. Значи имаме официални признания за тази бройка, а не за някакви 1000 или 2000, както се твърди. Другото, което правят скопските служби, е да разединяват македонските българи – и там, и тук. Тези им действия са много успешни. Вероятно това е част от страданието на общия ни приятел Владо Тренески.

В контекста на темата, как оценявате политическата работа на българските патриотични формации и в частност на ВМРО? Спомагат ли те за решаването на проблемите или ги задълбочават?

Въпросът ви е много сложен. Това е тема, върху която отдавна мисля. Търси се ефекта на служебната победа – да спечелят политически дивиденти с авторитета на ВМРО. Но когато партията натрупа негативи, има и служебна загуба, която се трупа на историческото формирование. ВМРО е славна надпартийна организация и трябва да обединява българите, а не да ги разединява. Принципно смятам, че съвременни партии не трябва да носят имена на исторически организации. Представете си какво би било, ако сега се появят БРЦК или ВДРО (Вътрешна добруджанска революционна организация)! Всичко това е общобългарско наследство.

Има теза, че и тукашното, и тамошното ВМРО си решават вътрешнополитически проблеми с патриотична риторика. Това за сметка на националните интереси ли се случва?

Говорихме, как навремето отношенията между Иван Костов и Любчо Георгиевски бяха много топли. Аз съм от възстановителите на ВМРО в България, посещавал съм нееднократно тогавашната Република Македония, бил съм гост на ВМРО-ДПМН, с част от членската им маса имахме прекрасно разбирателство, много от тях бяха българи. Не е тайна, че младежкия си период бившият външен министър на Македония - Антонио Милошевски, беше кристален българин и съм бил готов да се закълна в познанията и чистотата му. Сега е проводник на най-гнусната антибългарска пропаганда. Това е пример как тези партии паразитират върху проблема, а не работят за разрешаването му.

Книгата ви е концентрирана върху езиковата страна на проблема. Уважаваният проф. Иван Илчев, член на двустранната историческа комисия, е силно скептичен за признаването на българския език в РСМ и залага по-скоро на спасяването на историята. Как разглеждате тази теза?

Смятам, че с лансирането на тази теза се допуска грешка. В РСМ има хора, които са съхранили българското си самосъзнание и продължават да наричат езика български. Трябва да признаем факта, че един и същи език може да има две имена – в случая македонски и български, в зависимост кой как се самоопределя. И Скопие трябва да приеме това. Вероятно молдовският пример може да бъде някаква база, върху която да стъпим – там е решено, че молдовският език е официален, но че под молдовски език се разбира румънският език. Рано или късно ще стигнем до формулата „един език с две имена“.

Това е много близо до друга формула – „Един народ, две държави“.

Трябва да търсим модерни формули, но не и да отстъпваме от нашите интереси.

Политическата трактовка на актуалната ситуация е, че пречейки на РСМ да влезе в ЕС, ние обслужваме интересите на Кремъл. Как работи в случая факторът „Москва“?

Ако някой се направи труда да прегледа руските медии в последните 3-4 г., ще види реалната позиция на Москва по въпроса – ясно антибългарска и в подкрепа на Скопие. Кремъл защитава правото на Скопие да влезе в ЕС и критикува нашата позиция. Ако ние обслужвахме руските интереси, щяхме да получим някаква индиректна подкрепа. Подобно нещо няма. Скопие успешно ще играе ролята на троянски кон на Русия в ЕС. Допуснем ли това, Европа няма да стане по-силна, напротив, нашият регион силно ще отслабне, с противоречия и локални проблеми. Вижте какво се получи в НАТО, оказа се, че македонски офицери обслужват руски и сръбски интереси, затова пактът е отказал на 200 от тях достъп до класифицирана информация.

Разговора води: Емил Янев

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във