Банкеръ Daily

Позиции

Скопие не бърза да се сдобрява със София

Премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев на среща в София. Снимка: Архив

Само преди броени дни Заев заяви, че е oптимиcт и чe c Бългaрия щe нaмeрят рeшeниe дo юни. Пред люксембургска медия той подчерта, че Скопие покрива всички критерии зa нaчaлo нa прeгoвoритe. Той обаче беше категоричен, че очаква от Брюксел "да пoдтикнe рeшeниeтo нa тoзи въпрoc" и щe дoкaжe, чe нямa дa пoзвoли въпрocи oт иcтoриятa дa бъдaт прeчкa зa интeрeca нa EC зa рaзширявaнe и зa бъдeщeтo нa Северна Македония.

 

Подобен подход е по-неефективен по отношение на преговорите със София дори и от историческите спорове. Откакто България наложи вето през декември миналата година, вместо да се опитат да намерят съгласие чрез двустранни преговори, македонските власти търсят по-скоро опека от Брюксел и разчитат проблемите им да се решат чрез силен натиск върху България. Това търсене на съчувствие и умело разиграване на ролата на жертва се подсилва от твърдението, че едва ли не притискаме Република Северна Македония как да си пише историята.

Според Заев, Бойко Борисов ще бъде един от основните участници в намирането на решение

между двете държави,

ако бъде избран отново за премиер на България.

Той остана изключително доволен от срещата на Борисов и македонския външен министър Буяр Османи в София на 16 март.

Българският премиер - в типичния си стил  да се харесва на всички - си пожела "всички противоречия да бъдат изчистени" в името на геостратегическата цел Северна Македония да влезе в ЕС. Само че бързо забрави как през ноември м. г. избяга от болната геополитическа тема, оставяйки двамата си вицепремиери - Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов, да оберат пасивите и да отнесат псувните (с извинение) след ветото. 

Затова и отношението на премиера Заев е "разногледо": едно е то персонално към  Борисов и съвсем различно - към министрите му. Нищо, че те не смеят дори да кихнат без да предварителното му одобрение.

"Неблагодарно е, че нашата съседка България ни наложи вето през декември 2020 г. Основната цел е да се разрешат историческите различия в интерпретациите между Скопие и София. Трябва да кажа, че с подобно поведение ЕС никога няма да съществува. Европейците гледат в бъдещето, а не в миналото", каза Заев.

Няма добри сигнали

Въпреки оптимизма на Заев и Борисов към момента няма никакви сигнали, че София и Скопие са на път да регулират кризата. Преди срещата в София външният министър Буяр Османи заяви, че решаването на спора с България не е поставено като условие за започване на преговори за членство на неговата страна в Европейския съюз. В същото време обаче призна, че настояването на еврокомисаря по разширяването Оливер Вархей спорът да бъде решен по-бързо се дължи на факта, че всички решения в ЕС се приемат с консенсус и докато няма съгласие от България, няма как преговорите да започнат.

Проблемът е, че не само миналото пречи на двете страни да се разбират. Настоящето също е проблем, най-вече отношението към македонските граждани с българско самосъзнание.  На 30 декември българското външно министерство обяви на официалната си страница във Фейсбук, че следи внимателно продължаващото публикуване в социалните мрежи на списъци с български граждани в Република Северна Македония, призоваващи към саморазправа с тях. “Очакваме властите в Скопие да предприемат мерки за прекратяване на езика на омразата и за защита на своите граждани с българско самосъзнание”, се казва в публикацията на МВнР.

Министерството на външните работи в София обяви само преди седмица, че проверява сигнал за натиск срещу граждани в Северна Македония, получили български книги. Организаторът на гражданската инициатива "Изпрати българска книга в Република Северна Македония" Виктор Стоянов твърди, че натискът е оказван от службите за сигурност в западната ни съседка. Според сигнала става дума за редица такива случаи - в Битоля, Кочани и Ресен.

Езикът на омразата, използван в Северна Македония срещу България, е един от  основните аргументи на София за ветото върху старта на преговорите на Скопие за членство в Европейския съюз. Опозицията - ВМРО-ДПМНЕ пък настоява от месеци Заев да попита своя "брат" Бойко Борисов,  кога България ще спре да им проваля пътя към ЕС.  

Конфликтът стигна и до Евровизия

Обществената организация Македонска радио-телевизия дълго обмисля възможностите страната  да се оттегли от Евровизия' 2021. Причината са обществените реакции около песенния конкурс заради участието на Васил Гарванлиев. Той бе избран да представи Северна Македония, но показа българския флаг в клипа си и потвърди, че има българско гражданство.

Бабата на певеца е била българка и е имала далечни роднини в страната. Гарванлиев казва, че е роден в Струмица, която се намира "от другата страна на границата“. Заради младия изпълнител бяха организирани две петиции. Инициаторите на едната категорично не желаят той да представлява Северна Македония на Евровизия, защото имал и български паспорт. Организаторите на другата петиция пък събират подписи в негова подкрепа. 

Фактът, че има български паспорт и че в клипа му „Here I Stand" за миг се появява нещо като знаме с цветовете на българския трибагреник предизвикаха такъв вой, че Гарванлиев се видя принуден да дава обяснение кой е и какъв е. Заради признанието, че е българин той е получил

над 400 заплахи в социалните мрежи,

включително и с линч. Колкото и да обяснява, че говори на езика на музиката и че двете държави няма нужда да се мразят, той не успя да избяга от "патриотичния гняв". 

"Васил още не е осъзнал, че хлъзгавият терен, на който попадна, е различен от света на музиката. Че ако спечели конкурса на Евровизията, веднага ще бъде обявен за велик македонец. Но ако не спечели – изведнъж ще се окаже просто човек с български паспорт. Защото това е разделителната линия тук и сега", пише македонската журналистка Катерина Блажевска.

Така че много неща разделят София и Скопие, да не кажем всичко - миналото, настоящето, бъдещето, дори и изкуството - вечното.

Facebook logo
Бъдете с нас и във